Смъртоносно

Ариа прикри устата си шепи и също заговори тихо:

— Поне няма да те екстрадират. Аз може да прекарам следващите двайсет години в исландски затвор за нахлуване в чужд имот и подпомагане на крадец — нищо, че картината беше фалшива.

Хана спусна косата си пред лицето и каза тихо:

— Мацки, ами ако пресата разбере защо сме тук? — В очите й проблеснаха сълзи. — Това ще съсипе кампанията на баща ми.

— Мама беше у дома, когато ченгетата дойдоха да ме арестуват. — Спенсър си спомни ужасяващата сцена в къщата. — Трябваше да видите изражението на лицето й.

Емили се огледа.

— Защо точно сега?

Ариа облегна чело на масата.

— Може би ме наказва, защото се опитах да измъкна някои отговори от Ноъл.

— Не, защото аз отидох в Убежището — настоя Емили. Спенсър я погледна изненадано. Емили й разказа какво се беше случило.

— Може би е защото разказах всичко на Майк — промърмори Хана.

Буца заседна на гърлото на Спенсър.

— Вината е и моя. Потърсих къщата на снимката от охранителната камера. Онази, на която беше и Али.

Хана рязко вдигна глава.

— Така ли? Какво се случи? — Гласът й прозвуча по-силно и тя притисна длан към устата си.

— Защо не ни каза нищо? — промърмори Ариа под носа си.

Спенсър отпусна рамене и погледна приятелките си.

— Али не беше там. Не мисля, че изобщо е била. Предполагам, че това през цялото време е било капан.

— Не трябваше да се занимаваме с това — изсъска Емили. — Случилото се с Ноъл не беше достатъчно наказание — Али трябваше да накара нас да си платим. И тя разполага с всички нужни муниции.

— Предполагам, че просто сме изпуснали края на всичко, което Али знае за нас — рече тихо Ариа.

Спенсър се огледа.

— Но защо сме тук, във ФБР? Всъщност да, за Емили и Ариа има смисъл. Но защо ни привикаха всичките? Защо сме в една стая?

Емили зачопли нокътя си.

— Ами нали знаете кой работи за ФБР. Фуджи.

Спенсър притисна език към небцето си. Джасмин Фуджи беше агентката от ФБР, която разпитваше момичетата за смъртта на Табита Кларк. Ямайка? — произнесе беззвучно тя.

Ариа се огледа нервно.

— Може би са разбрали… сещате се. — Тя написа с пръст едно Т на масата. Т за Табита.

— Може би Али им е казала — рече Емили.

— Но ние имаме доказателство, че не сме го направили — каза Хана. — Али ни изпрати есемес, в който каза, че тя я е убила. Просто трябва да им го покажем.

— И как да го направим? — попита Емили с насълзени от страх очи. Тя също написа с пръст нещо на масата. Буквата А.

Спенсър знаеше какво има предвид. Ако им разкажеха за А., той можеше да убие още някого.

Ариа се облегна назад и столът й изскърца.

— Иска ми се да има някакъв начин да им разкажем всичко, но да останем защитени. Нещо различно от програмата за защита на свидетели.

Спенсър облиза устните си.

— Бихме могли да поискаме имунитет — прошепна тя. — Да ги накараме да обещаят, че ще ни защитят, ако им разкажем за А.

Емили изглеждаше изнервена.

— Ами ако откажат… и след това успеят да измъкнат всичко от нас?

— Или ако обещаят да ни защитят, а после се отметнат? — попита Ариа.

— Да, този план нещо не ми харесва — рече Хана, гризейки нокътя си.

— Планът е добър — настоя Спенсър. — Гледам го непрекъснато по „Закон и ред“.

В коридора отекнаха стъпки, които постепенно се приближаваха. След това вратата се отвори и в стаята влезе една жена. Всички скочиха на крака.

— Здравейте, момичета — разнесе се познат рязък глас.

Това беше агент Фуджи. Тя затвори вратата зад себе си. Спенсър преглътна тежко. Наистина ставаше дума за Табита.

Черната коса на Фуджи както винаги беше прибрана в безупречна прическа, но в изражението й се забелязваше някаква умора. Когато си придърпа един стол, за да седне, единият от ноктите й се счупи.

— Да поговорим — рече тя. Докато сядаше, Фуджи ги огледа една по една.

Никой не обели нито дума. Косата на Хана висеше пред лицето й. Ариа избърса сълзите си с ръкав. Спенсър беше изгризала цялата кожа около палеца си. Тя се чудеше дали Фуджи е чула разговора им.

Агент Фуджи се настани на стола и задрънка с ключовете си. На ключодържателя беше закачена снимка на западнохайландски териер с розови панделки в козината. Спенсър не си беше представяла Фуджи като някой, който обича кучета.

Някъде отвън се затръшна врата. Иззвъня телефон. Климатикът се включи с тракане.

— Така — рече най-накрая Фуджи. — Сблъсък и бягство. Помощ и съучастничество. Среща с беглец. И кражба на картина в чужда държава. И всичко това изниква изведнъж? Струва ми се ужасно съвпадение. Чака ви дълго време в затвора. Това ще съсипе кампанията на баща ти, Хана. Ако сте приети в университета, сигурно ще ви отхвърлят. Съсипвате живота си. Изобщо замисляли ли сте се за това?

Никой не посмя да я погледне. Сърцето на Спенсър блъскаше като полудяло в гърдите й.

— Работя доста време с щата и местната полиция по случая Кларк и мисля, че тук също има нещо, което криете от мен. — Фуджи скръсти ръце. — По-добре започвайте да говорите — за каквото и да е.

Хана се размърда. Ариа избърса нова сълза от бузата си. Спенсър се прокашля и огледа всички около масата.