Смъртоносно

— Нещо… странно? — Спенсър не знаеше как да се изрази. Изречение като Да имаш усещането, че някой те наблюдава само щеше да го раздразни.

Чейс сви рамене.

— Единственото странно нещо в момента е, че ти ми обръщаш внимание. — Той наведе глава. — Което, между другото, много ми харесва.

— И на мен ми харесва — каза Спенсър и бузите й пламнаха. Трябва просто да му го каже. Но всичко беше в ръцете на Фуджи, нали? Може би Чейс също имаше охрана, която беше толкова тайна, че дори те не знаеха, че е тук.

— По-добре да отивам на училище — промърмори тя, стана и хвърли пластмасовата си чаша в металната кофа до масата им.

Чейс излезе след нея на улицата и двамата се разделиха с въздържана прегръдка.

— Мога ли да ти се обадя по-късно? — попита нетърпеливо той.

— Със сигурност. — Спенсър му се усмихна свенливо.

Тя запази невинния израз на лицето си, докато Чейс не се скри зад ъгъла. После извади телефона си, намери номера на Фуджи и го набра. За нейно голямо раздразнение отново бе прехвърлена на гласова поща. Точно както шестте й други обаждания до Фуджи през последните двайсет и четири часа.

— Обажда се отново Спенсър Хейстингс — каза тя след сигнала. — Просто проверявам дали са осигурени охранителни мерки за приятеля ми Чейс — наистина се притеснявам за него. Освен това си мисля, че и сестра ми ще има нужда. Нали получихте верижката с емблемата на „Акура“? А писмото ми?

Предишният ден, тъй като изпращането на имейли беше твърде рисковано, тя отнесе на ръка в офиса на Фуджи едно писмо, в което описваше връзки и изводи. Като например как Али и/или помощникът й са били в Ню Йорк няколко месеца по-рано, когато Спенсър, майка й, господин Пенитисъл и неговите син и дъщеря бяха посетили града — Спенсър беше получила съобщението от А. буквално в секундата, когато господин Пенитисъл я беше заварил в леглото със сина му Зак. Може би А-отборът също беше отседнал в хотел Хъдсън. Може би щеше да е полезно да проверят пътническите декларации за влака „Амтрак“ от тези дни.

— Моля ви, обадете ми се при първа възможност — изчурулика Спенсър. След това затвори и зави към „Роузууд Дей“. След като паркира колата, тя слезе и тръгна през мократа трева към детските люлки, където винаги се срещаше с приятелките си — известно време не бяха разговаряли за А. и може би сега беше моментът. Емили мързеливо се полюшваше на люлката и краката й се търкаха по земята. Ариа издърпа един конец от качулката на яркозеленото си яке. Хана се оглеждаше в кръглото огледалце на пудриера „Шанел“. Това бе една от онези красиви пролетни утрини, когато буквално всички гимназисти се мотаеха из двора преди първия звънец.

— Нещо ново? — попита Спенсър, когато стигна при приятелките си.

— Ами, Шон Ейкърд официално е добавен към преследвачите — промърмори Ариа. Тя посочи групата ученици на стълбището. Шон и Клаудия Хууско, ученичката на разменни начала, която бе отседнала у семейство Кан, ги гледаха. Когато забелязаха, че вниманието на момичетата е насочено към тях, те бързо извърнаха глави.

— Може би Шон отново те харесва, Хана — подразни я Емили.

— Или може би причината са онези слухове за самоубийството ни. — Ариа погледна към Хана. — Онзи ден Шон ми даде една брошура за някаква помощна група към църквата му. Гледаше ме така, сякаш още там, на място, ще си прережа вените.

Хана завъртя очи.

— Вече взе да ми писва от тези слухове.

Спенсър наведе главата и настрани.

— Чудя се дали ченгетата са разпитвали Шон заради Кайла.

Хана сви рамене.

— Бяха напъплили цялата клиника. Сигурно са го питали.

Ариа се почеса по брадичката.

— Може пък Фуджи да се е изпуснала и да е признала, че Кайла всъщност е Али.

Спенсър сви устни.

— Мислех, че иска това да остане в тайна. Да не подплашат хората, преди да са я открили.

— Може би това означава, че са я открили — рече въодушевено Хана.

Устните на Ариа се разтеглиха в замечтана усмивка.

— Можете ли да си го представите, мацки? Али зад решетките. Този път завинаги.

Всички замълчаха, наслаждавайки се на мисълта. Спенсър си представи как Алисън, облечена в затворнически гащеризон, поставя печати на регистрационни табели, охранявана двайсет и четири часа дневно. Кучката със сигурност си го заслужаваше.

— Щом я хванат, ще се наложи да даваме още повече интервюта — отбеляза Ариа.

— Да, но готини интервюта — отвърна Хана. — Като при Опра. Джими Фалън. А не за местните тъпотии в шест часа, където дори не ти осигуряват гримьор.

Емили спря да се люлее.

— Като говорим за тези слухове, някой споменавал ли ви е, че е получавал анонимни бележки, че искаме да се нараним?

Очите на Хана се разшириха и тя кимна.

— Майк е получил. И татко. — Тя завъртя очи. — Не знам, обаче, дали са от А-отбора или някой се опитва да си прави шега с нас.

Емили внезапно придоби разтревожено изражение.

— Сестра ми също е получила. Пишело, че сме толкова объркани, че може да излезем от релсите. Според вас за какво става дума?

Спенсър махна презрително е ръка.