Снежния човек

Тя подръпна закачливо ухото му.

— Това, че постоянно разпалвахме взаимно страстите си, не беше гаранция за качеството на връзката ни, Хари.

Той гледаше как малкото кръгче дим се долепя до голямото и двете образуват осмица. „Напротив“, помисли си в отговор на Ракел.

— Започнах да си търся обяснения — продължи тя. — Например, пред себе си се оправдавам с една дребна телесна особеност на Матиас.

— Каква?

— Нищо интересно, но той се притеснява от нея.

— Кажи ми, де.

— Не, не. Не става дума за сериозен недъг. В началото дори стеснителността му ми се струваше очарователна. После обаче започна да ме дразни. Имам чувството, че се опитвам да превърна това дребно несъвършенство в оправдание за… за… — тя млъкна.

— За идването ти тук — довърши Хари.

Притисна го в обятията си и стана.

— Няма да идвам повече — промълви тя и си тръгна.

Наближаваше полунощ. Ракел вървеше по улицата. Ситни дъждовни капки се сипеха върху асфалта и искряха под уличните фенери. Стигна до колата — беше паркирала на съседната улица. Качи се и понечи да запали, но забеляза, че под чистачките е мушната бележка, написана на ръка. Открехна вратата, протегна се и я издърпа. Буквите почти се бяха размили под дъжда, но Ракел успя да прочете:

Ще умрем, курво.

Изтръпна. Огледа се. Нямаше никого. Само паркирани автомобили. Дали и под техните чистачки бяха оставени бележки? Ракел не видя жива душа. Сигурно е случайно. Кой би могъл да знае, че това е нейната кола? Свали прозореца на няколко сантиметра и хвърли бележката през процепа. Запали и потегли. Малко по-нататък изведнъж я обзе усещането, че някой я гледа от задната седалка. Надзърна в огледалото и видя лице. Не беше Олег, а друго, непознато момче. Натисна спирачките. Гумите изсвириха по мокрия асфалт. Отзад се разнесе сърдитият вой на клаксон. Три пъти. Задъхана от ужас, Ракел погледна в огледалото. Оказа се, че бе видяла лицето на младежа в колата зад нея. В момента той изглеждаше не по-малко изплашен от Ракел. Разтреперана, тя пак включи колата на скорост.

Ели Квале стоеше в преддверието като закована с телефонната слушалка в ръка. Не си внушаваше. Не и този път.

Чак когато Андреас повтори името ѝ, тя дойде на себе си.

— Кой беше? — попита той.

— Никой. Грешка.

Легнаха си. Искаше ѝ се да се сгуши в него, но не можеше. Съвестта ѝ не го позволяваше. Чувстваше се омърсена.

„Ще умрем — бе казал гласът по телефона. — Ще умрем, курво.“

Деветнайсета глава

Ден шестнайсети. Телевизия

Сутринта разследващият екип се събра на оперативка. Изключиха шестима от седмината, разговаряли с Идар Ветлесен непосредствено преди смъртта му. Остана само един.

— Арве Стьоп? — възкликнаха Бьорн Холм и Магнюс Скаре в един глас.

Катрине Брат не реагира.

— Свързах се с адвокат Крун по телефона — обясни Хари. — Заяви категорично, че клиентът му няма да отговаря на въпроса дали има алиби. И на никакви други въпроси. Можем да арестуваме Стьоп, но той е в правото си да не ни дава обяснение. Ако го задържим, единственото, което ще постигнем, е да разгласим, че Снежния човек още е на свобода. Въпросът е дали Стьоп казва истината, или разиграва спектакъл.

— Медийна звезда — убиец? — намръщи се Скаре. — Къде се е чуло и видяло подобно нещо?

— О Джей Симпсън7, Робърт Блейк от сериала „Барета“8, Фил Спектър9, бащата на Марвин Гей10 — изреди Холм.

— Кой, по дяволите, е Фил Спектър?

— Я оставете тази тема. По-добре най-спонтанно ми кажете какво мислите по въпроса — предложи Хари. — Холм, дали Стьоп крие нещо?

Бьорн потърка бакенбардите си с форма на котлети.

— Струва ми се подозрително, че отказва да отговори на толкова конкретен въпрос като „къде бяхте по времето, когато е бил убит Ветлесен“.

— Брат?

— Според мен на Стьоп му е забавно да влезе в ролята ма заподозрян. Колкото до списанието му, то само затвърждава имиджа му на аутсайдер, един вид съвременен мъченик, който плува срещу течението.

— Съгласен съм — кимна Холм. — Ще се присъединя към мнението на Брат. Ако беше виновен, Стьоп никога не би рискувал. Просто иска да е в центъра на събитията.

— Скаре?

— Блъфира. Прави се на интересен. Някой от вас разбра ли онези врели-некипели за пресата и принципите?

Никой от тримата му колеги не отговори.

— Добре тогава. Да предположим, че сте прави и Стьоп казва истината — продължи Хари. — Трябва възможно най-скоро да разберем къде е бил и да го изключим от кръга на заподозрените, за да продължим нататък. Кой би могъл да му осигури алиби за часа на убийството?

— Вероятно никой — отвърна Катрине. — Говорих по телефона с моя позната, журналистка в „Либерал“. По думите ѝ Стьоп нямал личен живот извън списанието. По-голямата част от времето си прекарвал в усамотение в апартамента си на Акер Брюге. Посещавали го единствено жени.

Хари погледна Катрине. Напомняше му на свръхамбициозна студентка, която винаги чете новия материал предварително, за да е подготвена за лекцията.

— Няколко едновременно ли? — попита Скаре.