Снежния човек

— Не. Ако можех да се сдобия с инструмента, щях да разбера, но разговарях с мой познат ветеринар и той ме осведоми, че норвежкото Министерство на земеделието не е одобрило използването на такива горелки.

Холм погледна Хари с дълбоко и искрено съжаление.

— Дори да не я е убил по този начин, поне обяснява как е отрязал главата ѝ в потока. Какво ще кажете, колеги?

— Тези французи — обади се Катрине Брат. — Първо измислиха гилотината, а сега и това.

Скаре нацупи устни и поклати глава.

— Звучи ми прекалено необичайно. Откъде се е сдобил с този инструмент, щом употребата му е забранена?

— Ще започнем оттам. Ще проучиш ли въпроса, Скаре?

— Нали току-що казах, че не вярвам на тази теория.

— Не се изразих правилно: проучи веднага въпроса, Скаре. Нещо друго? Холм?

— Не. На местопрестъпленията въпреки очакванията няма нито капка кръв. Всъщност кръв намерихме само в плевника, но тя е от закланите кокошки. Като заговорихме за кокошки, по температурата на телата и температурата в помещението съдя, че са заклани някъде около шест и половина. Малко се колебая, защото едната кокошка беше малко по-топла от останалите две.

— Може да е имала треска — разсмя се Скаре.

— А снежният човек? — попита Хари.

— Върху купчина снежни кристали, които си променят формата на всеки час, няма как да останат отпечатъци. Но се надявах да открия поне следи от кожата на ръцете на убиеца, понеже снежните кристали са остри, или евентуално власинки от ръкавиците му. Но останах разочарован: следи няма.

— Използвал е гумени ръкавици — предположи Катрине.

— Не разполагаме почти с нищо — обобщи Холм.

— Е, имаме глава. Проверихте ли зъбите ѝ…

Холм прекъсна Хари и довърши редовната тирада на старши инспектора с укоризнено изражение:

— „… за евентуални предмети, които е захапала? А косата ѝ? По врата ѝ има ли следи от пръсти? Понякога криминолозите сте малко разсеяни.“

Хари кимна, за да се извини, че го е подценил, и си погледна часовника:

— Може да си убеден в невинността на Ролф Утершен, Скаре, но ще се наложи да го разпиташ къде се е намирал и какво е правил по времето, когато Бирте Бекер е изчезнала. Аз ще си поговоря с Филип Бекер. Катрине, твоята задача е да търсиш прилики между отделните случаи на изчезнали жени.

— Добре.

— Провери всичко: час на смъртта, фаза на Луната, какво са давали тогава по телевизията, какъв цвят е косата на жертвите, вземали ли са една и съща книга от библиотеката, в какви семинари са участвали, какъв е сборът от цифрите на телефонните им номера. Трябва да разберем на какъв принцип ги подбира.

— Чакайте малко — обади се Скаре. — Нима вече сме сигурни, че между отделните случаи има връзка? Не е ли по-добре да сме отворени и към други възможности?

— Отваряй се, колкото искаш — отвърна Хари, стана и бръкна в джоба си за ключовете на колата. — Важното е да изпълняваш каквото ти нареди шефът ти. Последният да изгаси осветлението.

Докато чакаше асансьора, Хари чу стъпки зад гърба си.

— Сутринта си поговорих с една от близначките на Утершен в междучасието.

— Нима? — Хари се обърна към Катрине Брат.

— Попитах момичето какво са правили онзи ден.

— Онзи ден?

— Тогава изчезна Бирте Бекер.

— Ясно.

— Двете деца цял ден били в града с майка си. Малката си спомня, защото след прегледа при лекаря Силвия ги завела в музея „Кон-Тики“. После близначките останали да спят при леля си, а майка им — при приятелка. По същото време баща им си бил вкъщи да наглежда стопанството. Сам.

Катрине застана съвсем близо до Хари и той усети аромата на парфюма ѝ. Досега не бе срещал жена, която да ползва толкова силен, тръпчив и лишен от сладост парфюм.

— Мм. С коя от близначките говори?

Катрине Брат го гледаше право в очите през цялото време.

— Нямам представа. Има ли значение?

Лек звън предупреди Хари, че асансьорът е пристигнал.

Юнас рисуваше снежен човек. Искаше да го направи усмихнат, весел, готов да запее, но не се получаваше. От големия бял лист снежният човек се взираше безизразно в създателя си. Около Юнас цареше тишина. В аудиторията се чуваше само как тебеширът в ръката на баща му дращи по дъската, докато химикалките на студентите шумолят по листовете. Юнас не обичаше да пише с химикалка, защото не можеше да изтрие или да промени написаното и то си оставаше завинаги такова. Днес се събуди с мисълта, че мама се е върнала и всичко си е постарому. Втурна се право към спалнята. Но там завари баща си. Тъкмо се приготвяше за работа. Накара Юнас да се облече, защото щеше го придружи до университета. Химикалки.