Смарагдово море

Последвах го с безпокойство, сега по-разтревожена какво щеше да стане с него, отколкото с мен. Ширша ни отведе обратно в пищната всекидневна с огромното огнище. Орла беше вече там, напълно нагиздена в одеждите и отличителните знаци на принцеса, бъбрейки с двама мъже в тъмни дрехи. Когато влязохме, Гидиън се обърна: лицето му светна като слънце с ярки лъчи.

— Тамзин — възкликна той. Втурна се към мен и улови здраво ръцете ми. — Слава на Урос! Толкова се тревожех за теб! Толкова се радвам, че си добре. Липсваше ми — липсваше на всички ни. Никой не знаеше какво да мисли, когато изчезна.

Другият посетител беше с гръб към мен и когато най-накрая се обърна, изпитах облекчение да видя Роджър Сакет, един от магистратите на Констанси. Не бяхме точно в близки приятелски отношения, но нямаше и от какво да се оплача по отношение на него. Друг въпрос бе какво мислеше той за мен.

— Да избягаш от наказание, е сериозно нещо — каза Роджър строго. Очите му се стрелнаха към Яго. — Както и да помогнеш на някого да го направи. Или я отведе против волята й?

Успях отново да проговоря и се съвзех:

— Разбира се, че не е! И не съжалявам, че избягах, дори за миг. Особено, тъй като не съм нарушила никакъв закон.

— Не сте — обади се нов глас. Яго и аз се огледахме и зърнахме войника в един сумрачен ъгъл на стаята. Разглеждаше една скулптура толкова тихо, че отначало дори не го бяхме видели. Чернокосият мъж пристъпи напред, облечен в зелената униформа на осфридианската армия. — И наистина се надявам, че не трябва да изпращам в Осфрид доклад за нарушаване на хартата. Всички си затварят очите за Грашонд, но може да настъпи… Яго, това ти ли си?

— Лейтенант Харпър. — Яго пресрещна войника в средата на стаята и се ръкува с него. — Какво правиш тук?

— О, обичайното. Проследявам отвличания, измяна и нападение от външна сила.

Объркването на Яго го остави без думи:

— Чакай… мен ли? Всичко това?

Харпър леко присви едното си рамо:

— Така казват. Когато се оправим с това, трябва да поговоря с теб за някои провизии. Тютюнът и брашното във форта почти свършиха. Но в краен случай бихме приели и царевично брашно.

— О, добре, мога да ви помогна по този въпрос. Но първо… — Яго хвърли поглед обратно към двамата граждани на Констанси. — Те защо са тук? Нямаш нужда от тях, за да ме арестуваш. Да откарат Тамзин обратно ли смятат да опитат?

Гидиън и Роджър се спогледаха неуверено:

— Тя със сигурност не може да остане тук със сбирщина от… — Роджър затвори уста, спомняйки си, че Орла е наблизо. От жестовете му се досетих, че тя го караше да се чувства двойно смутен: икори и жена, отговаряща за управлението. — Е, вече няма нужда Тамзин да създава неудобства тук.

— Не създава. — Орла бе наблюдавала всичко с онова нейно кротко, развеселено изражение, но очите й бяха бдителни, както винаги. — Може да остане колкото иска.

— А и всъщност няма да се наложи — добавих. — Заминавам с икорите на юг — за Денъм и после Кейп Триумф.

Гидиън пребледня като платно:

— Чакай… какво?

Обясних плановете си за пътуване. Гидиън замлъкна, докато Роджър се разгневяваше все повече.

— Да не си изгубила ума си, момиче? Да тръгнеш сама с тези хора?

— Тези хора не ме подложиха на гладуване или публично унижение. Не падат толкова ниско, че да прибягват до подобни мъчения.

Орла сви рамене:

— Е, не ни изкарвай чак такива светци, Тамзин. Има много неща, което не приемаме с лека ръка. Но не — не бих подложила някого на гладуване заради чифт ръкавици, нито бих го наказала за това, че продава лекарство.

Роджър направи пренебрежителен жест:

— Това е миналото. Настоящето е фактът, че това момиче — което не е пълнолетно — е похитено от изменник, подкрепящ враждебна нация, и отведено при тази враждебна нация.

— Добре, да изясни това точка по точка — каза Харпър. Скръсти ръце и дойде да застане до мен. — Първо, тя не е в Грашонд и е на — колко беше, двайсет? Пълнолетна е във всяка друга колония, както и в Осфрид. Ако иска да остане — което тя явно иска — може. Колкото до теб, Яго, не повярвах особено на твърденията за похищение, но не е тайна, че си в приятелски отношения с икорите. Това не значи, че им издаваш тайни или заговорничиш с тях, но точно в момента стават достатъчно неща, за да се налага да се отнасям сериозно към всичко.

Орла го погледна с хладна усмивка:

— Това ли е моментът, в който стигате до частта за нападение от външна сила?

В отговор Харпър успя да докара изражение, което беше едновременно извинително и строго:

— Съветът на Констанси писа на командира на моя форт в Северен Грашонд с искане да ги защитим от икорите. Не са първият град, който го прави. Е, мистрес Микнимара, сигурен съм, че ако развитието на нещата продължи, някой ще предложи официално съвещание между моите и вашите хора с много хора и много мнения, което вероятно бързо ще се превърне в спор и демонстрация на сила. Вие ми се струвате много разумна и уравновесена и следователно, ако с вас успеем да постигнем мирно разбирателство относно естеството на вашите нападения — преди някой наистина да загине — мисля, че това ще е от помощ на всички ни.