— Много просто — отвърна Скаре. — Водата отнася следите.
— Това обяснение не е достатъчно убедително — възрази Хари. — Щом е оставил главата, значи не се притеснява, че ще намерим следи от убитата. Но как е пренесъл тялото до пътя, без да остави…
— С така наречената бодибег! — сети се Катрине. — Тъкмо се чудех как е успял да мъкне трупа толкова време. В Ирак използваха бодибег — специални сакове с презрамки, които се носят на гръб.
— Мм — кимна Хари. — Това би обяснило поведението на кучето.
— И факта, че я е оставил върху земята — додаде Катрине.
— Какво? — изненада се Скаре.
— В снега има следа от нещо голямо, като човешко тяло. Оставил е раницата с трупа и е отишъл да докара колата си, вероятно паркирана близо до дома на Утершен. Всичко това отнема около половин час, нали?
— Горе-долу толкова — промърмори Скаре.
— Тези раници са черни. Ако през това време някой е минал оттам, може да е взел чантата с тялото за чувал със смет.
— Никой не е минал оттам — кисело възрази Скаре и потисна прозявката си. — Разпитахме всички в околността.
— А какво мислите за показанията на Ролф Утершен, че е бил в магазина между пет и седем? — поинтересува се Хари.
— Алибито му издиша, ако не го потвърди клиент.
— Времето, докато близначките са били на урок по цигулка, е достатъчно да се върне вкъщи и да убие жена си — вметна Катрине.
— Не ми прилича на убиец — възрази Скаре, облегна се на стола и кимна, за да потвърди умозаключението си.
На Хари му се прииска да напомни на колегите си колко грешки допускат полицаите в субективните си преценки кой прилича на убиец и кой — не, но се въздържа, защото предпочиташе в началния етап на разследването хората от екипа му да разсъждават на глас, без да си налагат цензура. Опитът показваше, че най-свежите идеи се раждат от хаотични размисли, недообмислени догадки и от откровено погрешни заключения.
Вратата се отвори.
— Привет! — изчурулика Бьорн Холм. — Ужасно съжалявам за закъснението, но надуших оръжието на убийството.
Съблече си палтото и го метна върху закачалката в кабинета на Хари. Тя се наклони заплашително. Под връхната си дреха Холм носеше риза с жълта бродерия и надпис на гърба, който прокламираше, че Ханк Уилямс3
— въпреки смъртния акт от зимата на 1953 — все още е жив. Бьорн Холм седна на единствения свободен стол. Всички приковаха поглед в него.— Какво има? — усмихна се той. Хари вече предчувстваше продължението: любимата шега на Холм. Не се наложи да чака дълго: — Да не би някой да е умрял?
— Оръжието на убийството — напомни старши инспекторът. — Слушаме те.
Холм се усмихна още по-широко и потри ръце.
— Попитах патоложката откъде са дошли следите от изгаряне по шията на Силвия Утершен. Тя нямаше никаква представа. Каза само, че при ампутация обгаряли така кръвоносните съдове, преди да отрежат костта с трион. И на мен ми хрумна нещо. Все пак съм израснал в селско имение…
Бьорн Холм се наведе напред с блеснали очи. „Прилича на баща, който се кани да разопакова електрическо влакче, купено за новородения му син“, помисли си Хари.
— Присъствал съм на случаи, когато по време на раждане зародишът умира в корема на кравата и тя не може да го роди, защото е прекалено голям. Ако пък отгоре на всичко е разположен не както трябва, няма как да го извадиш без риск да умориш кравата. Затова викахме ветеринаря и той пристигаше с трион…
Лицето на Скаре се сгърчи в болезнена гримаса.
— Всъщност инструментът представлява възтънко гъвкаво острие, което лекарят пъха в утробата на кравата и прихваща с него трупа на телето като в примка. После започва да върти дръжката и да го мести наляво-надясно, докато надупчи трупа.
Холм показа с ръце какво има предвид.
— След като го разреже на две, изважда частите една по една и проблемът е решен. В повечето случаи. Понякога обаче, докато лекарят се опитва да разреже телето, острието пробива и органите на майката и тя умира от кръвоизлив. Преди няколко години френски фермери изобретиха доста по-практичен инструмент: клуп с нажежаема жичка. Състои се от най-обикновена пластмасова дръжка, а за двата ѝ края е закачена съвсем тънка и страшно здрава метална нишка — образува се примка. Тази примка се слага около онова, което искаш да разрежеш. После натискаш копчето и жичката започва да се нагрява. За петнайсет секунди металната нишка се нажежава до бяло. Натискаш друго копче, примката се стяга и разрязва трупа. Понеже не движиш клупа наляво-надясно, вероятността да нараниш майката е много по-малка. Ако пък случайно засегнеш неин орган, има две предимства…
— Ти какво? Рекламираш ни инструмента ли, или ни обясняваш как се използва? — пошегува се Скаре и потърси с поглед Хари за одобрение.
— Поради високата температура металът е напълно стерилен — продължи Холм. — Не пренася бактерии или отровена кръв от трупа. Освен това нагорещената нишка обгаря стените на кръвоносните съдове и спира кървенето.
— Добре, Холм — кимна Хари. — Сигурен ли си, че убиецът е използвал точно такова оръжие?