Смарагдово море

Бях уверена, че мога да направя каквото казах — главно защото не можех да приема, че не съм способна да го направя. Ако се провалях, Адория можеше да бъде потопена във война. Приятелите ми щяха да са в опасност. Мери щеше да е в опасност.

Това, в което бях по-малко уверена, беше, че Падриг ще остави мен и Яго да се опитаме да преговаряме. И следователно беше повече от шокиращо, когато той се съгласи на плана. Щом времето внезапно се оказа проблем, всичко се разви с вихрена бързина, като не ми даде особена възможност да се измъчвам с размишления заради онова, в което току-що се бях въвлякла. Докато лагерът кипеше от оживление около мен в приготвяне на багаж и подготовка да потегли възможно най-бързо, Яго ме дръпна настрана и ме целуна. И не беше бегла, мимолетна целувка. Беше дълга целувка. Дълбока целувка. Целувка, която би скандализирала майка ми. Фактът, че всички бързаха твърде много, та изобщо да забележат, доказваше в какво състояние сме.

— Това пък за какво беше? — ахнах, когато Яго най-накрая се дръпна назад.

Той обви лицето ми с длани: очите му преливаха от някакво странно печално щастие.

— Защото те обичам.

Думите и изражението едновременно ме развълнуваха и ме смутиха.

— Ами, да, и аз те обичам. Но това никога преди не те е карало да изнасяш представление пред всички.

Той се ухили:

— Обичам те по всевъзможни причини, една от които е удивителната дързост и убедителност, които прояви пред онзи тип Падриг. И знам, че ще направиш същото в Кейп Триумф. Губернаторът няма да има шанс.

Нещо в тона на Яго ме разтревожи:

— Ние ще направим същото.

— Боя се, че не. — Той отново ме целуна по устните. — Ще ти се наложи да го направиш сама. Защото аз не идвам с теб.

Глава 38

Малкият лагер беше море от шум — резки заповеди, дрънчащи оръжия, неспокойни коне. За мен обаче всичко се стопи до оглушителна тишина, а ехото от думите на Яго беше единственият звук в света. Не идвам с теб.

Объркани мисли започнаха да летят из ума ми толкова бързо, че не можех да уловя никоя от тях. Това е. Това е моментът, когато той ме зарязва. Това е уреждането на дълговете заради всичко, което му причиних.

— Тамзин! Тамзин! — Повишеният тон на Яго прекъсна момента и оживлението на лагера отново връхлетя върху мен. Все още с длани на бузите ми, той се наведе, така че челата ни се докоснаха. Когато видя, че ме е накарал да се съвзема, снижи глас: — Ще те видя отново, кълна се. Не те изоставям — просто не отивам с теб в Кейп Триумф.

Поех си дълбоко дъх, все още трепереща от последиците на онази кратка уплаха.

— Защо не? — успях да продумам най-сетне. — Трябва. Виж какво е заложено на карта! Ако преговорите се провалят…

— Именно затова няма да отида. Веднага щом тази група замине, потеглям на север, възможно най-бързо и ожесточено. Предвид времето, по което каза, че тръгва полкът на Харпър, мисля, че мога да го настигна. Той ще спре във Форт Шорбанк да предаде новините и да попълни запасите си. Ще го намеря там или някъде наблизо и ще му разкажа какво е станало. Имаме нужда да доведе обратно хората си, просто за всеки случай… — Златистозелените очи на Яго се зареяха покрай мен и той се прокашля: — Е. Мисля, че Кейп Триумф би трябвало да разполага с нещо повече от гражданското опълчение за защита.

— Но няма да има „просто за всеки случай“, ако си там! Ти ще сключиш мира. Ти можеш да уговориш всеки за всичко.

— Вероятно ти се струва така, защото успях да те спечеля, но в този случай нещата няма да се получат само с единия чар. Да, това със сигурност ще изисква човек, който умее да води преговори, но не мога да направя нищо специално, което ти да не можеш с Падриг и губернатор Дойл. Силата на доказателствата плюс истинското желание за мир на всяка страна ще бъдат критично важни, а ако те се провалят, няма да има значение кой от нас е там. Не искам да те отпращам сама, повярвай ми, но не можем да рискуваме града. Освен това връщането на онези войници ще осуети военните планове на самия Уорън.

Цяла сутрин бях физически изцедена, а сега се почувствах, сякаш цялата ми умствена енергия също пресъхва. Не можех да оспорвам думите му, защото знаех, че е прав. Никак не ми беше приятно, но той беше прав.

Това, че стоях близо до Яго, ни позволяваше да разговаряме насаме, преструвайки се на влюбени, които изживяват миг на нежност.

— Не мисля, че Падриг ще те остави да тръгнеш — промърморих. — Дори и наистина да не иска война, ще заподозре нещо, ако смяташ да доведеш войници обратно в „открития“ град.

— Съгласен. Точно затова не го попитах. Казах на Орла, че искам да върна Фелисия у дома и че накрая ще се срещна с всички вас, идвайки с Дъв. Тя знае колко обожавам Фелисия, а един бърз кон няма да накара отряд с този размер да се забърза.

— Но ще има значение, ако се опитваш да настигнеш армия. Всичко е наред — казах, виждайки мрачното му лице. — Знам, че не ти харесва да я лъжеш, но така е най-добре. Не я изправяй срещу годеника й.