Снежния човек

Стисна глава в шепите си, защото имаше чувството, че ще избухне. Трябва да пие нещо, каквото и да е. Вдигна очи. Жената си бе тръгнала.

Вероятно всичко това нямаше да се случи, ако в бар „Фенрис“ не сервираха алкохол. Ако Джим Бийм, застанал до плота зад бара, не обещаваше на Хари анестезия и амнистия с дрезгавия си пиянски глас: „Хари! Ела да си припомним доброто старо време, когато двамата с теб прогонвахме успешно страшните призраци и нощем спяхме спокойно.“

А може би всъщност беше неизбежно.

Хари не обърна внимание на колегите си в заведението, а и те сякаш не го забелязаха. Когато влезе в бара, издържан в крещящи цветове и с яркочервени плюшени мебели като в корабче за Дания, полицаите вече бяха на градус. Стояха прегърнати за раменете, викаха и пееха със Стиви Уондър, че се обаждат само за да кажат на любимата си „обичам те“, а от устата им лъхаше дъх на алкохол. Приличаха на футболни фенове, чийто любим отбор е спечелил купата. Уондър приключи песента си с уверението, че любовното обяснение идва от най-дълбокото кътче на сърцето му, а барманът постави пред Хари третото му питие. Първото го парализира и той започна да се задушава. „Сигурно така се чувстват отровените от карнадриоксид“, мина му през ума. Второто накара стомаха му да се свие болезнено. Организмът му обаче успя да се съвземе след първоначалния шок и усетил, че е получил онова, за което дълго е умолявал, му се отплати с тихо блаженство. Топлината се разля по цялото му тяло като музика за душата.

— Пиеш ли?

Катрине изникна изневиделица до него.

— Това ми е последното за тази вечер — отвърна Хари.

Езикът на Хари вече не му пречеше да говори. Напротив, стана гъвкав и подвижен. Алкохолът имаше свойството да подобрява артикулацията му. До определен момент хората изобщо не забелязваха, че е пиян. Затова все още имаше работа.

— Не е последното — възрази Катрине. — А първото.

— Това е от сентенциите на „Анонимните алкохолици“.

Хари я погледна. Наситеносини очи, фини ноздри, алени устни. Господи, каква красавица!

— Да не би да имаш проблеми с алкохола, Катрине Брат?

— Баща ми имаше.

— Мм. Затова ли не искаше да посетиш родителите си в Берген?

— Логиката е точно обратната: ако твой близък е болен, отиваш да го видиш.

— Не съм сигурен. Може би си преживяла нещастно детство.

— Така или иначе баща ми закъсня с опитите да съсипе щастието ми. Такава съм си по рождение.

— Каква? Нещастна?

— Да. А ти?

— И аз, разбира се — сви рамене той.

Катрине отпи от прозрачното си питие. Най-вероятно водка. Джинът има лек сивкав оттенък, знаеше от опит Хари.

— И на какво се дължи нещастието ти, Хари?

Думите излязоха от устата му, преди да се е замислил:

— За жалост обичам жена, която отговаря на чувствата ми. Парадоксално, но факт.

— Бедничкият! — разсмя се Катрине. — Да не би по рождение да си бил уравновесен и безгрижен, а някой да ти е отнел душевния покой? Нима още от малък си поел по предначертан път?

Хари се взираше в златистокафявата течност в чашата си.

— Понякога и аз си задавам същите въпроси, но се старая да се разсейвам с други мисли.

— С какви например?

— Други.

— А случва ли се да мислиш за мен?

Някой я бутна и тя залитна към Хари. Мирисът на „Джим Бийм“ се смеси с парфюма ѝ.

— Не — отвърна той и пресуши чашата си.

После се вторачи пред себе си, към огледалната стена зад бутилките, където се виждаше, че Катрине Брат и Хари Хуле седят съвсем близо един до друг. Тя се наведе напред.

— Лъжеш.

Хари се обърна към нея. В погледа ѝ припламна смътна огнена искра като размитите в мъглата светлини от автомобил в насрещното платно. Ноздрите ѝ се разшириха. Дишането ѝ стана тежко. Хари усети аромата на лайм от чашата ѝ с водка.

— Обясни ми подробно какво ти се прави в момента, Хари — прошепна тя с дрезгав глас. — Този път не ме лъжи.

Хари се сети какво му беше казал Еспен Лепсвик за слуховете около интимния живот на Катрине Брат. Глупости, не се сети: през цялото време не му излизаше от ума. Пое си дъх.

— Добре. Аз съм обикновен мъж с обикновени потребности.

Тя отметна назад глава: така някои животни демонстрират подчинение. Хари вдигна чашата:

— Искам да пия.

Един от колегите залитна и блъсна Катрине. Със свободната си ръка Хари я хвана през кръста, за да не падне. По лицето ѝ се изписа болезнена гримаса.

— Извинявай. Стара контузия ли имаш? — попита той.

Тя се хвана за хълбока.

— Тренирам борба. Нищо сериозно. Извини ме.

Катрине започна да си проправя път в тълпата. Мъжете се обръщаха след нея. Тя тръгна към тоалетната и Хари я изгуби от очи. Погледът му случайно падна върху Лепсвик, който смутено извърна глава. Хари не можеше да остане повече тук. С Джим щяха да си намерят по-подходящо място за разговори. Плати и стана. На дъното на чашата бе останала златиста глътка, но Лепсвик и двама колеги го наблюдаваха отдалече. „Нужен е само малко самоконтрол“, помисли си Хари и понечи да тръгне, но краката му залепнаха за пода. Посегна към чашата, долепи я до устните си и жадно изля остатъка от уискито в гърлото си.

Студеният въздух навън охлади приятно парещата му кожа. Идеше му да разцелува този град.