Смъртоносно

Тя затвори очи. Как може Фуджи да си помисли, че те са убили не само Табита, но и Гейл, и Греъм? И защо изведнъж се оказа толкова убедена, че Али е мъртва? Искаше й се да може да поговори с агента, но господин Хейстингс им беше забранил да разговарят с когото и да било, освен с правния им екип.

Тя реши да опита отново и се обърна към Карълайн.

— Всъщност ние мислим, че е Али. Тя е жива. Всъщност се страхувахме, че Табита Кларк е Али… но не беше и…

Карълайн погледна отчаяно към баща им.

— Татко, кажи й да престане.

— Карълайн, казвам ти истината. — Емили знаеше, че трябва да млъкне, но не можеше да контролира устата си. — Али оцеля. Наистина е тя.

Емили огледа семейството си с надеждата, че поне някой ще каже, че я разбира. Но всички просто гледаха в чиниите си.

На вратата се позвъни. Главите на всички се обърнаха към коридора и господин Фийлдс стана, за да отвори. Разнесе се тихо мърморене и входната врата се затръшна.

Емили стана от масата и надникна през прозореца. Два буксирни камиона бяха спрели на алеята. Един мъж в син гащеризон закачи волвото към единия камион, а друг, облечен с черно яке, направи същото с минивана. Господин Фийлдс просто стоеше на моравата с ръце в джобовете и изражение на отчаяние.

— Защо ни взимат колите? — извика Емили на майка си.

Отговор не последва. Тя се върна в стаята. Госпожа Фийлдс и Карълайн продължаваха да се хранят. Сърцето на Емили заби ускорено.

— Мамо. Какво става?

— Как може да ни пита такива неща? — Гласът на Карълайн се извиси до писък. — Как може да не знае?

Погледът на Емили шареше между двете.

— Да знам какво?

Госпожа Фийлдс стисна зъби.

— Трябваше да продадем и двете коли, за да ти платим гаранцията — отвърна спокойно тя. — Освен останалите неща.

Емили примигна.

— Така ли?

Карълайн скочи от масата и се приближи до Емили.

— А ти какво очакваше? Убила си човек.

Нещо избухна в главата на Емили.

— Н-не, не съм!

Ноздрите на Карълайн потрепнаха.

— Видяхме те на онзи клип. Приличаше на чудовище.

— Това не съм аз! — Емили погледна отчаяно към майка си. — Мамо? Нали ми вярваш?

Госпожа Фийлдс наведе очи.

— Онзи клип. Толкова беше ужасен.

Емили я погледна умолително. Дали това означаваше, че майка й й вярваше… или че я смята за виновна?

Карълайн изсумтя.

— Всичките ти лъжи най-после се стоварват върху теб. Но цената я плащаме ние. Можем дори да изгубим къщата.

Емили се върна до прозореца и погледна към баща си, който продължаваше да стои с гръб към нея и да гледа камионите.

— Ще се наложи да си потърся работа — ако изобщо някой ме наеме — каза Карълайн от кухнята. — И то заради теб, Емили. Всичко винаги е заради теб, нали? Ти винаги съсипваш всичко.

Госпожа Фийлдс притисна пръсти към слепоочията си.

— Карълайн, моля те. Не сега.

Карълайн удари силно с ръка по масата.

— Защо не сега? Тя трябва да разбере. Тя не живее в истинския свят и на мен вече наистина ми писна. — Тя се обърна към Емили. — Ти винаги имаш извинение. Най-добрата ти приятелка беше убита. Получаваше есемеси от Мона Вандерваал, на която аз лично видях, как ти и приятелките ти се подигравахте, когато Али беше жива. Но хей, нещата са съвсем различни, когато тормозят теб, нали? От всички се очаква да зарежат всичко и да се държат с теб като с някое деликатно цвете.

Емили се върна обратно до масата и я погледна със зяпнала уста.

— Шегуваш ли се? Тя се опита да ни убие.

Карълайн завъртя очи.

— А когато забременя, не посмя да си признаеш. Не, скри се във Филаделфия. Използва ме цяло лято, направи живота ми ад, а след това отново ти си пострадалата, аз съм те наранила, трябвало е да приема проблемите ти без да се разстройвам и страхувам от нищо.

Емили притисна длан към гърдите си.

— Мислех, че си ми простила за това!

Карълайн сви рамене.

— Може би нямаше да ти простя, ако знаех, че продължаваш да го правиш, Емили. Сега си убила човек и общо взето продължаваш да обвиняваш всички, освен себе си. Но повече не можеш да си търсиш извинения. Съжалявам, че Али се опита да те убие в Поконос миналата година. Съжалявам, че си я обичала, а тя те е отхвърлила. Но е време да го преодолееш. Да поемеш някои отговорности.

— Да го преодолея? — изпищя Емили, връхлетяна от гняв, какъвто не бе изпитвала досега. — Как мога да го преодолея, когато тя продължава да го прави?

— Нищо не прави! — изкрещя в отговор Карълайн. — Тя е мъртва! Приеми го! Няма я и вината за всичко това е само твоя и ничия друга!

Емили нададе животински рев, хукна към сестра си и я сграбчи за раменете.

— Защо не можеш да ми повярваш? — изпищя тя. Как може Карълайн да не разбира? Как може семейството й да вярва, че тя си е измислила всичко, че е извършила нещо толкова ужасно?