Смарагдово море

— Предлагат да го екзекутираме за назидание — каза ми Орла. — И бих искала. Много. Но нещо ми подсказва, че ще искаш да бъде отведен обратно при твоя народ.

— П-предполагам. — Все още бях в шок и не бях мислила толкова напред. Но тя беше права. Ако смятахме да докажем тази конспирация, той беше изключително важно доказателство.

Викове от гората прекъснаха размишленията ми, а мигове по-късно от дърветата се появи съгледвач. Зад него идваше Яго, който водеше Пебъл. Целият контрол, който едва поддържах, рухна и скочих на крака. Той ме пресрещна на половината път и обви ръце около мен, а аз зарових лице в гърдите му и преглътнах напиращите ридания.

— В името на Шестте, Яго. Страхувах се, че си мъртъв.

— Не остана никой, който да ме убие — каза той кротко. — Алекси нокаутира един от тях, а останалите тръгнаха след теб. Предполагам, че са се разпръснали, когато са те изгубили.

Дръпнах се леко назад и посочих.

— Не всички.

Веждите на Яго се повдигнаха, когато забеляза лорандиеца.

— Разбирам. О, здравей, Орла.

— Здравей, Яго. — Тя се изправи грациозно. — Надявам се, че не се сърдиш за случилото се в Кърниал.

— О, разсърдих се малко, когато открих точно какви роли са изиграли всички в „задържането“ ми. За щастие, съм от хората, които лесно прощават.

Изражението й отново се смени с усмивка, когато хвърли поглед между нас и забеляза обвитата му около мен ръка.

— Изглежда, че за вас нещата са сработили.

— Почти — каза той и ме притегли обратно към себе си. Вдигна очи, когато чу тихо цвилене от края на сечището. — Ето я. Изглежда, че още е здрава и силна, но жалко за гривата. — След като я наблюдава още миг, той се обърна обратно към останалите от нас. — Добре.

— Орла. Какво става? Едва ли е нещо хубаво, щом си тук с такъв антураж.

— Не — каза тя: изражението й отново стана сурово. — Изобщо не е хубаво особено като знам каквото знам сега. Кършимин беше нападнат наскоро — сериозно нападнат, не някой от дребните дразнещи набези, които проследяваме напоследък. Загинали са няколко души.

— Кършимин е на юг оттук — каза ми Яго. — Близо до границата между Норт Джойс и Саут Джойс.

— Нападателите бяха осфридианци. — Погледът на Орла се стрелна към лорандиеца. — Или може би не осфридианци. Или може би осфридианци, наети за определена цел. Каквито и да са били, успели да разгневят и Кършимин, и съседния му град Кърмойрия, и Кършид. Там живее Падриг. Годеникът ми. Един от загиналите бил от Оларон.

— Управляващият клан в Кършид — обясни Яго.

Разтрих едно място между веждите си, където се зараждаше главоболие. Беше трудно да следя всички непознати имена на кланове и градове.

— Е, какво е станало?

— Кършимин и Кърмойрия искат да отвърнат на удара — продължи Орла. — Опитват се да убедят членовете на клана Оларон да се присъединят към тях. Това предизвика доста разгорещен дебат в Кършид и едва успях да убедя Падриг да не го правят. Той обаче се колебае. Разказите ви за лорандийците на север изгубиха част от въздействието си след това неотдавнашно нападение и потвърждението на Тамзин, че осфридианците са били замесени в нападението в ловния лагер. Прилича все повече и повече на умишлено действие от страна на колониите, за да нарушат договорите и да навлязат в земите ни.

— Но не е! — възкликнах. — Някои са осфридианци, но не действат с никакво официално нареждане.

Орла отпусна ръка на рамото ми:

— Вярвам ти, Тамзин. Но другите не знаят каквото знам аз. Не са видели това, което видях аз. Ако Падриг даде подкрепата си за присъединяването към другите кланове, цял Кършид ще го последва.

— В такъв случай какво прави сега? — попита Яго.

— Е, това е големият въпрос — каза тя с горчив смях. — Преди два дни получихме вест, че тук в Денъм има делегация от южните кланове, която иска да говори с клана Оларон.

Обърнах се към Яго и видях, че изглеждаше толкова объркан, колкото се чувствах аз.

— Защо Денъм? — попитах я. — Защо да не се свика среща в южните колонии? Или защо изобщо в колониите? Ако искат да говорят с него, изглежда, че биха изпратили делегацията си в Кършид.

Тя разпери ръце в жест на объркване и закрачи нагоре-надолу близо до ямата за палене на огън.

— Това е другият голям въпрос. Дойдох тук с хората си, а той е там на срещата с две дузини от собствените си ездачи. Очакваме го вече всеки момент.

Сега самият Яго започна да крачи неспокойно:

С Яго приехме поканата на Орла да вечеряме с нея след това. Още не бързахме да се връщаме в Граси Хил.

— От тази страна на границата с Денъм има много икори. Ако това бъде разкрито от някого, който има власт, няма да се наложи хората на Уорън да инсценират повече конфликти.