Смъртен страх

Джейсън неволно я проследи с поглед и благодарение на това забеляза някакво странно движение на повърхността. Обзет от любопитство, той се приближи до линията на водата. Видя една много едра сьомга, която лежеше на една страна само на метър от брега и едва-едва помръдваше с опашката си. Грабна една пръчка и направи опит да я избута към дълбокото, но не успя. Рибата явно беше болна. Вдигна глава и забеляза друга нейна посестрима, която лежеше абсолютно неподвижна край брега, а на няколко десетки метра по-нататък някаква едра птица закусваше с трета сьомга.

Обърна се и тръгна нагоре по каменната пътека. Стуки беше излязъл на верандата и подръпваше от лулата си, седнал удобно в един от люлеещите се столове. Джейсън се облегна на парапета до него и започна да го разпитва за болните риби. Допускаше, че някой може би е замърсил водата някъде нагоре по течението…

— Нищо подобно — отсече Стуки и дръпна няколко пъти от силно оглозгания си мундщук. — Тук няма замърсявания. Тия риби дето си ги видял, вече са си хвърлили хайвера и са дошли на брега да умрат…

— О, да — кимна Джейсън, спомнил си прочетеното за жизнения цикъл на сьомгите. Те се напрягат до крайност, за да се завърнат по родните си места, но веднъж хвърлили хайвера си, вече са готови да умрат. Никой не знае защо е така, въпреки че по въпроса съществуваха най-различни теории. Според някои от тях ставало въпрос за физиологични проблеми, свързани с преминаването от солени в сладки води, но и това не беше доказано. Още една от загадките на природата, поклати глава Джейсън.

Обърна се и погледна надолу към Керъл. Тя беше заета с трудната задача да хвърли въдицата си във водата. Отново насочи вниманието си към Стуки.

— Случайно да помните един доктор на име Алвин Хейс? — попита.

— Не.

— Горе-долу мой ръст, с дълга коса и бледа кожа — опита се да му подскаже Джейсън.

— Тук идват много хора.

— Сигурно. Но мъжът, за когото говоря, е бил с онова момиче там… — Ръката му махна по посока на Керъл, правилно предположил, че Стуки едва ли вижда всеки ден момичета като нея.

— Онази на пристана?

— Да. Красивото момиче на пристана.

Стуки изпусна няколко кълбета дим, очите му се присвиха.

— Възможно ли е човекът, за когото говориш, да е от Бостън? — попита той.

Джейсън кимна с глава.

— Помня го — отсече старецът. — Ама хич не приличаше на доктор…

— Занимаваше се с научна работа — поясни Джейсън.

— Значи, затова — убедено кимна онзи. — Беше много странен тип. Даде ми стотачка, за да му набавя двайсет и пет глави от сьомга.

— Само глави? — погледна го с недоумение Джейсън.

— Аха. Даде ми и телефона си в Бостън. Каза да му се обадя като ги събера.

— А дойде ли да си ги вземе?

Младият човек се спомни, че Керъл и Хейс бяха пътували два пъти до Сиатъл.

— Аха. Каза да ги почистя добре и да ги сложа в лед.

— А защо това ти отне толкова много време? — попита Джейсън. При толкова много риба наоколо, задачата изглеждаше изпълнима за броени минути.

— Искаше точно определени сьомги — отвърна Стуки. — Трябваше задължително да са се освободили токущо от хайвера, а такива сьомги изобщо не кълват и трябва да се ловят с мрежа. Онези с въдиците, дето ги виждаш по реката, хвърлят за пъстърва…

— Някакъв специален вид ли са сьомгите, за които говориш? — пожела да узнае Джейсън.

— Не. Просто трябва да са си хвърлили хайвера.

— Каза ли ти защо са му тези глави?

— Не ми каза, а и аз не съм го питал — поклати глава Стуки. — Но след като си плащаше, значи такава му е работата…

— Само главите и нищо друго, така ли?

— Само главите.

Джейсън стана и напусна верандата. В душата му цареше пълно объркване. Просто не можеше да приеме идеята, че Хейс е пропътувал пет хиляди километра, за да се снабди с марихуана и рибешки глави. Керъл го забеляза и размаха ръце от ръба на пристана.

— Трябва да опиташ, Джейсън — подвикна тя. — Преди малко почти хванах една…

— Тук сьомгата не кълве — важно поясни той. — Трябва да е било пъстърва…

Тя го погледна с разочарование.

Той гледаше красивото и лице с високи скули и замислено мълчеше. Ако първоначалните му предположения са верни, главите на сьомгата би трябвало да имат връзка с опитите на Хейс да създаде моноклонални антитела. Но по какъв начин това би помогнало на красотата и, както беше подхвърлил той? В подобно изявление просто нямаше логика…

— Предполагам, че няма значение дали е сьомга или пъстърва — промърмори младата жена и отново насочи вниманието си към въдицата. — Просто се забавлявам…

Кръжащ в небето ястреб рязко се стрелна надолу към плитчините и направи опит да сграбчи с ноктите си една умираща сьомга. Но рибата се оказа прекалено тежка и той бе принуден да я пусне, за да се вдигне обратно във въздуха. Джейсън видя как сьомгата престана да се бори и се отпусна.

— Хванах риба! — изкрещя Керъл и трескаво вдигна нагоре извития си прът.