Смарагдово море

— Знам, но все пак е трудно. Постоянно се опитвам да си казвам, че това изравнява резултата, след като тя просто ей така ме отпрати от Кърниал, без да спомене, че знае, че ще бъда задържан за разпит.

Разнесоха се викове, призоваващи хората да се качват на конете, и аз се притиснах по-близо до Яго: пръстите ми стиснаха ризата му, когато се вкопчих в него.

— Това е — казах.

Той въздъхна:

— Това е. И можеш да се справиш. Помисли си за всички различни хора, за които е трябвало да вземаш решения, откакто дойде в Адория. Не са много онези, които могат да претендират за подобен опит. Ако всички са искрени, ще ги отведеш там, където е нужно да отидат.

— Просто искам ти да стигнеш благополучно там, където трябва да отидеш. — Орла ме повика по име, но аз продължих да прегръщам Яго още един миг.

— Ще съм в безопасност. Фелисия ми е простила за гривата. — Яго ме целуна, а после пусна ръцете ми, докато отстъпваше назад. — Доскоро.

Множеството от икори ни помете и докато Орла и Падриг строят отрядите си, Яго вече беше потеглил, яхнал Фелисия. Когато започнах собственото си пътуване, седнала върху Пебъл, открих, че си повтарям мислено някои от прощалните му думи: Помисли си за всички различни хора, за които е трябвало да вземаш решения, откакто дойде в Адория. Не са много онези, които могат да претендират за подобен опит.

Беше прав за това. Но като размишлявах за всички, с които бях общувала, не можех да не си припомня как екипажът на Сивата чайка едва не ни беше зарязал на брега, как Наследниците ме бяха затворили, а един кандидат за женитба се беше опитал да ме удави. Може би наистина имах опит в общуването с всевъзможни хора… но дали ме биваше в него?

Макар че се движехме бързо, пътуването ми се стори мъчително дълго. Тревожех се за Яго, тревожех се заради важната задача, която ми предстоеше. А зад всичко това, в основата на всичко, както обикновено, се тревожех за Мери. Корабът й трябваше да пристигне след около две седмици, а бях чула, че при благоприятни условия корабите могат да пристигнат около седмица или повече по-рано. Ами ако така беше пристигнал нейният? Какво можех да предложа? Нямах съпруг, нито желание за налични кандидати, които можеха да подобрят перспективите ни. Не един човек искаше да ме убие. На плещите ми лежаха преговори за предотвратяване на кръвопролитие и отчаяние.

Някои от икорите от Кърниал, които познавах, разговаряха с мен по пътя, но през повечето време се бях затворила в себе си. Яздехме по цели дни — и част от нощта — и на никого не му се разговаряше особено. Орла си имаше собствени грижи, а когато забеляза мрачното ми настроение, каза мило:

— Не се тревожи, той вероятно ще ни настигне скоро. Едва ли ще е изгубил много време, връщайки се с Фелисия, а другият сребрист кон също е бърз.

Усмихнах се признателно, макар че загрижеността й ме накара да се почувствам по-зле. По ирония спътникът, който говореше с мен най-много, бе Падриг. Той имаше подозрения към осфридианците и косвените доказателства около конспирацията, но след като се съгласи на този опит за сключване на примирие, даде подкрепата си и ме разпитваше какво да очаква и какво смятам, че ще направят губернаторът Дойл и другите водачи в Кейп Триумф.

— Меко казано, ще се смутят, че група икори чука на вратата им — казах му веднъж. През деня бяхме пътували по обиколни пътища, защото пристигането ни трябваше да е изненадващо. — Ще бъде важно всички да запазят спокойствие. Именно това е и моментът, когато е добре да приема най-важната си роля — те имат нужда някой от собствения им народ да ги успокои. От там нататък ще действам, за да ви уредя среща с губернатора. Всички участници са горди и се грижат за хората си. Всички имат установени процедури и формалности. Ако всички помним това и действаме в съответствие с него, ще се получи.

— Бях неспокоен, когато Орла препоръча ти да говориш от наше име — каза Падриг, след като изслуша съвета ми. — Все още съм. Ти си много млада. Но мисля, че може би си и малко мъдра. Ако всички загинем, вероятно няма да е по твоя вина.

Дочула думите му, докато минаваше, Орла отбеляза:

— Леле, Тамзин. Той наистина има добро мнение за теб.

Стигнахме до Кейп Триумф само за по-малко от четири дни благодарение в немалка степен на факта, че яздихме почти без прекъсване през нощта преди пристигането си. Всички бяхме уморени и натъртени от ездата, но тази умора се изпари, когато в късната утрин се отправихме към градските порти. Напрежението наелектризираше всички ни, а онези, които се бяха прегърбили или се прозяваха, сега седнаха с изправени гърбове, стиснали здраво оръжията си и с погледи, вперени напред.