Снежния човек

В два часа Камила Лосиус се прибираше от тренировка. Както обикновено, отиде да спортува в „Колизеум Парк“. Не защото фитнес уредите там се различават от тези в залата на метри от къщата им в квартал „Твайта“, а защото хората в „Колизеум“ бяха от нейната прослойка: живееха в западната част на Осло. Уговорката да се преместят в „Твайта“ фигурираше в предбрачния договор с Ерик. И Камила трябваше да погледне цялостната картинка.

Тя зави по улицата, където живееха. У съседите светеше. Беше се запознала с тях, но никога не си бяха говорили. Те принадлежаха към прослойката на Ерик. Камила намали. Само тяхната къща имаше електрическа врата на гаража. Ерик много държеше на тези неща. На нея ѝ беше все едно. Натисна дистанционното, вратата се вдигна, тя настъпи съединителя и колата влезе в гаража. Колата на Ерик още я нямаше: той, естествено, беше на работа. Камила взе сака със спортния си екип и чантата с продукти от „ИКА“ от съседната седалка и преди да слезе, по навик се огледа в огледалото за обратно виждане. Приятелките ѝ казваха, че изглежда много добре. „Още нямаш трийсет, а разполагаш с къща, собствен автомобил и вила в покрайнините на Ница“, хвалеха я те. После бързаха да попитат какво е да живееш в източните части на Осло и как родителите ѝ се справят след фалита. Странно защо мозъците им автоматично правеха връзка между двете неща.

В огледалото Камила виждаше, че приятелките ѝ са прави: изглеждаше чудесно. Сякаш мерна някакво движение зад колата. Сигурно гаражната врата, докато се спуска. Слезе от колата и започна да търси ключа за вратата между гаража и всекидневната. Изведнъж обаче се сети, че е оставила мобилния си телефон в поставката за хендсфри в колата.

Камила се обърна и нададе вик.

Мъжът навярно бе стоял зад нея. Тя отстъпи изплашена и вдигна ръка пред устата си. Понечи да се извини с усмивка — не беше сбъркала никъде, просто мъжът изглеждаше съвсем безобиден, — но пистолетът в ръката му я спря. Сочеше право към нея. Заприлича ѝ на играчка.

— Казвам се Филип Бекер — представи се той. — Позвъних на вратата. Никой не ми отвори.

— Какво искате? — попита тя, като се мъчеше да контролира треперенето на гласа си, защото инстинктът за самосъхранение ѝ подсказваше, че не бива да издава страха си. — За какво става дума?

— За кръшкане — усмихна се той.

Хари погледна мълчаливо Хаген, който бе прекъснал оперативката на екипа в кабинета му, за да напомни от името на началника на криминалната полиция колко наложително е „теорията“, че Ветлесен е починал от насилствена смърт, да се пази в пълна тайна. Забрани на разследващите да я споделят дори със своите съпрузи и партньори. Хаген изчака Хари да го погледне и заключи:

— Това беше всичко.

После побърза да излезе.

— Продължавай — обърна се Хари към Бьорн Холм.

Преди влизането на Хаген Холм докладваше какви следи е открил в клуба по кърлинг. Или по-точно: какви следи липсват:

— Тъкмо бяхме започнали огледа и изземването на проби, когато се установи, че се е самоубил. Затова не обезопасихме мястото, а играчите подновиха заниманията си и ако е имало следи, те вече са замърсени. Преди обяд се отбих да огледам залата, но за съжаление няма как да върнем времето назад.

— Мм — кимна Хари. — Катрине?

Тя погледна записките си.

— Според теорията ти Ветлесен и убиецът са се срещнали в клуба по кърлинг. Следователно са имали уговорена среща, най-вероятно по телефона. Затова ми възложи да проверя какви разговори е провел Ветлесен.

— Точно така — отвърна Хари, като едва сподави прозявката си.

Тя прелисти нататък.

— От „Теленур“ ми предоставиха списък с разговорите, които е провел по мобилния и по стационарния телефон в кабинета си. Занесох ги в дома на Боргхил да ги прегледаме заедно.

— В дома ѝ? — изненада се Скаре.

— Ами да. Вече е безработна. Тя ми каза, че през последните два дни в кабинета са идвали само пациенти. Направихме списък с имената им.

Извади го от папката си и го сложи върху масата.

— Както и предполагах, Боргхил познава в подробности контактите на Ветлесен и в личен, и в професионален план. Фактически тя ми помогна да идентифицирам всички лица от списъка с телефонните разговори. Ето още два списъка: единия с имената на хората, с които се е виждал по работа, а другия — с имената на приятелите му. Срещу всяко има фигурира телефонен номер, час и дата на разговора, както и уточнение дали повикването е било входящо, или изходящо за телефона на Ветлесен и каква е била продължителността на разговора.