Смарагдово море

— Господа, господа. Да не се отклоняваме от темата. Важното е да се уверим, че няма още лорандийци или бунтовници, дебнещи по границата.

— Как така се отклоняваме? — настоя Падриг. — Синът му е един от тези дебнещи бунтовници.

Докато се движех из по-грубите и сурови райони на Адория, както и в изисканите бални зали на Кейп Триумф, се бях научила доста умело да не спирам да се усмихвам, когато разговорът се насочеше към отегчителна или отблъскваща тема. В последните две седмици обаче дори уменията ми бяха поставени на сериозно изпитание.

Точно от толкова време помагах на водачите на колониите и тези на икорите да уговорят примирие. Технически частта с примирието беше готова, в смисъл че никоя от двете страни нямаше да тръгне на война. Но след намесата на заговорниците напрежението в Адория бе нараснало до такава степен, че сега трябваше да се договорят повече неща, освен просто споразумението да не се избиват помежду си.

От лявата ми страна лицето на губернатор Дойл почервеняваше, добивайки оттенък, опасно близък до пурпурния. Обърнах се надясно и погледнах Падриг право в очите:

— Синът на губернатор Дойл е задържан под стража, на път да отплава обратно за Осфрид и да бъде наказан за престъпленията си — престъпления, за които губернаторът не е знаел и които са били в противоречие с всичките му принципи. А за силата на тези принципи говори фактът, че точно сега той е тук с нас, за да постигнем съгласие. — Обърнах се назад да погледна хората, събрани около масата, и казах: — Всички страдахме. Задълбаването в миналото няма да подобри това.

Падриг схвана намека и се обърна със сериозен вид към губернатор Дойл.

— Моля за извинение — каза сковано. — Действията на сина ви не са ваши. — После, още по-колебливо: — Това… сигурно… е много трудно за вас.

Губернатор Дойл се прокашля и отмести поглед.

— Е, добре. Няма нужда да проявявате такава загриженост. Ще се справя. Това е трудно за всички ни.

В повечето други ситуации този разговор щеше да бъде описан в най-добрия случай като неловък. Сега обаче беше един от по-дружелюбните, на които бях станала свидетел.

— Което е причината, поради която всички трябва да работим заедно — заключих гладко. Усмихнах се на всеки от мъжете и се отпуснах отново в стола си начело на масата. — Сега мисля, че занапред при справянето с бунтовниците не би трябвало да мислим чия отговорност е това, а по-скоро кой може да постигне най-много. Според информацията, която чухме, най-непреклонните бунтовници се крият по обитаваната от икорите страна на границата. Дан Падриг, данна Орла… вашите хора познават най-добре тази територия. Но губернаторе, лорандийците са се предрешвали като осфридианци преди, така че е добре да има и някого, който може да различи приятел от враг…

Така продължи. Още един ден, още една поредица срещи. Честно казано, обаче бяха цивилизовани в сравнение с драматизма на пристигането ми с икорите. Историите, които се разказваха след спектакъла в съда, бяха също толкова удивителни: всички сякаш се надпреварваха кой ще разкаже по-безумна случка.

Уорън очевидно бе казал на всички, че съм побягнала, когато сме се готвели да се качим на лодката за Хадисън. Беше заявил, че бурята ме е изплашила, като ми е напомнила за Сивата чайка, и че въпреки храбрите усилия от страна на него и хората му съм се изгубила в хаоса на бурята, макар че тя дори не беше започнала, когато потеглихме. На следващия ден Кейп Триумф организирал отряд за издирване, но той не открил нищо, защото търсели, където им бил казал Уорън, че съм изчезнала, а не в другия край на залива. Уорън бе изплатил сумата по договора ми като знак на „скръбта“ си, а на приятелките ми им се бе наложило да изживеят отново смъртта ми.

Не бях единствената, която Уорън се беше опитал да убие. Оказа се, че не е бил толкова склонен да прости на Аделейд, задето го е зарязала, и впоследствие се бе опитал да убие Седрик в Хадисън. Седрик бе оцелял, но машинациите на Уорън бяха станали причина да бъде арестуван и осъден на смърт. Дори сега потръпвах, като си помислех колко близо беше Седрик до смъртта в онзи ден. Ако икорите не се бяха придвижили толкова бързо… ако не бяха хвърлили Кейп Триумф в смут…

— Добра работа свършихте там. Имате ангелско търпение.

Усмихнах се на лейтенант Харпър, докато излизахме от залата за събирания по-късно същия следобед, освободени от поредния ден преговори.

— Мисля, че там свършва приликата — казах му. — А ако това продължи още много дълго, може да откриете, че преосмисляте думите си.

Излязохме на късната следобедна светлина и аз помахах за довиждане, докато Падриг, Орла и другите икори потегляха по пътя си, отправяйки се към лагерите си извън пределите на града. Щяха да се върнат на сутринта и знаех, че те също чакат с нетърпение да приключат с това.

— Няма да продължи още много — каза Харпър, като вдигна ръка да заслони очите си от светлината. — Постигнахме добър напредък. А всички са толкова уморени, че сега са готови да се съгласят с всичко.