Смъртоносно

— И… край! — каза режисьорът, който седеше на столче зад камерата. — Мисля, че този е най-добрият!

Всички в стаята заръкопляскаха. Господин Мерин потупа Хана по рамото.

— Добра работа.

— Наистина се получи страхотно — съгласи се Кейт, появявайки се до Хана. — Държиш се адски естествено пред камера, Хан. Впечатлена съм.

— От мен го е наследила — похвали се майката на Хана. Момичето беше сигурно, че майка й и Кейт никога не се бяха озовавали заедно в толкова малка стая, но по всичко личеше, че се разбират добре. Обаче Изабел стоеше в отсрещния ъгъл и стискаше картонената си чаша толкова силно, че Хана се изненада как не я бе смачкала досега.

Сидни, главният съветник на господин Мерин, се приближи до тях.

— Мислех си дали да не извъртим нещата така, че да обвиним за това бара, в който са сервирали алкохол на Хана и Мадисън. Това ще се приеме добре от гласоподавателите ни, Том — каза той. — Хората ще си помислят: Ако бяха проявили по-голяма строгост при проверката на личните им карти, този инцидент никога нямаше да се случи.

— Точно така. — Лицето на господин Мерин придоби сериозно изражение. — Как се казваше барът, в който ви сервираха алкохол? Трябва да го затворим. За пример.

— „Кабана“. — Хана беше мислила много за долнопробната кръчма на Саут Стрийт, в която се беше шмугнала в онзи съдбовен ден. Отново усети миризмата на цигарен дим и чу звънката кънтри песен. Спомни си алкохолния дъх на Мадисън и как подметките на обувките й лепнеха за пода, след като се върна от тоалетната.

— Намерих го. — Господин Мерин написа нещо в айфона си. — Добре, Хан. Готова ли си за фаза две?

Хана се размърда смутено. Фаза две беше поднасяне на извинение на Мадисън в университета „Имакулата“, където тя се беше прехвърлила след катастрофата. Мадисън се беше съгласила да говори с Хана, но въпреки това момичето се чувстваше неспокойно. Как нямаше начин това да се избегне!

Усещайки нерешителността на Хана, господин Мерин я прегърна през раменете.

— През цялото време ще бъда с теб, скъпа, обещавам. Ще го направим заедно.

Изабел се намеси.

— Но, Том, днес, в четири, имаме среща с новите ти дарители.

Господин Марин стисна зъби.

— Отложи я.

Лицето на Изабел помръкна.

— Ти загуби огромно дарение след смъртта на Гейл Ригс — имаме нужда от средства. — Тя се прокашля. — Като стана дума за Гейл, чу ли новините? Има развитие по случая. Полицията ще претърси къщата й за нови улики.

Хана се размърда. Разбира се, че ще има развитие. Заради тях.

Господин Мерин тръгна към вратата.

— Сигурен съм, че дарителите могат да изчакат един ден, Из. Казах на Хана, че ще направя това заедно с нея и смятам да удържа думата си.

— Браво на теб, Том — изпадна във възторг майката на Хана и стрелна Изабел с гадничка усмивка. Между веждите на Изабел се появи дълбока бръчка. Хана имаше усещането, че ако не се махнат скоро оттук, ще станат свидетели на епизод от „Истинските съпруги: Роузууд, Пенсилвания“.

— След секунда съм готова — каза бързо Хана на баща си. — Просто искам да се обадя на Майк. — Цял ден не го беше чувала и искаше да се увери, че с него всичко е наред. Обикновено той непрекъснато й пращаше съобщения, дори по време на уроците.

Тя излезе от офиса на баща си, застана на пътеката, която гледаше към големия атриум е бълбукащ фонтан, и набра номера на Майк. Отново беше препратена към гласова поща. Хана затвори, без да оставя съобщение. Къде беше той?

Наблизо се затръшна врата и Хана подскочи. Звукът беше толкова силен, сякаш се беше разнесъл зад гърба й. Самото й присъствие в сградата я караше да настръхне; преди няколко месеца А. — Али — беше заключила Хана в асансьора. Лампите бяха угаснали, електричеството прекъсна и когато Хана се освободи и отново стъпи на твърда земя, тя видя, че контролната кутия на асансьора зее отворена, а ръчките и превключвателите бяха пипани. Издайническият ванилов парфюм на Али се носеше във въздуха и дразнеше ноздрите й. Защо ли не беше извикала полицията още тогава?

Хана погледна през прозореца, търсейки Бо, нейния телохранител, но не видя колата му на паркинга. Обади се на агент Фуджи.

— Знаете ли къде е Бо? — попита тя, след като жената се обади. — Не го виждам никъде.

От другата страна се чуваше звук от писане на клавиатура.

— Това, че не го виждаш, не означава, че не е там — отвърна Фуджи.

— Но не съм го виждала цял ден.

— Хана, нямам време да наглеждам непрекъснато охраната ти. Сигурна съм, че няма от какво да се притесняваш.

— Просто чух, че полицията отново разследва убийството на Гейл — рече тихо Хана. — И знам, че това сигурно ще изнерви Али. Освен това се притеснявам и за приятеля ми. Страхувам се, че Али може да го нарани, защото той знае твърде много неща.