Снежния човек

Горчивият смях на Сабото прозвуча като хълцане. Едрото му, безформено тяло се разтресе.

— Значи ако разпитам заподозрян пред теб, ще можеш да прецениш дали лъже?

— Не е толкова просто — поклати глава Сабото. — Първо, трябва да го гледам на запис. Второ, необходимо е да знам какви карти държи. Така, като върна записа назад, ще анализирам как се държи, когато лъже. Един вид да настроя моя детектор на лъжата. Нали знаеш как определят скалата на тези устройства? В самото начало молят изследваното лице да каже някаква истина, например го питат дали се казва еди-как си. После — да каже очевидна неистина. Така си осигуряват база за сравнение, въз основа на която да отчетат резултатите от детектора.

— Очевидна истина — промърмори Хари. — И очевидна лъжа. На видеозапис.

— Както ти казах и по телефона, не гарантирам нищо.

Хари откри Беате Льон в „House of Pain“, където тя прекарваше почти цял ден, докато работеше в Отдела за борба с грабежите. „House of Pain“ представляваше кабинет без прозорци, претъпкан с апарати за заснемане, преглеждане и обработване на записи от обири, за уголемяване на кадри и установяване самоличността на хора от зърнести снимки и от неясни записи на телефонен секретар. В момента обаче Беате работеше към Отдела за експертно-криминална дейност и беше в отпуск по майчинство.

Апаратите бръмчаха, а иначе прозрачнобледите бузи на Беате бяха пламнали заради сухия, нагорещен въздух в стаята.

— Здравей — Хари влезе и пусна желязната врата след себе си.

Дребничката млада жена стана и двамата се прегърнаха леко смутени.

— Отслабнал си — отбеляза тя.

Хари само сви рамене.

— Как върви… животът? — попита той.

— Грегер спи спокойно, храни се нормално и почти не плаче — усмихна се тя. — В момента той е целият ми живот.

Хари се почувства задължен да спомене Халвуршен с добра дума, за да покаже, че не го е забравил, но не му хрумваше нищо подходящо. Беате сякаш разбра и за да го улесни, се поинтересува на свой ред как е.

— Добре — Хари седна на един стол. — Горе-долу. Много зле. Зависи за кога точно питаш.

— Как се чувстваш днес, например?

Тя се обърна към телевизионния екран, натисна някакво копче и хората започнаха да вървят назад към вход с надпис „Търговски център «Стуру»“.

— Мъчи ме ужасна параноя — оплака се Хари. — Непрекъснато имам чувството, че преследвам човек, който ме манипулира, както си иска, преобръща всичко наопаки и винаги успява да ме накара да действам, както той намери за добре. Познато ли ти е?

— И още как. Аз го наричам Грегер.

Тя стопира записа.

— Искаш ли да видиш какво открих?

Хари приближи стола си до нейния. За никого не беше тайна каква уникална способност има Беате. Нейният изключително силно развит и чувствителен fusiform gyrus — частта от мозъка, която складира информация за човешките лица и ги разпознава — я превръщаше в жива картотека за престъпници.

— Прегледах снимките на въвлечените в случая: съпрузи, деца, свидетели и така нататък, а лицата на старите ни познайници са ми ясни до болка. — Беате започна да превърта напред записа кадър по кадър. — Ето тук — стопира го.

Трептящото изображение на екрана представляваше едрозърнест, твърде неясен черно-бял кадър.

— Къде? — попита Хари.

В присъствието на Беате Льон беше свикнал да задава глупави въпроси за човешки лица.

— Ето тук. Същият е като на тази снимка — тя посочи една от снимките в папката върху бюрото. — Да не би това да е твоят човек, Хари?

Старши инспекторът се вторачи слисан в снимката. После кимна и вдигна слушалката. Катрине Брат вдигна след две секунди.

— Обличай се. Ще те чакам в гаража. Имаме работа.

Хари предпочете да мине по обиколен път, но да избегне светофарите по натоварените кръстовища.

— Напълно сигурна ли е, че е той? — попита Катрине. — Записите от охранителните камери не са особено…

— Повярвай ми, сигурна е — прекъсна я Хари. — Беате Льон не греши. Свържи се с „Телефонни услуги“ и поискай домашния му номер.

— Запаметих го на мобилния си — отвърна Катрине и извади телефона си.

— Запаметила си го? — изненадано я стрелна с поглед Хари. — Така ли процедираш при всяко разследване?

— Да. Слагам номерата на свързаните с разследването в отделна група и я изтривам, когато приключим случая. Непременно опитай. Чувството, когато натискаш бутона „изтрий“, е направо несравнимо. Така буквално усещаш как слагаш точка.

Хари спря пред жълтата къща в квартал „Хоф“, потънала в мрак.

— Филип Бекер — промърмори Катрине. — Кой би предположил?

— Не забравяй, че искаме само да поговорим с него. Не е изключено да се е свързал с Ветлесен по здравословни причини.

— От уличен телефон в търговски център „Стуру“?

Хари забеляза колко бързо тупти вената под тънката кожа на шията ѝ. После отмести поглед към прозореца на всекидневната.

— Да слизаме — подкани я той.

Понечи да отвори вратата, но мобилният му телефон звънна.

— Да?

Гласът в другия край на линията звучеше разтревожен, но докладва с кратки, сбити изречения. Хари прекъсна потока на речта му с две „мм“, едно изненадано „какво?“ и „кога?“.

После гласът от слушалката млъкна.