Снежния човек

Стьоп се върна в стаята с две чаши с бледожълто съдържание. Подаде едната на Хари.

— Третият апартамент беше собственост на водопроводчик от квартал „Йостеншо“. Когато започнали да проектират пристана Акер Брюге, решил, че иска да живее тук. Вероятно от малък е мечтал да се изкачи по социалната стълбица и да се причисли към богатите и изисканите. След десет години неуморен труд и укриване на доходи, придобити, като непрекъснато дерял кожите на клиентите си и правел големи икономии, наистина си купил жилището, но не му останали пари за носачи. Затова събрал неколцина приятели и се заели да пренасят. Водопроводчикът имал четиристотинкилограмов сейф: вероятно там трупал необложените си с данъци пари. Заедно с приятелите си успял да качи сейфа до площадката пред апартамента си. До заветната цел им оставали едва осемнайсет стъпала, ала ненадейно сейфът се хлъзнал, затиснал водопроводчика, счупил му гърба и го оставил парализиран за цял живот. Днес клетникът живее в дом за инвалиди с изглед към езерото в Йостеншо — там, откъдето е произлязъл. — Стьоп застана до прозореца, отпи от чашата си и се загледа замислено във фиорда. — Е, не е море, но поне човекът има изглед.

— Мм. Интересуват ме отношенията ви с Идар Ветлесен.

Стьоп се завъртя на пети с ловко театрално движение на двайсетгодишен.

— Отношения? Доста силно казано. Ветлесен беше личният ми лекар. От време на време играехме заедно кърлинг. По-точно: аз и останалите на пистата играехме, а заниманията на Ветлесен могат в най-добрия случай да се нарекат бутане на камъни и почистване на леда. — Стьоп махна пренебрежително с ръка. — Да, да. Знам, че е мъртъв, но такава е истината.

Хари остави чашата си върху масата, без да отпие.

— На какви теми разговаряхте?

— Предимно за тялото ми.

— Нима?

— За бога, към него се обръщах при здравословни проблеми.

— И сте искали да нанесете някакви корекция на тялото си?

— Не — Арве Стьоп се разсмя искрено. — Никога не съм изпитвал такава потребност. Знам, че Идар извършваше пластични операции, липосукции и всякакви подобни абсурдни интервенции, но лично аз предпочитам да взема превантивни мерки, вместо да прибягвам до поправки, след като пораженията са налице. Спортувам, старши инспекторе. Хареса ли ви ябълковият сайдер?

— Вътре има алкохол.

— Ами? — удиви се Стьоп и огледа внимателно чашата си. — Никога не би ми хрумнало.

— За кои части от тялото си разговаряхте с Ветлесен?

— За лакътя ми. Имам лакът на тенисист, който ме мъчи, докато играя кърлинг. Той ми предписа болкоуспокояващи. Каза да ги пия преди тренировка, защото предотвратявали възпаления. Идиот. Послушах го и знаете ли какво ставаше всеки път? Претоварвах мускулите си. Вече не се налага да предупреждавам потенциални пациенти на Ветлесен да не се преглеждат при него, защото той е мъртъв, но държа да отбележа, че човек не бива да пие хапчета против болка. Болката е нещо полезно. Без нея не бихме оцелели. Трябва да сме ѝ благодарни, а не да я потискаме.

— Нима?

Стьоп потупа с показалец по стъклото на прозореца, достатъчно дебело да не пропуска никакви шумове отвън.

— Ако питате мен, изгледът към океана е нещо незаменимо. Вие как мислите, Хуле?

— От моето жилище не се открива никакъв изглед.

— Така ли? А трябва. Погледът отвисоко осигурява по-добра видимост.

— Като отворихте дума за обзор, „Теленур“ ни предостави списък с телефонните разговори на Ветлесен от последните няколко дни. За какво разговаряхте с него в деня преди смъртта му?

Стьоп прикова въпросително поглед в Хари, отметна глава назад и пресуши чашата с ябълковия сайдер. После си пое дъх — дълбоко, със задоволство.

— Вече съм забравил за какво сме си говорили с него. Вероятно за нещо, свързано с лакти.

Веднъж Сабото бе обяснил на Хари, че покерджиите, които разчитат на интуицията си, за да разпознаят нечий блъф, със сигурност губят. Да, лъжата има външни проявления у всеки човек, но никога няма да успееш да разобличиш опитния блъфьор, ако не се научиш съвсем рационално и системно да проучваш как се отразява лъжата върху лицето на всеки твой съперник. Хари беше склонен да приеме теорията на Сабото. В момента той знаеше, че Стьоп лъже, но не съдеше нито по изражението, нито по гласа, нито по езика на тялото му.

— Къде бяхте между четири и осем часа в деня, когато Ветлесен почина? — попита Хари.

— Я чакайте малко! — Стьоп повдигна вежда. — Да не би в този случай да има нещо, което аз или читателите ми бихме искали да узнаем?

— Къде бяхте?

— От думите ви разбирам, че не сте хванали Снежния човек. Така ли е?

— Ще ви помоля да оставите на мен да задавам въпросите, Стьоп.

— Тогава бях заедно с…

Арве млъкна. Внезапно на лицето му грейна широка усмивка:

— Я чакайте малко. Да не би да намеквате, че имам нещо общо със смъртта на Ветлесен? Да ви отговоря означава да приема за вярно съждението, съдържащо се във въпроса ви, и косвено да потвърдя съмненията ви.

— Не е проблем да запиша, че отказвате да отговорите на въпроса, Стьоп.

Редакторът вдигна чашата като за наздравица.