Смарагдово море

С Яго приехме поканата на Орла да вечеряме с нея след това. Още не бързахме да се връщаме в Граси Хил и се надявахме да се видим с Падриг и да научим за мистериозната среща. Когато се нахранихме, Орла ми даде дрехи да се преоблека. Бях яздила дотук, облечена с твърде голямата за мен риза на Яго и без обувки. Импровизираната ми пола за езда се беше скъсала в някакъв момент, който дори не си спомнях, може би когато побягнах от колибата. Единствената допълнителна дреха, която Орла си беше донесла, беше дълга зелена рокля, поръбена с кариран плат, която изглеждаше твърде пищна. Но обемистите поли поне бяха разделени, за да може да се язди с тях, а и предположих, че е по-добра от другия ми вариант.

Тя седеше с мен, докато сплитах косата си, а Яго се грижеше за Фелисия. Докато го гледаше, това облекчи малко напрежението й и тя ми каза с усмивка:

— Ако съм имала някакви съмнения относно чувствата му към теб, те отдавна си отидоха. Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който той ще остави някого да препуска с този кон. Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който ще ореже гривата й. Това означава ли, че сте решили проблемите си?

— Не. Ни най-малко. Сега всичко е ясно и открито, което ми се струва по-добре. Не исках да го изоставям така. Но все още нямаме отговор за парите, от които имам нужда. И не мисля, че мога да се насиля да се омъжа за някого другиго, за да се сдобия с тях. Но какво друго мога да направя, без Яго да изгуби поминъка си?

— Забрави парите — каза тя безцеремонно. — Мъжът, когото обичаш, не е ли по-важен от тях?

Бях се уморила да заобикалям темата за Мери, особено с някого, когото уважавах толкова много, колкото Орла.

— За дъщеря ми са. А тя е по-важна от един съпруг.

— Както и би трябвало — отвърна Орла без помен от осъдителност в тона. — Значи парите са важни. Задължително ли е да ги получиш от съпруг?

— Бих го направила, ако можех. За нещастие, няма много други начини някой като мен да го направи.

Орла впери поглед в пространството, размишлявайки озадачено.

— Според това, което забелязах, „някой като теб“ може да прави всевъзможни неща. Ти побеждаваш природата и действаш като арбитър между различни групи хора. Ръководиш другите и се грижиш за нуждите им. Изглежда, че някъде все трябва да има пари. Ако можеха да ти плащат за преодоляването на невъзможни ситуации, щеше да си богата жена.

Засмях се на това. Когато ме чу от отсрещната страна на поляната, Яго хвърли поглед през рамо. Ярката му, великодушна усмивка едновременно разбиваше и изпълваше сърцето ми.

— Проблемът — казах на Орла, като го гледах с обич — е, че съм жена. Трябваше да чуеш какво нелепо заплащане ми предложиха за…

Тирадата ми беше прекъсната от пристигането на отряд икори в червен кариран вълнен плат. След броени мигове малкият лагер вече беше претъпкан и шумен. Яго се промъкна през тълпата и стисна ръката ми, дърпайки ме със себе си, докато се опитвахме да открием отново Орла. Намерихме я близо до началото на пътеката да разговаря с мъж, чийто вид ме накара да зяпна.

Сърцето ми не принадлежеше на никого другиго, освен на Яго, разбира се. И въпреки това беше трудно да не бъда зашеметена при вида на Падриг Оларон. Може би беше, защото бе с голи гърди точно както в класическите истории за икорите. А освен това гърдите и ръцете му бяха покрити с твърди мускули, а надолу по гърба му се спускаше коса с цвят на платина. Под златна диадема проблясваха ледено сини очи.

— Не мога да повярвам, че някога съм оприличавал Гидиън на Кириел — прошепна ми Яго.

— Не мога да повярвам, че мислех, че Фелисия има най-хубавия косъм, който съм виждала — прошепнах в отговор.

Падриг и Орла водеха бърз и разгорещен разговор на езика на икорите. Е, беше разгорещен от нейна страна. Имах усещането, че той също е развълнуван, но заради хладния му и надменен маниер беше трудно да се определи. Ние и няколко икори чакахме мълчаливо, докато двамата продължаваха разговора си. Никой не изглеждаше удовлетворен, когато той приключи. Като забеляза Яго и мен, Орла ни повика с жест да пристъпим напред и ни представи.

Падриг ни огледа с непроницаемо изражение и фактът, че не се изненада, ме наведе на мисълта, че Орла му е разказала всичко за нас. Винаги свикнала да минава направо на въпроса, тя заяви:

— Делегациите от Кършимин и Кърмойрия пристигнаха преди армиите си, които сигурно вече са пресекли границата и са влезли в Денъм.

При последните думи тя хвърли поглед към Падриг за потвърждение. И той кимна.

— Би трябвало да стигнат до Кейп Триумф след по-малко от седмица.

— Чакайте, чакайте — обади се Яго. — Кейп Триумф ли?

— Защо, за бога, отиват там? — попитах, също толкова стъписана, колкото и той. — Не че искам да потеглят към което и да е място, но техните проблеми не са ли с южните колонии?

— Бяха — отвърна Падриг: тонът му бе толкова безстрастен, колкото и останалата част от него. — Докато армията на Кейп Триумф не беше изпратена да ги нападне.

Обърнах се към Орла в паника:

— Кажи му…

— Казах му, казах му — вметна тя.