Смъртоносно

Ала това беше краят. Спенсър проплака безпомощно. Ариа се свлече на пода, губейки съзнание, очите й се подбелиха. Ник и Али плеснаха победоносно ръце като радостни деца. Това ужасно им харесваше.

Емили ги погледна. Те бяха диваци. Нечовеци. Внезапно някъде дълбоко от тялото й избликна енергия, която я изпълни. Тя скочи към Ник с протегнати ръце. Той изпищя, когато тя се приземи върху гърба му. Изскубна маската му и я запрати към другия край на стаята, след това изтръгна пистолета; и също го хвърли настрани. Когато отново го погледна, очите му се бяха затворили, а устните му бяха леко разтворени. Той си поемаше дълбоко и равномерно дъх. Беше го изпратила в безсъзнание.

Пистолетът проблесна в другия край на стаята. Емили не знаеше откъде се бе появила енергията й, но се хвърли към него и го сграбчи с двете си ръце. Беше по-тежък, отколкото бе очаквала, а металът беше доста студен.

— Я виж ти, кой бил толкова здрав.

Емили вдигна глава. Али я гледаше през стъклото на маската си.

— Махай се оттук. — Емили насочи пистолета към нея.

Али сви рамене и насочи своя пистолет към Емили.

— Стига, Ем — рече тя с мил, приглушен глас. След това свали маската си и се усмихна, показвайки ужасната дупка между зъбите си. Тя се отпусна на колене до Емили. — Не е нужно всичко да свършва така. Можем отново да бъдем приятелки, нали?

Емили усещаше топлия й, кисел дъх. Тя се отдръпна настрани; не искаше Али да я докосва. Погледна към лежащия на пода Ник. Той беше в безсъзнание. След това се обърна към приятелките си, които стояха в другия край на стаята. Те я гледаха със страх, но бяха ужасно замаяни, твърде слаби, за да помръднат.

— Ще пострадаш — предупреди Емили Али.

Али отново сложи маската на лицето си и завъртя очи.

— Не, няма, Ем. Знам какво изпитваш към мен. Знам, че не съм толкова красива като преди, но съм си все същата Али. Знам, че продължаваш да мислиш за мен. И аз мисля за теб. Особено след последния път, когато се видяхме. Когато ме пусна от онази къща точно преди да избухне. Така и не успях да ти благодаря за това.

Емили чувстваше голяма буца в гърлото си.

Тя стисна здраво пистолета на Ник и отблъсна Али от себе си.

— Стой далеч от мен.

Али падна по задник, развеселена.

— Нима малката пикла Емили вече не ме обича? — рече тя с престорен бебешки глас, приглушен от маската на лицето й.

Емили я погледна в очите.

— Никога не съм те обичала — изсъска тя.

Али замахна и й зашлеви плесница. Червени петна се появиха пред очите на Емили, лицето й пламна и тя залитна назад. Пистолетът изхвърча от ръцете й и отново се озова на пода. Емили посегна към него, но Али я хвана и я дръпна назад с изненадваща сила.

— Кажи, че не си спирала да мислиш за мен — изръмжа тя, опряла пистолета си в слепоочието на Емили. Маската й се беше разхлабила и висеше на врата й. Тя я притисна към устата си, ноздрите й пламтяха. — Кажи, че си готова да предадеш и най-добрите си приятелки, ако така ще можеш да ме върнеш.

Бузата на Емили пареше. Тя не можеше да произнесе и дума. Погледна отново към Спенсър, Ариа и Хана. Те бяха почти изпаднали в безсъзнание, кожата им беше посивяла, дишането бе накъсано. На лицата им бе изписано отчаяние — ясно бе, че искаха да помогнат на Емили, но просто не можеха. Пистолетът лежеше в ъгъла, далеч от тях.

— Кажи го! — настоя Али. — Кажи на приятелките си колко много искаш да живея. Кажи им, че си ги предала. Да видим тогава колко много ще те обичат.

— Тя вече ни го каза, Алисън — изрече Ариа със слаб глас. — Не ни интересува. Емили си остава наша приятелка.

Али притисна пистолета към плътта на Емили.

— Въпреки това го кажи.

— Остави ме на мира. — Устните на Емили трепереха. Макар да знаеше, че това е краят, макар че сигурно щеше да умре след няколко минути и Али отново щеше да избяга, тя не искаше това да са последните й думи. Емили не обичаше Алисън. В никакъв случай.

Разнесе се изщракване, когато Али вдигна предпазителя.

— Кажи го — изръмжа тя. — Кажи колко се вълнуваше, докато вие, момичета, ме търсехте. Кажи колко много искаше да ме намерите, за да можеш да ме целунеш отново.

— Престани! — изпищя Емили, свита на кълбо на земята.

Али притисна дулото на пистолета към слепоочието на Емили.

— Ами тогава кажи сбогом.

Емили започна да плаче. Всяко мускулче в тялото й трепереше. Тя огледа стаята, първо приятелките си, след това отпуснатото тяло на Ник, всички ужасни снимки на Али по стените и накрая самата Али.

— Мразя те — прошепна тя.

— Какво беше това? — изръмжа Али иззад маската си.

Емили се накани да го повтори, но от горния етаж се разнесоха тихи звуци. Али вирна глава и се ослуша. Емили направи същото. Звуците се усилваха. Приличаха на… полицейска сирена.

Али ахна и погледна към Емили.

— Ти ли повика ченгетата?

Емили се обърна към останалите. За тях ли идваха полицаите? Знаеха ли? Щяха ли да пристигнат навреме?