Смъртен страх

Когато момчето си тръгна, той най-сетне пристъпи към прозореца и се наслади на величествената гледка. Река Сидар, която внезапно се беше разширила до размерите на малко езеро, беше заобиколена от стройни борове, които сякаш сияеха със своя светлина в настъпващия здрач. Непосредствено под тях започваше наклонена тревна площ, която опираше във водата. А в самата вода имаше поне двадесет дървени кея, за които бяха завързани няколко десетки гребни лодки. На специални стойки извън водата стърчаха няколко спортни канута, а до кея в дъното се поклащаха три-четири гумени лодки с извънбордови мотори. От начина, по който греблата им бяха прибрани, а моторите стърчаха нагоре Джейсън стигна до заключението, че макар и трудно видимо, течението на реката е доста силно.

— Е, какво ще кажеш? — плесна с ръце Керъл. — Не е ли прекрасно?

Стаята беше облепена с тапети на цветя, а върху лакираните чамови дъски на пода имаше груби, ръчно тъкани килими. Леглата бяха покрити с кувертюри, които също бяха на цветя.

— Прекрасно е — кимна Джейсън и отиде да хвърли един поглед в банята, надявайки се да завари хавлии. — Действаш като истински екскурзовод. А сега какво ще правим?

— Гласувам за незабавна вечеря, тъй като умирам от глад! — обяви Керъл. — Освен това в ресторанта сервират само до седем. Тук хората стават много рано…

Едната стена на ресторанта беше изцяло остъклена и гледаше към реката. В средата и имаше двойна врата, от която се излизаше на широка веранда. Вероятно през лятото хората се хранят навън, помисли си Джейсън. От верандата се спускаше дървена стълба към ливадата. Контролните светлини на дървените кейове светнаха и се отразиха във водата.

Заети бяха горе-долу половината от двадесетте маси в салона. Повечето от клиентите вече бяха на кафето. Джейсън остана с впечатлението, че при появата им всички замлъкнаха.

— Защо имам чувството, че са ни сложили на витрина? — прошепна той.

— Защото умираш от страх, че ти се налага да спиш в една стая с млада жена, която почти не познаваш — отвърна също така шепнешком Керъл. — Мисля, че си настроен защитно и се чувстваш малко гузен и малко несигурен относно това, което се очаква от теб…

Ченето му откровено падна. Обърна се сковано към Керъл, в очите му имаше дълбоко смайване. Усещаше как се изчервява, но наистина беше загубил дар слово. Откъде толкова интелект и прозорливост у една мадама, която танцува полугола? — смаяно се запита той. Винаги се беше гордял с умението си да преценява хората — в крайна сметка това му беше работата. Като лекар той трябваше да има усет за мотивите, които определят поведението на пациентите му. Вярваше в себе си, но въпреки това чувстваше, че нещо около Керъл остава забулено в мъгла… Определено бе много объркан.

Керъл забеляза почервенялото му лице и избухна в смях.

— Защо не се отпуснеш? Защо не се радваш на това, което е около теб? Прибери си бодлите, докторе, няма да те ухапя!

— Добре — преглътна Джейсън. — Точно това ще направя!

Вечеряха сьомга, която се предлагаше в изключително богато и съблазнително разнообразие. След дълги колебания и двамата се спряха на варена риба, запечена в обвивка от тесто. За повече автентичност опитаха шардоне от щата Вашингтон, което беше изненадващо добро. В един момент Джейсън се улови, че се смее с пълен глас. Отдавна не се беше чувствал така свободен. Малко след това осъзнаха, че са останали сами в салона.

По-късно, вече в леглото, Джейсън закова поглед в тъмния таван и отново се почувства объркан. Лягането беше цяла комедия от местения из стаята с помощта на разни временни прикрития, хвърляне на ези-тура за това кой пръв ще ползва банята и кой ще стане, за да загаси лампата. Той не помнеше да се е чувствал някога толкова възбуден. В чисто физическия смисъл на думата. Обърна се на другата страна. Тялото на Керъл едва-едва се очертаваше в тъмнината, също обърнато на една страна. Дишането и почти не се долавяше на фона на далечния грохот на водопада. Младата жена очевидно спеше и Джейсън неволно и завидя за честното отношение към самата себе си и за безгрижния сън. Това, което го объркваше, не бяха несъответствията в поведението на Керъл, а фактът, че той самият се забавлява. При това изцяло благодарение на нея.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

По отношение на времето продължаваше да им върви. Сутринта, когато дръпнаха завесите, реката ги заслепи с блясък, сякаш в коритото и бяха струпани милиони скъпоценни камъни. Веднага след закуска Керъл обяви, че отиват на излет.