Смъртен страх

Отново го сграбчи страхът. С помощта на греблото, леката спортна лодка можеше да се движи много по-бързо от гумената, която лениво се носеше по течението. Единственият им шанс беше да включат мотора — един стар модел от онези, които се палят със стартерна връв. Джейсън премести железния лост на положение „старт“ и дръпна връвта. Моторът дори не превъртя. Убиецът вече беше скочил в кануто и се насочваше към тях, Отново опъна връвта, но пак нищо не се получи. Керъл вдигна глава и нервно прошепна:

— Приближава се!

През следващите петнадесет секунди Джейсън нервно опъваше въженцето на стартера. Очите му не изпускаха силуета на спортната лодка, която се очертаваше все по-ясно зад тях. Наведе се да провери дали лостът е точно на положение „старт“, после направи поредния неуспешен опит. Очите му се преместиха към резервоара за бензин, който би трябвало да е пълен. Черната му капачка изглеждаше хлабава и той я притегна. Отстрани имаше някакъв бутон, с който по всяка вероятност се помпаше за увеличаване на налягането в резервоара. Натисна го пет-шест пъти, отбелязвайки, че съпротивлението му се увеличава. Когато отново се обърна назад видя, че кануто почти ги беше настигнало.

Сграбчи стартерната връв и дръпна с всичка сила. Моторът изрева, запалил от първия път. Ръката му се пресегна към лоста и го сложи на положение „назад“, тъй като плуваха по течението с кърмата напред. Сложи газта в крайно положение и се хвърли по очи в дъното на лодката, притискайки Керъл под себе си. Както очакваше, зад тях се разнесоха още няколко изстрела, два от които улучиха гумения борд. Когато Джейсън посмя да надникне отново, разстоянието между тях и преследвача беше значително по-голямо и кануто почти не се виждаше.

— Остани на мястото си! — заповяда на Керъл той и се зае да оглежда пораженията. Една секция в десния борд беше мека, в същото положение беше и лявата задна част. Други щети нямаха. Премести се назад и седна до мотора. Върна газта, сложи ръчката в позиция „напред“ и хвана кормилото. Лодката направи плавен завой и зае позиция в средата на течението. Евентуален удар в подводна скала беше последното нещо на света, от което се нуждаеха в момента.

— Вече можеш да се изправиш — подвикна той.

Керъл го послуша, надигна се до седнало положение и приглади с пръсти косата си.

— Наистина не мога да повярвам! — изкрещя тя, за да надвика пърпоренето на мотора. — И какво ще правим отсега нататък, по дяволите?!

— Ще караме по течението, докато видим някакви светлини — отвърна Джейсън. — Тук рибарски селища има колкото щеш…

Продължиха надолу. Джейсън се питаше дали е безопасно да се отбият на поредния пристан. Преследвачът им лесно би могъл да скочи в колата си и да ги последва по брега. Може би ще открием светлини на другия бряг, рече си той.

Можеше да прецени приблизителната им скорост на движение като гледаше силуетите на дърветата, наредени покрай брега на разлятата река. Беше не по-висока от скоростта на забързан пешеходец. Освен това имаше чувството, че реката плавно се стеснява и скоростта им нараства. Така изтече половин час, но светлини не се виждаха никъде. Тъмната линия на гората опираше в звездното небе, дори луната се беше скрила.

— Нищо не виждам! — извика Керъл.

— Всичко е наред — направи опит да я успокои Джейсън.

След още петнадесетима минути пътуване по този начин крайречните борове рязко се доближиха. Това означаваше, че наближават края на разлива, наподобяващ езеро. Едва сега Джейсън си даде сметка, че беше преценявал скоростта им напълно погрешно. На практика се движеха доста по-бързо, отколкото мислеше. Протегна ръка да намали газта, моторът рязко утихна. Това му позволи да чуе един друг, доста по-заплашителен шум: грохотът от падаща вода.

— Божичко! — изтръпна той, спомнил си за водопада над „Салмон Ин“. Натисна руля до крайно странично положение, за да завърти лодката, после даде пълна газ. С разочарование и страх установи, че плъзгането им по течението само се забави, но не спря. Направи опит да се насочи към брега и лодката неохотно се подчини. Но адът се отприщи, когато бяха на някакви си десетина метра от него. Реката рязко се стесни в каменистото си корито и лодката беше буквално засмукана от силното течение.