Смарагдово море

— Тамзин, иска ми се да бях знаела! — възкликна тя, когато свърших. — Иска ми се да можех да ти помогна…

— Това е минало. Но бих могла да се възползвам от помощта ти сега. Каза, че имаш известна сума пари в Осфро, нали?

— Да… наследих я, като се омъжих. Но ще трябва да изпратя писмо до Осфро, а после да чакам сумата да пристигне тук. Но ако имаш нужда от пари…

— Имам нужда от заем — поправих я. — А това, за което ми е нужен, всъщност е в Осфро…

Сбогуването отне повече време, отколкото очаквах, и нямаше как да намеря господин Майърс, преди да се срещна с губернатора и икорите. Нервната енергия ме разяждаше, докато споровете продължаваха, но запазих усмивката и спокойствието си. Когато направихме кратка почивка за обяд, пропуснах храненето и вместо това забързах към една странноприемница, за която бях разпитала по-рано: „Дюк’с Армс“.

С малко късмет открих господин Майърс, когато сядаше да се храни в общото помещение на странноприемницата. Когато ме видя, скочи и едва не събори чинията си от масата.

— Госпожице Райт! Вие сте тук! Ще го направите ли? Приемате ли предложението за работа? Това е такова облекчение! — Кимна към сноп листове. — Всъщност се бях запътил към канцеларията на вестника и би ми било от голяма помощ, ако бихте могли да…

— Не съм дошла да приема предложението ви — казах, като седнах в стола срещу неговия. — Тук съм да ви направя едно. И нямам много време, така че просто ще го кажа направо: на практика можех да управлявам канцеларията ви в онзи първи ден. Всъщност я управлявах! В онова време направих повече, отколкото някой е правил от… не знам откога. Преди колко време е основан Ръшуик?

Той се размърда смутено:

— Не знам точната дата. Има я някъде в книжата…

— Няма значение. Това, което има значение, е, че вие ми предлагахте работа на помощник-писар, когато нито бях помощник, нито всъщност вършех чиновническа работа.

— Не разбирам — каза той: тънките му вежди се събраха в почти права линия. — Нима искате… работата на чиновника?

— Искам работата на градския управител. — Наведох се и потупах листовете на масата. — Знам, че се нуждаете от такъв, защото видях обявата. Именно аз я сложих при другите обяви.

— На управителя? Това не е лесна работа… смятах, че ще я дадем на някой по…

— От по-мъжки пол?

Той трепна:

— Много е сложно. Има много неща, които трябва да се следят. Градски планове. Персонал. Заседания на съвета. Не са много хората, които могат да се справят с всичко това.

— Забелязах — казах сухо. — Но във всеки случай можете да отидете да предадете тези обяви и да се надявате, че ще се появи подходящ кандидат, макар че няма вероятност да разполагате с нужното време да ги разпитате. Междувременно имате мен — тук, готова да се задействам веднага щом оправя някои недовършени неща в града: недовършени неща, които включват договарянето на проклето примирие между две нации в Адория! Дори само това би трябвало да ме прави способна да се справя с управлението на града ви, дори и да не бяхте видели вече на какво съм способна.

— Необичайно е да имаме жена… особено на вашата възраст… в тази роля, но… — Той си пое дълбоко дъх, докато се бореше с решението. — Но… времената са необичайни. Много добре, госпожице Райт. Ще поема отговорност за наемането ви. И ще се справите с остатъка от това? — Той плъзна купчината книжа към мен с изпълнено с надежда изражение.

— Да, но не за една сребърна монета на седмица. — Прелистих страниците, докато открих обявата за управител. С писалката му надрасках отгоре ново число и му показах. — Не гледайте така — предупредих, виждайки шока му. — И двамата знаем, че това е тарифата в момента. И честно казано, с моята подготовка си е направо изгодна сделка. — Бутнах стола си назад и се изправих. — Също така е и окончателното ми предложение. Сега трябва да се върна към възцаряването на мир и благоденствие, но когато решите да приемете, елате да ме намерите в кметството или в Уистерия Холоу. Приятен ден, господин Майърс.

Бях се отдалечила само няколко крачки от странноприемницата, когато той се зададе тичешком:

— Госпожице Райт? Госпожице Райт? Приемам!

Работа. Истинска работа, която щеше да ми спечели уважение и солидно заплащане.

При мисълта за това сякаш вървях по облаци, докато се връщах на преговорите. Парите, които двамата с Яго бяхме осигурили, щяха да ни бъдат достатъчни в краткосрочен план. А благодарение на заема, който Аделейд щеше да ми даде, щях да платя пътуването дотук за останалите си близки. Колкото и чудесни да бяха тези отделни благоприятни стечения на обстоятелствата, нуждата от надежден, постоянен доход ме безпокоеше.

Е, сега имах такъв. Най-невероятното от всичко: парите идваха от мен и талантите ми, не от благоволението на заможен съпруг. Контролирах бъдещето си.

Едва бяхме седнали, за да започнем преговорите, когато вратите на заседателната зала се разтвориха широко. Половината хора на масата подскочиха, вероятно помислили, че се задава нападение, но вътре нахълта Яго.

Орла се разведри, когато го видя.

— Бях чула, че си се върнал.