Снежния човек

Хари бавно изпусна въздуха от дробовете си. Плъзна лъча от фенерчето за последен път над гората и понечи да се връща. Направи крачка и спря. Искаше му се да продължи нататък, час по-скоро да измине пътя до къщата, но послуша зова на дълга. Отново освети гората с фенерчето. Ето го. Отблясък в тъмната гора. Хари се насочи натам. Огледа се, за да запомни мястото на петнайсетина метра от потока. Приклекна. Подаваше се само острието, но нямаше нужда да разравя снега, за да се увери какво е: малка брадва. Дори по нея да бе останала кръв от кокошките, снегът вече я бе отмил. Около брадвата не се виждаха следи от стъпки. Хари насочи фенерчето към земята. Няколко метра по-нататък забеляза отсечен клон. Явно някой бе запратил брадвата натам с всичка сила.

В същия миг Хари отново изпита усещането от зала „Спектрум“, че някой го наблюдава. Инстинктивно изгаси фенерчето и мракът го покри с одеялото си. Притаи дъх и се ослуша. „Недей — заповяда си той наум, — не се поддавай на страха. Злото не е материално и не може да се вселява в живи същества. Точно обратното: злото е липса, липса на доброта. Няма от какво друго да се боиш освен от себе си.“ Натрапливото усещане обаче не си отиваше. Някой го гледаше. Или нещо. Съществата в гората. Върху част от тревата на брега на потока се процеждаше лунна светлина и Хари зърна очертанията на фигура.

Включи фенерчето и го насочи към мястото.

Оказа се тя. Издигаше се високо между дърветата, неподвижна, с втренчен поглед. Същите големи, сънливи очи като на снимката. Първо му мина през ум, че прилича на булка в бяла рокля, застанала пред олтара в гората. Блестеше под светлия лъч. Хари си пое пресекливо дъх и извади мобилния си телефон от джоба на якето. Бьорн Холм отговори след втория сигнал за свободно.

— Отцепете района — нареди Хари. Гърлото му съвсем пресъхна. — Ще повикам всички екипи.

— Какво се е случило?

— Намерих снежен човек в гората.

— И?

Хари му обясни ситуацията по-подробно.

— Не чух последното — извика Холм в слушалката. — Обхватът е слаб…

— Главата е на Силвия Утершен — повтори Хари.

В другия край на линията настъпи мълчание.

Хари помоли Холм да тръгне с екипите по следите и затвори.

После приклекна до близкото дърво, закопча палтото си догоре, изгаси фенерчето, за да пести батерията, и зачака. А почти бе успял да забрави вкуса на мрака.

Втора част

Десета глава

Ден четвърти. Барут

Хари се прибра в три и половина през нощта, капнал от умора. Съблече се и веднага се пъхна под душа. Мъчеше се да не мисли за нищо, докато горещата струя тече по безчувствената му кожа, масажира вцепенените мускули и размразява вкочаненото му тяло. С Ролф Утершен проведоха кратък разговор, но решиха да отложат разпита за утре. Колегите му отдавна приключиха с разпитите на малцината съседи в Сулихьогда. Криминолозите и кучетата обаче продължаваха да работят. Налагаше се да действат бързо, преди снегът или случайни минувачи да заличат следите. Хари спря душа. Въздухът в банята посивя от пара. Избърса огледалото, но то веднага се покри с нов слой влага. Тя деформираше отражението на лицето му и придаваше размити контури на голото му тяло.

Докато си миеше зъбите, звънна телефонът.

— Да, моля.

— Обажда се Стурман. Гъбарят.

— Доста късно ми звъните — отбеляза изненадано Хари.

— Предположих, че досега сте били на работа.

— Нима?

— По вечерните новини излъчиха репортаж за жената в Сулихьогда. Мярнах ви зад репортера. Вече имам резултати от изследването.

— И?

— Имате плесенни гъби. И то доста свирепи. Versicolor.

— И това ще рече?

— Могат да приемат всевъзможни цветове. Ако и когато станат видими. Налага се да изкъртя още от стените ви.

— Мм.

Съзнанието на Хари му даваше смътни сигнали, че е редно да се поинтересува по-подробно какво означава това, да прояви повече загриженост или поне да поразпита Стурман. Ала просто нямаше сили. Не и тази нощ.

— Правете каквото трябва.

Хари затвори и телефона, и очите си в очакване на призраците, които нямаше как да избегне, освен ако не посегнеше към единственото лекарство срещу тях. Тази нощ вероятно го очакваше ново познанство. Хари чакаше от гората да изплува образът ѝ, издигащ се върху високо бяло тяло без крака — уродлива топка за боулинг с глава, черни очни кухини и оголени зъби, след като лисицата е изяла устните. Нямаше как да знае какво ще се появи под затворените му клепачи. Подсъзнанието е непредвидимо. След като заспа, Хари сънува, че лежи с глава под водата във вана и чува гърления звук от бълбукане на мехурчета и женски смях. По емайла на ваната растат водорасли и протягат зелените си пръсти да го докоснат.

Сутрешното слънце хвърляше светли четириъгълници върху вестниците на бюрото. Гюнар Хаген гледаше как Силвия Утершен се усмихва от първата страница. „Убита и обезглавена“, гласеше едно от водещите заглавия. Имаше и други варианти: „Обезглавена в гората“; „Обезглавена“ — вероятно най-краткото и най-сполучливото.