Снежния човек

Хари вдигна отпуснатата си глава и ги изгледа разсеяно. Хаген забеляза, че старши инспекторът държи хронометър. Изведнъж Хари дръпна спринцовката от ръката си, провери останалото съдържание, захвърли я и отбеляза нещо върху листа на бюрото си.

— Т… това всъщност улеснява до голяма степен задачата ни — заекна началникът на криминалната полиция. — Имаме лоши новини.

— Не вие — възрази Хари, — аз имам лоши новини, господа. — Откъсна малко памук от плика пред себе си и го притисна към мястото, където си бе поставил инжекцията. — Няма как Идар Ветлесен да се е самоубил. Вероятно си давате сметка какво означава това?

Гюнар Хаген изпита неуместното желание да прихне. Цялата ситуация му се струваше крайно абсурдна и мозъкът му не можеше да реагира адекватно. По лицето на началника на криминалната полиция се досети, че и той е като попарен от чутото.

Хари погледна часовника си и стана.

— Елате да поговорим в съвещателната зала след един час и ще разберете какво имам предвид — обеща той. — Дотогава се налага да свърша още някои неща.

Старши инспекторът се втурна към вратата под смаяния поглед на двамата началници и излезе в коридора. Стъпките му заглъхнаха.

След час и четири минути Гюнар Хаген, началникът на криминалната полиция и началникът на Главното управление влязоха в притихналата зала К1, която се пръскаше по шевовете. Работещите и в двата екипа — на Лепсвик и на Хуле — слушаха съсредоточено гласа на Хари. Началниците застанаха в дъното на помещението. На екрана видяха прожектирана снимка на трупа на Идар Ветлесен, както го бяха намерили в залата за кърлинг.

— И сами виждате, че Ветлесен държи спринцовка в дясната си ръка — обясняваше Хари. — Съвсем естествено, защото е бил десняк. Озадачиха ме обаче ботушите му. Погледнете.

Следващата снимка показваше ботушите на Ветлесен в едър план.

— Те са единственото веществено доказателство, с което разполагаме. Но и то стига. Защото отпечатъкът от тях съвпада със следите, иззети от снега в Сулихьогда. Погледнете обаче връзките им. — Хуле посочи с показалка. — Вчера направих експеримент с моите ботуши. За да се получи възел като на Ветлесен, трябваше да вържа връзките наобратно. Така бих ги връзвал, ако бях левак. Другият начин да направя същия възел беше да застана пред ботуша, без да съм го обул, тоест така мога да вържа чужди обувки.

Из залата премина тревожен шепот.

— Аз съм десняк — обади се Еспен Лепсвик, — а си връзвам връзките по начина, по който са вързани ботушите на Ветлесен.

— Може би си прав и теорията ми е пълна глупост, но така или иначе разсъжденията ми будят известно… — Хуле сякаш не бързаше да изрече думата, преди да се наслади до насита на вкуса ѝ: — … безпокойство. И човек като мен започва да си задава разни въпроси. Дали тези ботуши наистина са на Идар Ветлесен? Отдалеч личи, че са евтина марка. Вчера се отбих в дома му и майка му ми показа колекцията му от скъпи, лъскави обувки. Помислих си: сигурно и той като всички нас понякога си е позволявал да ги изхлузва, без да развързва връзките… И в резултат от проверката ми твърдя съвсем отговорно… — Хуле внимателно почука с показалката по изображението, — че Идар Ветлесен не си е връзвал връзките по този начин.

Хаген погледна крадешком началника на криминалната полиция, който слушаше намръщен.

— Тогава логично възниква въпросът: ами ако някой му е обул същия чифт ботуши, каквито е носил убиецът в Сулихьогда? Мотивът е повече от ясен: за да си помислим, че Идар Ветлесен е Снежния човек.

— Връзки за обувки и чифт евтини ботуши? — извика пренебрежително старши инспектор от екипа на Лепсвик. — Имаме доказателства, че Ветлесен е бил педофил. Познавал е двете изчезнали жени от Осло и открихме следи от него на местопрестъплението. А ти ни занимаваш с разни спекулации.

Високият полицай наведе късо подстриганата си глава.