Смъртоносно

Но сирените все още бяха много далеч. Дори полицията да стигнеше до къщата, тя никога нямаше да открие мазето. По бузите на Емили потекоха сълзи. Помощта беше толкова близо… и въпреки това толкова далеч. Али отново щеше да спечели… този път завинаги.

— Твърде късно, твърде късно — рече Али с успокояващ глас, притискайки пистолета към главата на Емили. — Кажи сбогом, скъпа Емили.

Емили затвори и очи и се опита да мисли за нещо добро и чисто. И тогава се разнесе силно бум. Звукът отекна в стените. Емили се притисна към земята, ужасена от мощта му.

След това падна мрак.

34.

Някъде там

Ариа плуваше в красив син океан. Обграждаха я пъстроцветни рибки. Корали се поклащаха под океанското течение. Една фигура пореше вълните в далечината и тя зарита с крака, приближавайки се към нея. Когато излезе на повърхността, видя Ноъл. Слънцето танцуваше по скулите му. Очите му блестяха. Но усмивката му беше тъжна и самотна. В очите му имаше сълзи.

— Ариа — каза той, а гласът му бе изпълнен с болка.

— Ноъл! — Ариа зацапа във водата към него. — Липсваше ми. Мислех, че повече няма да те видя.

Ноъл примигна и сви устни.

— Там е работата, Ариа, че няма. Това е за последен път.

— К-какво имаш предвид? — попита тя. Защо изглеждаше толкова нещастен?

След това си спомни. Стаята в мазето, пълна със снимки на Али. Отровният газ. Али и Ник, и онези пистолети. Силното бум.

Всичко това нахлу в паметта й, завързвайки я на възли. Тя погледна ужасено Ноъл и вълните, които се плискаха около тях.

— Аз… мъртва ли съм?

Брадичката на Ноъл трепереше. По бузите му се стичаха сълзи.

— Не! — възкликна Ариа и размаха ръце, внезапно усещайки недостиг на въздух. — Н-не може да съм мъртва. Чувствам се толкова жива. И още не съм готова. — Тя погледна към бившия си приятел, изпълнена с целеустременост. Тя не беше готова. Искаше да живее; искаше да си го върне. Повече не й пукаше за Али. Всички лъжат. Всички допускат грешки. Ще го преживеят, така, както се случваше с всичко останало.

Тя протегна ръце към него, но Ноъл се скри под водата.

— Ноъл! — извика Ариа. Той не се появи. — Ноъл! — Тя също се гмурна, но видя единствено мрак. Никакви риби. Нищо.

— Ариа? Скъпа?

Ариа примигна учестено. Когато отново отвори очи, тя лежеше на легло в светла стая. Тялото й беше покрито с чаршаф, отстрани писукаше някакъв монитор. Над нея се надвеси размазано лице. Когато погледът й се фокусира, тя видя, че това е агент Фуджи.

Ариа облиза сухите си устни. Това поредната халюцинация ли беше? Дали не се намираше в някакво място след смъртта?

— К-какво става? — чу се тя да казва.

Агент Фуджи погледна през рамо. Две други фигури изтичаха напред. Едната от тях беше Байрън, другата — Ила.

— О, господи — извикаха и двамата, хващайки ръцете на Ариа. — О, скъпа, толкова се притеснявахме.

Майк също се появи.

— Здрасти — рече смутено той. — Радвам се да те видя.

Ариа преглътна трудно. Когато се размърда, главата й запулсира. Мъртвите хора страдат ли от главоболие?

— Аз… жива ли съм? — попита колебливо тя.

— Разбира се, че си жива — разнесе се глас наблизо. Ариа погледна. Емили се беше облегнала на възглавницата си, с отворени очи и лека усмивка на лицето. До нея седеше сестра й Карълайн и очите й бяха пълни със сълзи. Хана лежеше на една страна, майка й държеше едната й ръка, а Кейт другата. Спенсър имаше превръзка на главата и изглеждаше доста отнесена, но когато засече погледа на Ариа, тя вдигна ръка и леко й махна.

Всички бяха живи. Някак си бяха успели, да се измъкнат.

— Колко време прекарах в безсъзнание? — попита Ариа с треперлив глас.

— Два дни — отвърна Майк. — Но усещането беше като за две години.

Фуджи се появи пред леглото на Ариа.

— Успяхме да ви измъкнем от стаята тъкмо навреме. Количеството цианид във въздуха беше поразяващо. Ако бяхме пристигнали само няколко минути по-късно, нямаше да оживеете. Добре че оставихме хора да ви наглеждат онази вечер. Един от тях ви е последвал до къщата. Когато повече не сте излезли, агентът ни се обадил за подкрепление. — Тя потупа Ариа по крака. — Но го хванахме, скъпа. Арестуван е. Всичко свърши.

— Него — рече Ариа с надебелял глас. Ник. Спомни си зловещата му, вълча усмивка. Насоченият пистолет в ръката му. Тялото му, което пада на земята, смътен спомен за това как Емили го събаря.

— Той едва не ви уби, момичета — рече Фуджи. — Сигурно е усетил, че приближаваме. Няколко членове от екипа ми разгадаха връзката към Ник горе-долу по същото време, когато той ви е хванал. Те ми съобщиха за него точно когато ви е вкарал в капана.

— Как разбрахте, че е бил Ник? — попита Ариа.

Фуджи разтърка уморените си очи.