Смъртоносно

Ямайка е толкова красива по това време на годината! Жалко, че не можете да се върнете повече там.

— Няма проблем — рече Фуджи. — Съберете всичко и ми го донесете колкото се може по-бързо. А що се отнася до безопасността, имате личното ми обещание, че осигуря на всяка една от вас — и на семействата ви — двайсет и четири часова охрана, докато не решим случая. А. няма да има повече възможност да ви досажда.

Ариа примигна.

— Значи наистина ще ни пуснете?

Фуджи кимна.

— Ще поговоря с партньорите ми и с щатската полиция и ще им съобщя, че обвиненията ви са свалени.

— Значи баща ми няма да научи за това? — изблея Хана.

Ръцете на Емили трепереха.

— Нямам проблеми с ФБР?

— Онова, което ми разказахте, е много важно. Трябва да спазя моята част от обещанието — отвърна Фуджи, докато ставаше от стола. — И все пак, ако получите ново съобщение от А., искам веднага да ми го препратите. Но ви моля да не казвате на никого за това какво правим или защо имате охрана. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Ясна ли съм?

— Да — отвърнаха всички в един глас, макар че Хана отново вдигна ръка.

— Приятелят ми знае — призна тя. — Той някак се досети.

Фуджи потрепна.

— Ами той така или иначе ще бъде охраняван, защото е брат на Ариа. — Тя се огледа. — А., Алисън, или който и да е този човек, е убил Табита. Убил е Гейл. Убил е Греъм и Кайла. Очевидно е опасна. Лично ще водя този екип — и повярвайте ми, цял екип ще работи по това. Ще работим денонощно, за да открием какво става. Които и да са тези хора, те няма да са по-умни от нас. Ще ги пипнем.

Момичетата се спогледаха.

— О, Господи — изписка Хана. — Това звучи…

— Страхотно! — ахна Емили.

Те се спогледаха невярващо. Спенсър се обърна към Фуджи и агентката й се усмихна леко и искрено, първата усмивка, която Спенсър виждаше на лицето й. Изпълни я великолепно усещане. Възможно ли бе най-накрая всичко да свърши? Наистина ли някой щеше да им помогне?

Момичетата се изправиха и се прегърнаха силно. Вече нямаше да се налага сами да се справят с това. Нямаше да се налага непрекъснато да поглеждат през рамо или да замръзват на място, когато чуят нечии стъпки или изскърцване на панти, или звънването на телефоните им. Нямаше да се налага да се крият и да водят тайни разговори на тъмни места, от страх, че Али може да ги подслушва.

Спенсър отметна глава и се засмя. Усещането всичко да е в нейна власт беше опияняващо. Сега, ако знаеше как да се свърже с Али, тя би й изпратила свое анонимно съобщение: Така ти се пада, кучко.

9.

Добре дошла у дома

Около час по-късно един агент от ФБР откара Емили обратно във Филаделфийската църква, където беше паркирала колата си за погребението на Греъм, оставяйки я да измине сама петнайсетте мили обратно до Роузууд.

Само че тя не беше сама. Когато излезе на магистралата и пое към предградията, тя надникна в огледалото за обратно виждане. Един голям черен кадилак ескалейд тъкмо влизаше в нейното платно. Фуджи веднага бе разположила охраната, инструктирайки телохранителите, че трябва да наблюдават момичетата двайсет и четири часа в денонощието. Пазачът на Емили се представи като Кларънс, стисна ръката й в огромната си длан и здраво я разтърси, след което й подаде визитна картичка с телефонния му номер.

— Аз и партньорът ми ще бъдем отвън денонощно — каза й той с джърсийски акцент. — Но можеш да ни се обаждаш винаги, когато се уплашиш от нещо.

Широка усмивка цъфна на лицето на Емили и тя забарабани весело с ръце по волана. Когато се уплашиш от нещо. Колко пъти бе умирала от страх, без да знае как да го прогони от душата си? Сега щеше да може да спи спокойно през цялата нощ. Щеше да ходи на джогинг из квартала без да се страхува да бъде нападната от някой непознат.

И въпреки това я изпълваха опасения относно случилото се. Котката определено беше пусната от торбата и Али сигурно щеше да го разбере. Яростта й беше ужасяваща — особено като се имаше предвид какво бе сторила досега. Тя си спомни тялото на Гейл на алеята пред къщата й. Ами ако Али беше направила нещо на Айрис? Поне ФБР вече я търсеха… но ако откриеха трупа й?

Емили слезе от магистралата на изхода за Роузууд и пое нагоре по хълма към дома. Когато десет минути по-късно паркира пред къщата, стомахът й се сви. Ами ако родителите й бяха научили по някакъв начин, че ФБР са я ескортирали от погребението до дома? Фуджи беше настояла да си мълчат за ставащото, но пред църквата имаше толкова много репортери — възможно ли бе те да кажат нещо? Нямаше никакво желание техните да я подлагат на разпит.

Тя нервно включи районната новинарска станция. Под звука на потракваща пишеща машина репортерът четеше новините от последния час. Обир в северната част на града. Кметът настоява за бюджетни съкращения. Катастрофа на Блу Рут. Нищо за полицейска активност. Емили въздъхна облекчено.