Смъртоносно

— А — Али — е направила това — каза Ариа. — Така си отмъщава, защото замесихме полицията. Знаела е, че трябва да направи нещо и това е единственото й оръжие.

— Това е доста убедителен клип, дами. — Гласът на Годард прозвуча мрачно. — Вижте сега, според мен най-добре е да поискаме споразумение. Вие сте били психически травмирани от тормоза през миналата година. Очевидно не сте знаели какво вършите. Можете да получите драстично намаляване на присъдата, ако изберем този курс. Освен това тогава всички още не сте били навършили осемнайсет години, което означава, че може да не ви съдят като възрастни.

Спенсър се ококори.

— Баща ми съгласен ли е с тази стратегия?

— Все още не съм я обсъждал с него, но мисля, че ще се съгласи.

Спенсър поклати глава.

— Никакви споразумения. Никаква присъда, точка. Ние сме невинни.

— Вярвате ни, нали? — попита Хана с насълзени очи. — Ще се борите ли за нас?

Годард забави отговора си, като не спираше да върти брачната халка около пръста си.

— Вярвам ви — каза най-накрая с пораженчески тон. — Но още отсега ви казвам — ще бъде трудно. — Той се изправи. — Съжалявам. Скоро ще внесем гаранцията — можете да изчакате тук. Ще поговорим утре.

Миг след това вече го нямаше.

19.

И никаква любов

След като адвокатът напусна стаята, насядалите около масата момичета се спогледаха. Хана трепереше толкова силно, че столът, на който седеше, леко подрънкваше. Ариа изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Как е възможно това да се случва? — прошепна Спенсър, оглеждайки се безпомощно. — Добре, да речем, че А-отборът е успял да прекара всяко съобщение през нашите телефони. Те са умни. Може и да е възможно.

— А ние трябваше да вземем по-добри мерки във връзка с хората, споменати в съобщенията на А. — додаде Емили. — Майката на Айзък ми има зъб от самото начало. И естествено, че Келси ще изпее Спенсър!

Хана колебливо докосна лицето си. Усещаше, че очите й са подпухнали, косата й стърчеше в милион посоки и на брадичката й бяха излезли няколко пъпки. Когато се размърда на стола, стомахът й запулсира от болка. Не беше ходила до тоалетна откакто бяха пристигнали тук, ужасена, че полицаите може би я наблюдаваха през някоя скрита камера.

— И все пак — каза Спенсър, — как са успели да направят този клип?

Настъпи мълчание.

— Смяташ ли, че А. ни е дрогирал и после ни е накарал да го направим? — звънна гласът на Ариа.

— Мацки, помня всяка секунда от онзи ден — каза Хана. — Хукнахме надолу по стълбите в момента, в който Табита падна. Не съм се будила замаяна няколко часа по-късно. А вие?

— Не. — Гласът на Спенсър прозвуча глухо, сякаш тя се намираше много далеч оттук.

— Може би помощникът на А. е наел четири момичета, които приличат на нас — предположи Емили.

— А после, знам ли, намерил е някоя кукла, която прилича на Табита, и просто…

— … е разиграл цялата случка? — довърши Хана. — Как е успял да накара момичетата да го направят?

— Може би им е казал, че е заради някакъв филм, който снима? — предположи Ариа. — Може просто да им е платил доста пари и това е.

Хана изсумтя.

— Значи трябва да търсим стара реклама в „Крейгслист“, която гласи: „Търсят се четири момичета за възстановка на убийство в Ямайка“. Не ми звучи твърде реалистично, но кой знае? Може би А-отборът е убил клонингите на Хана, Ариа, Спенсър и Емили, след като клипът е бил заснет, за да не си отворят устата пред никого. Трудно е да се определят границите на лудостта им.

Някъде в коридора се затръшна врата. Климатикът се включи и внезапно в стаята полъхна миризмата на застояло кафе.

— Трябва да накараме някой да провери този хотел — предложи Емили. — Наистина ли клипът е от тяхната охранителна камера? Защо през цялото време са имали запис на убийство, а не са го предали на никого?

— Очевидно касетата е била подхвърлена — рече Хана. — Но кого навън бихме могли да помолим да разследва това? — Навън. Още не беше попаднала в затвора, а вече използваше жаргона му.

— Извинете?

Хана подскочи. През вратата надничаше бащата на Спенсър.

— Гаранцията ви е платена. Можете да си вървите.

— Наистина ли? — Емили не помръдна от мястото си.

— Изслушването ви е след един месец. — Господин Хейстингс отвори широко вратата.

— И тогава какво? — попита нервно Ариа. — Ще се върнем тук?

Господин Хейстингс стисна зъби.

— Само не откачайте, но току-що разбрахме, че възнамеряват да ви екстрадират в Ямайка.

— Какво? — избухна Спенсър.

Хана притисна ръка към гърдите си.

— Защо?

— Там сте извършили престъплението си. Процесът ще се проведе там и там ще излежите присъдата, ако ви осъдят. Поне те това искат. — Господин Хейстингс изглеждаше бесен. — Ще направим всичко възможно, за да го променим. Това са глупости. Те просто искат да ви накажат за назидание.

В главата на Хана избухна бомба. Перспективата да прекара остатъка от живота си в американски затвор бе достатъчно лоша, но какво щеше да стане, ако трябваше да го прекара в ямайски затвор?