Снежния човек

— Ами? Нали не си забравил, че съм преподавал в Армейската офицерска школа? За какво според теб си мислят потомците на генерали, докато им разказвам за пълководци, които с личния си принос са променили хода на световната история? Едва ли за спокоен живот с надеждата да няма войни, да разказват на внуците си, че просто са съществували на тази земя, без светът да е разбрал колко добри воини са щели да бъдат? Може на думи да говорят едно, но дълбоко в себе си те мечтаят за възможност да проявят дарбите си, Хари, дори да е една-единствена през целия им живот. У всеки човек е заложен стремеж към социално признание; необходимост да се чувстваш потребен, Хари. Затова генералите в Пентагона бързат да обявят тревога, когато някъде по света гръмне най-обикновена пиратка. Струва ми се, че ти се иска този случай да се окаже особен, Хари. Заслепен от желанието си да преследваш сериен убиец, навсякъде виждаш доказателства в подкрепа на страховитата си версия.

— А снежният човек, шефе? Сещате ли се за писмото, дето ви го показах?

— Да, Хари, беше ти го изпратил някакъв луд.

Хари знаеше, че е време да отстъпи. Да изложи компромисното предложение, което предварително си бе намислил. Да позволи на Хаген да се порадва на малката си победа.

Вместо това обаче сви рамене.

— Държа екипът ми да не се променя, шефе.

Лицето на Хаген доби строго, непроницаемо изражение.

— Не мога да ти позволя да запазиш стария състав, Хари.

— Не можете?

Двамата мъже приковаха поглед един в друг, но се случи нещо. Хаген отмести очи, изплъзна се. Само за миг, ала и това беше достатъчно.

— Налага се да се съобразявам не само с теб — обясни Хаген.

Хари се помъчи да запази невинното си изражение, докато завърта ножа в раната на шефа си:

— С кого да се съобразявате?

Хаген заби поглед в ръцете си.

— Ти как мислиш? С началници, журналисти, политици. След три месеца още ще преследваме убиеца и кой ще отговаря на въпроси за приоритетите на Отдела? Кой ще трябва да обяснява, че случаят е възложен само на четирима души, защото малките групи са по-подходящи за… — Хаген изплю думите като развалени скариди: — … изказване на необременени мисли и игра на шах? Кажи ми, Хари, замислял ли си се за този сценарий?

— Не — отвърна старши инспекторът и скръсти ръце на гърдите си. — Мисля как да пипнем този негодник, а не какво ще обясняваме, ако не успеем.

Хари си даваше сметка колко плоско прозвуча последното му изречение, но думите все пак постигнаха целта си. Хаген премига два пъти. Понечи да отговори и отвори уста, но после пак я затвори. Изведнъж Хари се засрами от поведението си. Защо непрекъснато предизвикваше подобни детински съревнования с началниците си? Заради удоволствието да постави някого — без значение кого — на място? Според Ракел Хари тайно си мечтаел да има още един среден пръст, който да размахва непрекъснато.

— Еспен Лепсвик от КРИПОС е отличен ръководител на мащабни разследвания — продължи Хари. — Мога да поговоря с него и да го помоля да състави екип, който да ми докладва. Групите ни ще работят паралелно и независимо една от друга. Как ви звучи, шефе?

Нямаше нужда дори да чака отговор. Вече забеляза признателността в погледа на Хаген. И този път спечели глупавото си състезание. Върна се в кабинета си и веднага звънна на Бьорн Холм:

— Хаген ми даде съгласието си. Ще стане, както ти казах. Оперативка при мен след половин час. Ще уведомиш ли Скаре и Брат?

Затвори. Замисли си за формулировката на Хаген: генералите от Пентагона жадуват за война. Издърпа чекмеджето на бюрото си с надеждата вътре да е останало някое обезболяващо.

— С изключение на стъпките не намерихме други следи от похитителя на предполагаемото местопрестъпление — обобщи Магнюс Скаре. — Направо необяснимо е как така липсват и следи от трупа. Все пак е обезглавил жената. А няма нито капка кръв. Нищо. Дори кучетата не реагираха! Истинска загадка.

— Убил я е и е отсякъл главата ѝ в потока — предположи Катрине. — Следите от стъпките ѝ изчезват във водата, нали? Бягала е в потока, за да не оставя следи, но въпреки това той я е хванал.

— Какво оръжие е използвал? — попита Хари.

— Брадва или трион, какво друго?

— А от какво са следите от изгаряне по шията?

Катрине и Скаре се спогледаха, после вдигнаха рамене.

— Добре, Холм ще провери. После?

— После вероятно я е пренесъл до пътя, без да излиза от водата. — Скаре беше спал само два часа и си бе облякъл пуловера наобратно, но всички си мълчаха. — Казвам „вероятно“, защото отново липсват следи. Трябваше да открием все нещо: кръв по някое дърво, кожа по някой клон или парче от дреха. Следите му се появяват на мястото, където потокът слиза под пътя. До стъпките му има дълбока следа в снега. Сигурно от тялото. Един Господ знае защото кучетата не маркираха територията. Дори проклетият трупотърсач! Истинска…

— … загадка — довърши Хари и потърка брадичка. — Не ви ли се струва ужасно неудобно да ѝ отреже главата в съвсем тесен поток? Та там няма място дори да събереш лактите си. Защо го е направил във водата, а не на брега?