Смъртоносно

Ариа погледна към прозореца, който се намираше близо до тавана на килията й. Светлината бе помръкнала, може би бяха минали няколко часа. Дали родителите й знаеха за ареста й? Дали новините бяха подхванали историята; дали лицето на Ариа се появяваше във всички рубрики на Си Ен Ен? Тя си представи как Ноъл гледа със зяпнала уста, седнал на дивана. Представи си как художникът Ашър пребледнява, докато чете новините в Гугъл, и артистичното й бъдеще постепенно се изтрива като нарисувана с тебешир картинка. Представи си как родителите й и Майк получават обаждане и бавно се отпускат на колене.

Някой почука по решетките и Ариа скочи. Пред килията й стоеше познат мъж със скъп костюм.

— Татко? — прозвуча гласът на Спенсър.

— Здравей, Спенсър. — Гласът на господин Хейстингс беше много сериозен.

— Какво правиш тук? — извика Спенсър.

— Фирмата ми ще те представлява. Ще представлява всички ви. — Той огледа килиите. — Съдружникът ми дойде заедно с мен и работи по въпроса да ви изкараме под гаранция. Скоро ще се махнете оттук, не се притеснявайте.

Ариа прокара език по зъбите си. Тя не познаваше добре господин Хейстингс — дори през уикендите той винаги се занимаваше с нещо, участваше във велосипедни маратони, косеше ливадата или играеше голф — но той винаги се бе държал приятелски и грижовно. Той щеше да се погрижи за тях, нали?

Господин Хейстингс погледна надолу по коридора, след което се наведе напред.

— Но докато сте тук, искам да поговорим за някои неща. Съдружникът ми господин Годард иска да ви разпита — криминалните случаи са повече в неговата област. Но знайте, че сте в добри ръце.

Криминални случаи. Ариа едва не повърна.

— Позволиха ни да използваме конферентната зала — кара господин Хейстингс, плясвайки с ръце. — Разполагаме с двайсет минути.

Затръшна се врата и се чуха стъпки и подрънкване на ключове. Късо подстриганият полицай Гейтс се появи и започна да отключва килиите на момичетата една по една.

— Конферентната зала е натам — каза той, сочейки с пръст към края на коридора.

Ариа се опита да се изправи. Краката й бяха омекнали и слаби, сякаш бе прекарала в затвора години, а не часове.

Тя последва господин Хейстингс в малката, квадратна бетонена стая, в която тя и останалите бяха седели преди малко повече от година, малко преди тялото на Джена Кавана да бъде открито в задния й двор. Вътре беше много студено. В средата на масата стоеше кана с вода и няколко пластмасови чаши. Стаята миришеше леко на повръщано.

Втора в стаята се появи Спенсър, последвана от Хана и Емили. Всички изглеждаха замаяни, ужасени и изтощени. Момичетата седнаха, без да се поглеждат. Господин Хейстингс говореше с някого в коридора и след това в стаята влезе висок мъж с оредяваща тъмна коса.

— Здравейте, момичета — каза той и се ръкува с всяка една от тях. — Аз съм Джордж Годард.

Господин Хейстингс затвори вратата зад себе си. Годард придърпа един стол и седна. Минаха няколко напрегнати секунди.

— И така — рече най-накрая той. — Да видим какво става тук.

— Колко пъти трябва да ви казваме, че съобщенията на А. не са изпратени от нас? — избъбри Спенсър. — Изпратили са ги Али и нейният помощник. Те са ни подготвили капан.

Господин Годард изглеждаше смутен.

— ФБР — и останалата част от света — са сигурни, че Алисън е мъртва, момичета.

— Но откъде знаят? — попита настоятелно Спенсър.

— Не съм сигурен — отвърна Годард. — Просто са убедени, че тя вече не е сред живите. — Докато ги оглеждаше, той щракна закопчалката на куфарчето си и измъкна отвътре някакви папки. — Вие, всъщност, виждали ли сте я? Говорили ли сте с нея?

Ариа се спогледа с останалите.

— Имаме я на кадри от охранителна камера — призна Спенсър. — Или поне на някой, който прилича на нея.

— Друго доказателство, че е жива? — попита Годард.

Момичетата наведоха глави.

— Ами бележката от момичето, което се преструваше на Кайла, която Хана даде на ченгетата? — попита Ариа, предполагайки, че Годард си е написал домашното и знае коя е Кайла. — По нея нямаше ли отпечатъци на Али? Ами кръвните проби на Кайла — те не отговарят ли на Алините? Не намерихте ли коса, кожа, нещо?

— Ами в дома на Гейл? — Емили отметна коса от лицето си.

— Ами верижката с емблемата на „Акура“, която им дадох? — изписка Спенсър.

Годард прегледа записките си.

— Според информацията, оповестена от ФБР, единствените проби от клиниката принадлежат на истинската Кайла, момичето, което е било убито. Що се отнася до верижката, единствените отпечатъци по нея са твоите, Спенсър.

— В това няма никакъв смисъл — рече Ариа с треперещ глас. — Защо ни е да си изпращаме есемеси за нашите собствени тайни?

Годард сви рамене.

— И на мен ми се струва безсмислено. Но техният подход към случая е, че вие сте се опитали да се изкарате заплашвани, за да спечелите съчувствието на останалите.

— Съчувствие за какво? — изписка Хана.

— Искали сте да го изкарате така, сякаш някой ви е натопил. Например за убийството на Табита.

— Но някой наистина ни натопи! — извика Емили.

Ариа закима яростно.

— Никога не бихме направили нещо такова.

Годард сви устни.