Смарагдово море

— Да! А сега трябва да се науча да го правя сама. — Но останах на мястото си, изпълнена с нежелание да си тръгна, когато тялото му бе притиснато към моето. Обърнах се настрана и се опитах да го видя през рамо. Той се наклони напред и се срещнахме в дълга, бавна целувка, която беше точно толкова гореща, колкото и по-грубите от предишната вечер. Пебъл подскачаше неспокойно и двамата с Яго се отдръпнахме един от друг с известно нежелание.

Но веднага щом слязохме, отново се нахвърлихме един на друг. Когато обвих ръце около врата му и се разтопих при усещането от допира на устните му, започнах да си мисля, че все пак не е било чак такава безумна идея да предложа да останем вътре.

В един момент отворих очи и зърнах Ист Систър през дърветата. На север, възправящ се като мрачен страж, се виждаше непогрешимият силует на неравните зъбери на Кладенеца. Изведнъж, сънят се върна в ума ми и цялата ми предишна радост беше изсмукана.

Измъкнах се от прегръдката на Яго и бавно се отдалечих, внезапно съкрушена.

— Тамзин? — Той забърза да ме настигне. — Какво има?

Притиснах ръце към челото си и спрях.

— Не е редно да правим това! Аз не би трябвало да правя това. Нямам право на него! Не бива да съм навън и да се забавлявам, когато има толкова много за вършене. Всички разчитат на мен. Другите момичета са още в Констанси, а Мери… о, Урос, Мери плава в океана точно сега.

Не го спрях, когато взе отново ръката ми.

— Не се тревожи. Сезонът на бурите ще свърши, докато стигнат до Западното море. Ще се съберете, преди да се усетиш.

Отведе ме обратно до камъка, на който бяхме седнали да обядваме.

— Какъв е планът ти за нея? — попита.

— Преди забавянията планът ми беше да съм омъжена и да съм подготвила дом за нея, когато пристигне. На този етап обаче целта ми е просто да стигна до града до времето, когато тя ще е там. Със сигурност е останал някой, който е достатъчно безумно богат, за да доведе семейството ми и да покрие разходите на Мери. Дори не е нужно да е безумно богат. Просто имам нужда да се уверя, че вече не се налага да се тревожим. — Лишена толкова дълго от възможността да говоря за нея, установих, че продължавам отново и отново. — Тя боледува много и разноските за лекари и лекарства се трупат. Живеехме в постоянен страх. Можем ли да си позволим следващото лечение? Ще избираме ли между лекарството и храната или наема? А всичко друго, освен тези неща даже не е подлежало на обмисляне. Нямахме дори една излишна медна монета и вече не искам да бъде така. Искам всичко за нея. Сигурен, стабилен дом. Образование. Обувки без дупки. Уважение. Заради това е всичко — по-добрият живот, който споменах. Живот без страх. — Гърдите ми внезапно се стегнаха, като си представих как Мери получава пристъп на кашлица по време на плаването. — Има лекарство със себе си, но в името на Шестте, това ме тревожи.

— Не бива да се тревожиш. Дори да не ми беше казала подробностите, знам, че не би допуснала нищо да бъде пренебрегнато.

— Да. Да. — Поех си дълбоко дъх. Беше толкова утешително да чуя някой да говори за нея, колкото беше за мен да говоря. — Направих всичко каквото мога, за пътуването й. Сега само трябва да си осигуря онзи богат съпруг и да се уверя, че е луд по мен.

Яго се вдърви леко, но не отмести ръката си:

— Как би могъл някой да не е? — попита той с ведър тон.

— Е, някои няма да са толкова луди от радост при мисълта за доведена дъщеря.

— Но ти вече си взела това предвид.

— Разбира се. Подготвила съм история за това как съм вдовица на трагично загинал войник и че е трябвало да скрия това в Бляскавия двор. Предполагам, че ако някой е достатъчно влюбен в мен, няма да има нищо против.

— Да, със сигурност не би имал.

— Именно затова се борех толкова упорито да съм най-добрата във всичко. Имах нужда да мога да избирам първа, да имам възможно най-много избори, за да постигна идеалния брак. Просто се моля най-добрите ми възможности за избор да не са били отмъкнати.

— Смяташ ли изобщо да кажеш истината на този съпруг?

— Преди да се оженим ли?

— Преди, след, когато и да е.

Тонът на гласа на Яго ме изненада. И не ми хареса.

— В дългосрочен план? Кой знае. Но не, не преди. Не мога да поемам никакви рискове.

— Значи ще встъпиш в брак под сянката на лъжа.

Обърнах се към Яго толкова стъписана, че дори не можах веднага да оформя думи. Вместо това отблъснах ръката му и се изправих на крака.

— Не ми изнасяй проповеди, Яго. Нямаш право на морални поучения, не и при начина, по който мамиш лековерните и пробутваш алкохол на хора, за които знаеш, че трябва да го избягват!

— Това изобщо не е същото. Те знаят в какво се забъркват.

— Не ти се е налагало да правиш изборите, които е трябвало да правя аз. Ако имаше някакво съвършено, лесно разрешение на всичко това, кракът ми никога нямаше да стъпи на онзи проклет кораб! Иска ми се да можех да съм почтена и честна във всичко, което правя — опитвам се да правя, но нямам угризения за това, което направих, за да се погрижа за дъщеря си, независимо колко безскрупулно изглежда. Бих направила всичко отново и бих направила и по-лоши неща!

— Тамзин…