Смарагдово море

— Това не е истинско доказателство за уменията ми. — Отстъпих встрани на една оживена улица и скръстих ръце. — Не сте чули нищо за Яго, нали?

— Не. Кълна се, че в мига щом чуя, ще ви кажа. Но мисля, че ще пристигне преди това. Каза, че няма да отнеме дълго, и знам, че иска да се върне при вас.

— Е, със сигурност не бърза, по дяволите — промърморих.

Лейтенант Харпър и хората му бяха пристигнали в града няколко дни след мен. Южните кланове на икорите се бяха появили приблизително по същото време и бе имало доста припрени взаимни опити на двете страни да се уверят, че другата не е повикала подкрепление като част от някакъв скрит мотив. Бях развълнувана — след като недоразуменията бяха изгладени, защото бях предположила, че Яго е дошъл с армията. Вместо това обаче ми казаха, че се е задържал в Арчъруд по някакви „дела“, за които никой не знаеше нищо.

Лейтенантът се ухили:

— Сигурен съм, че причините му са основателни. Яго Робинсън не пропуска шанс. Вие сте доказателство за това.

Завъртях очи:

— О, стига сте се опитвали да го прикриете с ласкателствата си. Вървете да си сложите парадна униформа, та Дамарис да може да ви разведе наоколо и да се похвали с вас.

Споменаването на младата му годеница веднага отрезви Харпър. Тази вечер щеше да е първата им поява пред общество, откакто се сгодиха тази седмица.

— Права сте — каза той и отстъпи заднешком. — И тепърва трябва да подам доклад до форта. Ще си навлека много неприятности, ако пропусна това.

— И вие, и аз — казах с усмивка.

Аделейд беше прекрасна булка. Тя си беше винаги красива, разбира се, но онова, което ни омая в онази вечер, докато си разменяше брачни обети със Седрик, не беше роклята в бяло и сребристо, която носеше, нито дори онези съвършени къдрици. Тя сияеше отвътре: лъчезарна я беше направила любовта, от която не се бе отказала и която можеше най-сетне да отпразнува.

Когато церемонията свърши, двамата се смесиха с доброжелателите си: разменяха си с тях ръкостискания и целувки по бузите. Докато гледах от мястото, където стоях като шаферка, изпуснах една изпълнена с печален копнеж въздишка, преди да успея да се сдържа. Мира, която стоеше до мен, ми хвърли развеселен поглед.

— Хайде, хайде, не тъгувай. Знам, че искаше за нея по-добра партия от обикновен студент, но съм сигурна, че ще се справят.

Смушках я с малкия си букет:

— Стига. Знаеш, че не за това си мисля. Щастлива съм за тях наистина. Крайно време е да ни се случи нещо хубаво.

Мира обви талията ми с ръка и се отправихме напред да се присъединим към другите.

— Два пъти се върна от мъртвите. Това е доста хубаво, ако питаш мен. — Веселият й тон стана по-сериозен. — И когото и да чакаш, сигурна съм, че ще пристигне скоро.

— Какво те кара да мислиш, че чакам някого? — попитах бързо.

— Защото независимо какво правиш напоследък, все се оглеждаш за нещо друго — за някого другиго — засмя се тя. — А сега се изчервяваш.

— Със сигурност не се изчервявам. Мира Виана. Просто много стоя навън на слънце. Така се получава, когато човек има деликатен порцеланов тен като моя.

Но това само я разсмя повече:

— Нищо у теб не е деликатно, Тамзин. И именно това е толкова прекрасно.

Всички се върнахме в Уистерия Холоу да отпразнуваме сватбата. Да се проведе там, беше огромна отстъпка от страна на Джаспър, като се има предвид, че още хранеше силно негодувание заради онова, което приемаше като нарушение на правилата на Бляскавия двор от страна на Аделейд и Седрик — въпреки че договорът й бе изплатен като част от компенсацията за трудностите на Седрик след ареста на Уорън.

Моят, макар и също изплатен, имаше някои неизяснени страни.

— Извинете, господин Торн?

Два часа след началото на увеселенията хванах Джаспър насаме край пунша с ром. Празненството все пак си беше празненство и той се възползваше от времето, за да въвлече в разговор всички изтъкнати неженени мъже, изпречили се на пътя му.

Точно се канеше да се отдалечи и спря изненадано:

— Да, Тамзин?

— Исках да говоря с вас за таксата си, сър. Знам, че господин Дойл я е уредил, докато ме нямаше.

Джаспър се навъси:

— Бих казал, че беше любезно от негова страна, само дето всички знаем, че не го е направил просто от съчувствие.

— Да, сър. А освен това научих, че сумата е била доста по-голяма от основната такса. Надплатил е.

— Да — още един щастлив изход. Така сумата надвишава нужната за изплащането на заема ти от Осфрид.

— Това е въпросът, сър. За това, което е в повече. Всичко, надвишаващо таксата и належащите дългове, би трябвало да се раздели на комисиона за вас и пари като зестра за мен. — Направих пауза просто за да се уверя, че следващата част няма да му убегне. — А не получих като зестра никакви пари.

— А-ами… — поде той, смутен. — Освен това не се омъжи.

— В договора просто се казва, че всичко, което надвишава таксите и дълговете, следва да бъде поделено с мен.

— Условията не бяха обичайни.