Смъртоносно

Тя излезе от стаята с разтуптяно сърце. Момичетата тръгнаха по дългия коридор. Господин Хейстингс отвори вратата, която водеше към фоайето. Хана примигна от силната дневна светлина, след което огледа всички чакащи. Когато госпожа Хейстингс видя Спенсър с белезници, тя избухна в сълзи. Вляво от нея стояха господин и госпожа Фийлдс, които изглеждаха бледни и стресирани. До тях стояха родителите на Ариа, но без Майк. Майката на Хана бе застанала до тях. Хана се огледа за баща си, но не го видя.

Майка й изтича до нея.

— Да се махаме оттук, скъпа.

Но Хана не спираше да се оглежда.

— Татко също е дошъл, нали?

Госпожа Мерин улови ръката на Хана и я поведе към плъзгащата се врата. Те стигнаха до гишето и пазачът ги помоли да подпишат някакви документи. После върнаха нещата на Хана, включително телефона й. Хана провери за съобщения и есемеси. Много разтревожени есемеси от Майк, но нищо от баща й.

— Мамо. — Тя опря ръце на кръста си. — Къде е татко?

Госпожа Мерин върна документите на пазачите и хвана Хана за ръката.

— Донесох ти шал да си покриеш главата, когато излезем навън. Пълно е с репортери.

Сърцето на Хана биеше все по-бързо.

— Той знае за това, нали? Тревожи ли се за мен?

Майка й преглътна тежко, после я прегърна през раменете.

— Хайде да отидем в колата, става ли?

Тя подаде на Хана шала, после я бутна през вратата. Около тях се завъртяха поне двайсетина репортери и оператори, засвяткаха светкавици, зажужаха камери, щръкнаха микрофони.

Въпросите валяха бързо и яростно.

— Госпожо Мерин, знаехте ли, че дъщеря ви го е извършила?

— Хана, как се чувстваш пред възможността да бъдеш екстрадирана в Ямайка?

— Госпожо Мерин, бившият ви съпруг ще се оттегли ли от надпреварата за Сената?

Хана знаеше, че ако баща й беше дошъл, пресата щеше да задава на него тези въпроси, но не й пукаше. Той трябваше да бъде тук. На кого му пука за неговата кампания в подобна ситуация?

Тя примигна с насълзените си очи и се вкопчи още по-здраво в ръката на майка си, изпълнена с огромна признателност, каквато не бе изпитвала от години. Ашли Мерин премина като танк през репортерите, без да им позволи да направят дори една свястна снимка на дъщеря й, без да каже нито дума на пиявиците-репортери, с изключение на едно кратко „Без коментар“. Тя не попита Хана наистина е извършила онова, в което я обвиняваха, или не. Не направи никакъв опит да извърти нещата така, че да спечели нещо от това. Точно така, осъзна Хана, би трябвало да постъпват родителите.

И точно от това имаше нужда тя.

20.

Тя е мъртва за нас

Емили се беше връщала у дома след доста неприятности — смъртта на Али, разкриването на лесбийските й наклонности пред цялото училище, наказанието в Айова, признанието за тайното й раждане. Всяко завръщане бе неестествено и странно, но нищо, нищо не можеше да се сравни със завръщането в дома Фийлдс след като бе арестувана за убийство.

Семейството й мълча през цялото време, докато пътуваха към къщи. Майка й гледаше право напред, без да мига, а баща й стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Емили се осмели само веднъж да заяви невинността си, но родителите й не отговориха нищо. Телефонът й изжужа и тя го погледна. За нейно огромно удивление Джордан й беше изпратила лично съобщение. Много съм разочарована от теб, Ем.

Емили се стъписа. Нима Джордан беше чула? Наистина ли бе повярвала на новините?

Към съобщението беше прикрепена снимка в Инстаграм. Емили очакваше да види кадър от фалшивия клип, но вместо това се появи тъмна нейна снимка на дансинг. Емили държеше в ръката си чаша с шампанско. Красиво чернокосо момиче танцуваше с нея.

„Пегас“? Емили изпусна телефона в скута си. Нощта, в която бе отишла с Карълайн в бара. Танцът с Ривър. Кой я беше снимал и качил снимката? Али?

Пръстите й увиснаха над клавиатурата. Не е това, каквото изглежда! — написа тя. — Просто танцувахме. Обичам само теб, наистина.

Но Джордан не й отговори.

Домът на семейство Фийлдс беше студен и повечето лампи бяха угасени. Емили последва родителите си в кухнята и се озова очи в очи с Карълайн, която вадеше прибори и чинии от шкафчетата. За миг й олекна.

Но Карълайн дори не отвърна на погледа й.

— Взела съм китайско — обяви тя, тръсвайки голяма хартиена торба на масата.

Госпожа Фийлдс се намръщи.

— Колко струва…

— Няма проблем, мамо — прекъсна я Карълайн и остави вилиците на масата.

Емили взе няколко вилици от купчината и ги подреди по местата им. Тя погледна сестра си.

— Нали знаеш, е всичко това е голяма грешка? Някой ни е натопил за убийството на това момиче.

Карълайн се извърна настрани. Сърцето на Емили се сви.

Тя изчака всички да си вземат от спагетите ло мейн и пилето кунг пао, след което си сипа мъничка порция ориз и седна на обичайното си място. Единствените звуци, които се чуваха край масата, бяха дъвчене и стържене на ножове и вилици.