Смарагдово море

— Сигурен съм, че намеренията ви са добри — поде Падриг с тон, който намекваше, че изобщо не смята така, — но няма значение какви недоразумения или конспирации са ни довели до този етап. Основната част от армията на Денъм идва — придвижването им се следи. А ако Осфрид настоява на подобно враждебно действие, Кършимин и Кърмойрия ще отговорят подобаващо, като ударят най-големите градове на колонията.

— Това е лудост — изсъска Орла: мнение, което явно бе изказвала пред него многократно.

— Не и ако няма никого, който да я защити — възрази Падриг.

— Гражданското опълчение е там — каза Яго. — Едва ли може да се каже, че градът е напълно уязвим.

— Почти — особено за обединените им армии. Бил съм в Кейп Триумф. Виждал съм състоянието на гражданското му опълчение. Ако се обединим с другите и се появим пред портите, градът вероятно ще се предаде без битка.

Орла се обърна рязко към него с проблясващи очи:

— Няма да щурмуваме портите им!

Той посрещна гнева й, без да трепне:

— Можеш да водиш хората си, както искаш. А аз ще водя моите.

— А ще ги поведеш ли към Кейп Триумф? — запита настоятелно Яго. Лъчезарното, дружелюбно лице, на което се бях възхищавала съвсем неотдавна, беше станало бледо и напрегнато. — Може би можеш да превземеш града без битка, но не можеш да го задържиш без такава. Знаеш това. Може да отнеме малко по-дълго време, но те ще доведат обратно армиите. Вероятно ще включат и флота.

За пръв път Падриг придоби вид, сякаш се колебаеше.

— Още не съм се съгласил на това — за голямо неодобрение на другите кланове. Върнах се тук да го обсъдя с бъдещата си съпруга, но единственият резултат бе, че бях посрещнат с още упреци.

— Не биваше да ги оставяш без никакви възражения. — Орла скръсти ръце и се отмести. — Трябваше да откажеш.

— Те ще потеглят със или без нас и оставиха на мен решението да се присъединя към тях по пътя. Взех най-доброто решение, което можех в онзи момент, Орла. — Още беше страховит, но в очите му проблясваше нещо, което ме накара да помисля, че въпреки спора наистина искаше одобрението й. — И наближава моментът, когато не може да се допусне това да продължи.

— Нямаше да продължи с вас още много дълго. — Трепнах, когато онзи стоманен поглед се насочи към мен, но не отстъпих от аргумента си. — Беше на път да избухне в централните колонии! Но ако можем да се свържем с хората, които са отговорни за това — онези, които наистина имат власт, можем да спрем всички схватки както по границата, така и във вътрешността.

— Другите икори вече са на път. Твърде късно е — каза той.

— Можем ли да ги изпреварим?

При този въпрос всички замлъкнаха. Беше почти разстройващо от по-ранния спор. Най-накрая Падриг каза:

— Доколкото разбрах, са били на брода на Йост Ривър. Това е на около четири дни път, също като нас. Може би пет, но предполагам, че се придвижват бързо. Искаха да минат, преди армията да разбере, че са го направили.

— Бихте могли да ги изпреварите. — Яго прокара ръка през косата си и впери поглед нагоре, докато мислите му се въртяха като вихър. — Ще трябва да страните от пътищата на колонията, разбира се, но можете да ги използвате, ако пътувате и нощем. А после ще спестите време както заради по-дългите часове, така и заради по-преките маршрути. После се освободете от всичко, което ще ви забави. Никой да не се движи пеш. По-малко почивки. Толкова бързо темпо, колкото конете могат да поддържат, без да стане опасно.

— Няма да отида там с отряд в намален състав. — Падриг кимна към събраните си войници. — Ако само гражданското опълчение ни окаже отпор, бихме могли да превземем града с група с този размер — с битка, но така да бъде. Няма да пристигна сам и да им дам предимство.

— Няма да има значение дали имаш подкрепление, ако преди всичко попречиш това да се превърне в битка! — посочих. Опитвах се да запазя спокойствие, но беше трудно, когато из ума ми постоянно се мяркаха представи за Кейп Триумф, горящ и обсаден.

— И наистина мислите, че мога? Само като отведа армията си там преди другите?

— Да. Е, аз мога. Ние можем. — Виждайки скептицизма на Падриг, казах: — Стигнете там бързо. Толкова бързо, колкото е в границите на човешките възможности. Повярвайте ми, ще привлечете вниманието им и ще си осигурите среща с правителството. Позволете на Яго и мен да ви помогнем да говорите с тях. Ще им кажем каквото знаем — ще им покажем пленника си. И просто ще бъдем дяволски убедителни. Бива ни в това. После, щом нещата бъдат договорени, от вас ще зависи да убедите другите да отстъпят, когато пристигнат. Можете ли да направите това?

Предизвикателството го изненада за миг, но той се съвзе бързо:

— Ако водачите там признаят неправдите, които ни бяха причинени, и ни обезщетят подобаващо? Разбира се. Лесно е в сравнение с това, което твърдите, че можете да направите. Вашите хора не са известни със справедливото си отношение към нас.

— Никога не са си имали работа с Яго и мен — отвърнах дръзко.