Смъртоносно

Никой не се размърда в храстите. Не се чу никакво кискане. Телефонът на Спенсър продължи да мълчи. Тя затвори очи и вдигна ръка над главата си готова да захвърли телефона си на тротоара.

Но вместо това просто я отпусна до тялото си и тръгна по улицата, за да хване автобуса към дома.

22.

Бавно потъване

Две седмици след ареста, Хана слизаше бавно по стълбището в къщата на майка й, а малкия Дот я следваше по петите. Лампата в кухнята все още светеше, но стаята беше празна. На масата имаше бележка: „Направих кафе. Кексчетата са в хладилника“.

Хана се ослуша, но майка й не се чуваше никъде — сигурно вече беше отишла на работа. През последните няколко дни госпожа Мерин беше подозрително изпълнителна, носеше суши от магазина, гледаше маратона на „Майка тийнейджърка“ заедно с Хана и Майк, дори предложи на Хана да й направи педикюр, макар отвращението й към краката да бе всеизвестно. От една страна Хана си мислеше, че е много мило майка й да се опитва да я подкрепи. Но вече беше твърде късно. Съдбата й беше решена.

Тя седна на един от столовете в кухнята, пусна си телевизора и разсеяно погали гладката плоска главица на Дот. Погледът й бе привлечен от лежащия на масата примигващ телефон. 10 НОВИ СЪОБЩЕНИЯ. Сърцето й трепна при мисълта, че може някое от тях да е от баща й, с когото не се беше чувала, откакто я бяха арестували. Но след това прегледа съобщенията и всичките бяха от съучениците й.

Отвратителна си — пишеше Мейсън Байърс. — На бас, че си нападнала и Ноъл, нали?

От Наоми Циглър: Дано изгниеш в Ямайка, кучко.

И Колийн Бебрис, бившата на Майк: Знаех, че си способна на нещо такова.

Дори Мадисън й беше писала: Може би ти простих твърде прибързано. Сега не знам какво да си мисля за катастрофата.

И още подобни. Хана ги получаваше непрекъснато след освобождаването си от затвора. Вече ги триеше, без да ги чете. Може би стана добре, че не я допускаха на училище: ако се върнеше в „Роузууд Дей“, щеше да е най-мразеното момиче в училище.

Тя подържа телефона в ръцете си няколко мига, след което натисна запазената хипервръзка към един клип. Появи се образ на развяващ се американски флаг. След това се разнесе гласът на баща й: Аз съм Том Мерин и одобрявам това съобщение.

Хана изгледа цялото послание от началото до края. Тя бе единственият човек в Пенсилвания, който всъщност го беше виждал, защото то бе изтеглено от телевизионните мрежи още преди да бъде излъчено. „И затова подкрепям плана на Том Мерин за нулева толерантност“, заяви ентусиазирано телевизионната Хана и се усмихна широко.

Камерата се фокусира върху лицето на баща й. В края на рекламата той се обърна към Хана и от него струеше любов, гордост и лоялност.

Какъв фарс.

И сякаш по поръчка по телевизията започнаха новини. Хана вдигна глава. Водещата говореше за кандидатурата на баща й за Сената.

— След ареста на дъщерята на господин Мерин се забелязва голям отлив от негови поддръжници — каза жената. На екрана се появи графика. Плътната червена линия, представяща броя на привържениците на Том Мерин, направи главоломно спускане надолу. — Протестиращите настояват той да оттегли кандидатурата си — додаде репортерката.

Появи се кадър на гневна тълпа, която размахваше табели. Непрекъснато ги показваха по телевизията — това бяха същите хора, които протестираха на погребението на Греъм и новинарите бяха прекарали доста време при тях в деня на освобождаването й от затвора, когато тези хора бяха обсадили офиса на баща й. По всичко личеше, че днес отново се бяха събрали там. Някои от тях носеха същите плакати с надпис СПРЕТЕ РОУЗУУДСКИЯ СЕРИЕН УБЙЕЦ, но имаше и табели образа на господин Мерин, зачеркнат с червени линии, и на Хана, Спенсър, Емили и Ариа с нарисувани дяволски рога.

Хана бързо изключи телевизора и почувства познатото замайване, което получаваше винаги, преди да повърне. Тя изтича в банята и се наведе над умивалника, докато пристъпът премина. След това потърси телефона в джоба си. Трябваше да оправи нещата. Гласоподавателите на баща й трябваше да разберат, че вината не е нейна. Той също трябваше да го разбере.

На вратата се позвъни. Дот се втурна към нея с истеричен лай. Хана се изправи и се затътри по коридора. Пред матовото стъкло се размърда нечия фигура и за миг тя се притесни, че това може да са полицаи, които са дошли още сега да я отведат в Ямайка. Може би баща й беше уредил да се махне по-рано от страната.

Но това беше просто Майк.

— Последният ви изпит, мадам — обяви той и пъхна един плик в ръцете й.

Хана го погледна. Върху него пишеше Матура по математика.

— Разполагаш с два часа — каза Майк, поглеждайки часовника си. — И дори ми позволиха да ти бъда квестор. Искаш ли да започнеш веднага?

Хана внезапно се почувства ужасно изморена. Кога изобщо щеше да използва математика — особено, ако е в затвора?