Снежния човек

Тримата ѝ колеги се надвесиха над списъците. Пръстите на Катрине случайно докоснаха ръката на Хари. Той не забеляза признаци на смущение у нея. Вероятно само бе сънувал, че тя му отправя неприлично предложение във „Фенрис“. Обаче се съмняваше да е така: когато беше пиян, Хари не сънуваше. Точно затова пиеше. Ала на сутринта изненадващо се бе събудил с мисъл, родила се някъде между методичното пресушаване на бутилката с уиски и безмилостното събуждане. Мисълта за кошинилата и за пълната спринцовка на Ветлесен. Именно това хрумване го бе спасило от натрапчивото желание да се втурне към „Винмонополе“ на улица „Тересе“, защото ангажира цялото му внимание и Хари отново се потопи в работата си. Клин клин избива.

— Чий е този номер? — попита Хари.

— Кой? — Катрине се наведе над него.

Хари посочи с пръст номер от списъка с личните контакти.

— Защо точно той привлече вниманието ти? — полюбопитства Катрине.

— Защото повикването от този номер е входящо. Най-логично е да предположим, че тъй като убиецът е режисирал самоубийството, именно той е потърсил Ветлесен, а не обратното.

Катрине потърси номера в списъка с имената.

— Ще те разочаровам. Номерът фигурира и в двата списъка. Бил е и пациент на доктора.

— Все отнякъде трябва да започнем. Как се казва? Жена или мъж?

— Определено мъж — усмихна се Катрине.

— Какво намекваш?

— Не просто мъж, а мъжкар. Мачо. Арве Стьоп.

— Арве Стьоп ли каза? — извика Холм. — Онзи Арве Стьоп?

— Искам го начело на списъка с лицата, които ще посетим — отсече Хари.

Съставиха списъка: съдържаше седмина души, като не успяха да идентифицират само един: някой се бе обадил на Идар Ветлесен от уличен телефон в търговски център „Стуру“ в деня на смъртта му.

— Знаем кога са разговаряли — разсъждаваше Хари. — Дали телефонната кабина е снабдена с камера за видеонаблюдение?

— Не ми се вярва — отвърна Скаре. — Но на всички входове към търговския център са монтирани камери. Ще поискам записите от охранителната фирма.

— Провери всички лица половин час преди началото, по време и половин час след края на разговора.

— Трудна работа — въздъхна Скаре.

— Познай кого трябва да помолиш за помощ.

— Беате Льон — отгатна Холм.

— Точно така. Предай ѝ много поздрави.

Холм кимна, а Хари го обзеха угризения. Телефонът на Скаре звънна с мелодията на „There She Goes“ на английската рок банда „Дъ Ла’с“.

— От Отдела за издирване на изчезнали лица — осведоми колегите си Скаре и вдигна.

Те го наблюдаваха, докато разговаряше. Хари се чувстваше виновен, задето от месеци избягваше да се обади на Беате. Не бе я виждал от лятото. Тогава я посети в болницата след раждането. Хари знаеше, че тя не го вини за кончината на Халвуршен по време на служба. И въпреки това му дойде в повече да види детето, което покойният му колега така и не успя да зърне. Беате грешеше: Хари можеше и трябваше да спаси Халвуршен.

Скаре затвори.

— Мъж от квартал „Твайта“ е подал сигнал, че съпругата му е в неизвестност. Камила Лосиус, двайсет и девет годишна, омъжена, без деца. Минали са само няколко часа, но съпругът ѝ се обезпокоил, защото намерил пълна пазарска чанта върху кухненския плот, а продуктите не били сложени в хладилника. Мобилният ѝ телефон бил оставен в колата, а според мъжа ѝ тя непрекъснато го носела със себе си. Съседката пък забелязала как някакъв мъж се промъквал покрай гаража и дебнел. Съпругът на изчезналата не може да прецени дали от дома им липсват тоалетни принадлежности и пътнически чанти. Явно хора като него — с вили в покрайнините на Ница — изобщо не са в състояние да забележат, когато нещо от многобройните им вещи изчезне.

— Мм — кимна Хари. — Какво смятат близките ѝ?

— Че ще се появи. Искаха да съобщят само за всеки случай.

— Добре. Да продължаваме.

Повече никой не коментира новия сигнал за изчезналата жена по време на срещата, но Хари усещаше, че тревогата витае във въздуха като след далечен гръм от облаци, които може би — а може би не — се носят насам. След като разпредели имената от списъка между колегите си, Хари приключи оперативката и екипът се разотиде.

Останал сам, той се приближи до прозореца и погледна надолу към парка. С всеки изминал ден мракът прииждаше все по-рано. Замисли се за майката на Идар Ветлесен. Когато се отби при нея, ѝ разказа, че вечер синът ѝ преглеждал и лекувал безплатно проститутки от Африка. За първи път, откакто се познаваха, старицата свали маската на безразличието си и изпадна в яростен пристъп. „Не е вярно! — изкрещя тя. — Моят син никога не е помагал на негърски курви!“ Навярно понякога лъжата бе за предпочитане. Хари се сети какво бе казал вчера на началника на криминалната полиция: засега Снежния човек е решил да прекрати кръвопролитията.

В тъмнината навън Хари виждаше само бегло фигурата точно под прозореца си. Учителките от детските градини често водеха децата в парка, особено ако има сняг като днес. Сутринта, когато дойде на работа и го забеляза, Хари се постара да си внуши, че големият, сиво-бял снежен човек е дело на децата.