Снежния човек

— Отличен ход, Хуле. Ние, журналистите, го използваме ежедневно. Неслучайно ни наричат „преса“. Защото оказваме сериозен натиск. Но не забравяйте, че не съм отказал да ви отговоря, Хуле. Просто предпочитам да не е сега. Трябва да помисля по въпроса.

Стьоп отново се приближи до прозореца и кимна сякаш на себе си.

— Не отказвам, просто имам нужда да обмисля дали и какво да ви отговоря. Докато взема решение, ще се наложи да изчакате.

— За никъде не бързам.

Стьоп се обърна.

— Нямам никакво желание да ви губя времето, Хуле, но както неведнъж съм заявявал в публичното пространство, единственият капитал и предпоставка за успеха на „Либерал“ е високият ми професионален морал. Надявам се, разбирате, че в качеството си на журналист съм длъжен да се възползвам от създалата се ситуация.

— И как собствено?

— Много просто: току-що се сдобих с бомбастична новина. Доколкото разбирам, още нито един вестник не е надушил, че около смъртта на Ветлесен има неизяснени факти. Ако ви дам отговор, който да ме извади от кръга на заподозрените, ще изиграя най-силния си коз и няма да имам възможност да ви поискам допълнителна информация по случая, преди да ви отговоря. Прав ли съм, Хуле?

Хари вече се досети накъде върви разговорът. Този проклетник Стьоп се оказа много по-умен, отколкото очакваше.

— В момента нямате нужда от допълнителни сведения — отвърна старши инспекторът. — Единствено трябва да знаете, че съзнателното възпрепятстване на полицейско разследване е подсъдимо.

— Туш! — засмя се Стьоп, видимо въодушевен. — Аз обаче съм журналист и либерал и съм длъжен да се съобразявам с някои принципни положения. Всичко се свежда до въпроса дали аз — кучето-пазач на свободното слово, врагът на системата — трябва безусловно да следвам заповедите на властелините.

Стьоп избълва последните думи, без да крие иронията си.

— И при какви условия бихте ми дали отговор? — поинтересува се Хари.

— Да не предоставите информацията, която поискам, на никоя друга медия.

— Мога да ви го обещая, ако се задължите да не издавате тази информация на никого.

— Ето че отново се върнахме на стартова позиция в преговорите. Жалко, много жалко. — Стьоп пъхна ръце в джобовете на ленения си панталон. — Но вие вече ми дадохте достатъчно материал за статия по темата дали полицията е заловила истинския Снежен човек.

— Предупреждавам ви да внимавате.

— Благодаря, вече го направихте — въздъхна Стьоп. — Помислете добре с кого си имате работа, Хуле. В събота ще отбележим двайсет и петия рожден ден на „Либерал“ с пищно тържество в хотел „Радисън“. Ще присъстват шестстотин отбрани гости. Не е никак лошо за списание, което вече четвърт век изпробва колко разтегливи са границите на свободата на печата и ежедневно плува в мътните и опасни води на норвежкото законодателство. За двайсет и пет години никога не ни се е случвало да загубим дело в съда. Ще поговоря с адвоката си, Юхан Крун. Вероятно го познавате, Хуле?

Хари кимна с мрачно изражение. Стьоп му сигнализира с дискретно движение на ръката към вратата, че посещението е приключило.

— Обещавам да ви помогна според силите си — обеща той, когато се сбогуваха в антрето. — Ако вие помогнете на мен и на списанието ми.

— Отлично знаете, че няма как да сключим такава сделка.

— Нямате представа колко сделки сме сключвали досега, Хуле — усмихна се Стьоп и отвори вратата. — Бедна ви е фантазията. Очаквам да се видим в най-скоро време.

— Не очаквах да те видя толкова скоро — отбеляза Хари, след като отвори вратата.

Ракел изкачи последните три стъпала.

— Напротив, очаквал си — усмихна се тя и се сгуши в прегръдките му.

После го избута в преддверието, ритна вратата с ток, хвана главата му с две ръце и впи страстно устни в неговите.

— Мразя те — просъска тя, докато разкопчаваше колана му. — Знаеш, че това е последното, от което се нуждая в момента.

— Ами, върви си — отвърна Хари и ѝ помогна да си съблече палтото и блузата.

Панталонът ѝ имаше цип отстрани. Хари го свали и плъзна ръка над талията ѝ, над гладките, хладни копринени бикини. В преддверието се чуваше само ускореното им дишане. Леко изтрака само токчето на Ракел, когато тя отмести крак, за да улесни достъпа на Хари.

След това, докато пушеха в леглото, Ракел го обвини, че пласира дрога.

— Нали така зарибяват? — попита тя. — Първите дози дават безплатно, докато се пристрастиш.

— И после се налага да си плащаш, да — кимна Хари и издуха едно голямо и едно малко кръгче дим към тавана.

— И то скъпо — отбеляза тя.

— Тук си само заради секса, нали? Искам просто да съм наясно.

— Много си отслабнал, Хари. — Ракел го погали по гърдите.

Той не отговори. Чакаше.

— С Матиас нещата не вървят — призна тя. — По-точно: той не се оплаква. Доволен е от интимните ни отношения. Аз обаче не съм.

— Къде е проблемът?

— И аз бих искала да знам. Гледам го и си мисля: това е мъж-мечта. Опитвам се да си внуша, че ме възбужда, и почти му се нахвърлям от желание да го пожелая, разбираш ли? Би било чудесно, ако той ме привличаше, би било най-правилното. Но не се получава…

— Мм. Малко ми е трудно да си го представя, но те слушам внимателно.