Спектакълът на злото

— Какво стана с Томи Гудмън? — попита тя. — Още ли работи за теб?

— Запозна се с една богата млада дама от Напа Вали, ожениха се и сега е вицепрезидент на винарската компания на баща й. Кара ролс-ройс и има тригодишен син, който вече се вживява в ролята си на престолонаследник. — Тя се засмя и отметна глава. После затвори очи и въздъхна.

— Томи — богаташ! Трудно ми е да повярвам. Ами ти?

— Аз съм окръжен прокурор.

— Шегуваш се!

— За съжаление, не. Харви, с когото вече се запозна, е един от най-добрите ми следователи. Навремето е помогнал за залавянето на Панчо Виля.

— Е, не съм чак толкова стар — възпротиви се Сен-Клер.

— Ами Наоми?

— Все същата.

— Разбрах за Съдията. Леля ми ми каза, двамата се познаваха отдавна. Колко тъжно. Беше истински джентълмен. Винаги успяваше да ме развесели.

— Много ми липсва — призна Вейл. — Вече не е същото.

— Кое?

За момент Вейл изглеждаше изненадан от въпроса, после отвърна:

— Всичко, предполагам.

Тя стана и отиде до малкия хладилник в ъгъла.

— Искате ли кола? Или може би сок?

— Благодаря, аз предпочитам кола.

— За мен същото — кимна Сен-Клер.

— Имам само бутилирана.

— Така я харесвам най-много — отвърна Сен-Клер с усмивка.

Тя отвори три бутилки, избърса гърлата им с една хартиена салфетка и ги постави на масата. После седна и запали цигара.

— Идването ви тук има връзка с Аарон Стемплър, нали?

— Да.

— Пускат го на свобода?

— Как се досети?

— Е, минаха десет години…

— И какво от това?

— За толкова време все трябва да са измислили някакво лечение.

— Няма начин Стемплър да бъде излекуван.

— Мислеше другояче преди десет години.

— Исках да знам, че ако бъде излекуван, ще го освободят. Не желаех да бъде пратен в Рок Айлънд да излежи присъдата си. Но нещата доста се промениха.

— Каква е диагнозата?

— Чувала ли си за претворяване на личността?

— Разбира се.

— Неговият психиатър твърди, че Стемплър се е претворил в нов човек, наречен Реймънд Вълпс. Очевидно Аарон и Рой са се изпарили, което обаче не ми се струва съвсем вероятно.

— Ставаш циничен, Мартин. Не забравяй, че именно ти го спаси.

— И какво от това?

— За Бога, защо имаш такова отношение към него?

— Защото не му вярвам. Не вярвам, че някога е съществувал Рой, и мисля, че Реймънд е измислица на силно развитото въображение на Аарон. А самодоволството на доктор Удуърд е спомогнало за безпроблемното му развитие.

— Сам Удуърд?! Той ли му е терапевт?

— През последните десетина години. Познаваш ли го?

— Само по репутацията му.

— Която е?…

— Великолепна. Той е доста уважаван в тези кръгове. Твърдиш, че Аарон Стемплър е измамил Сам Удуърд, мен, теб, съдебните психиатри, прокурора, съдията…

— Всички. Да, вярвам. Вярвам, че той е абсолютен психопат и много добър актьор.

— Това е невъзможно, Мартин.

— Спомняш ли си, когато ми разказа за първото появяване на Рой пред теб? Че изведнъж станало студено и че не си могла да дишаш? Спомняш ли си го?

— Доста добре. Никога не бях и все още не съм изпитвала нещо подобно.

— Случи се и на мен, когато влязох в стаята и се срещнах със Стемплър — или Вълпс — за пръв път от десет години. Беше като поличба. Сякаш бях пред лицето на Злото. На мен също ми се случи за пръв път.

— Било е предубеденост. Очевидно си си спомнял разказа ми съвсем ярко. Очаквал си да се случи и…

— Случи се преди да го видя. Дори не знаех, че е в стаята.

Последва пауза. После тя попита:

— Изпита ли някакво безпокойство, когато влезе там?

— Да.

— Защото отново щеше да видиш Аарон?

— Предполагам, че донякъде и това имаше значение. Но като цяло Дейзиленд ми действа потискащо.

— Няма причина да го харесваш, Мартин. Не е като да ходиш на театър.

— Нямах това предвид. Искам да кажа, че там някак витае усещането за безнадеждност.

Той се опитваше да я насочи към основния въпрос, заради който бяха тук. Искаше да спечели доверието й, да възвърне доброто й отношение към него, но засега не успяваше.

Обърна се към Сен-Клер.

— Харви, имаш ли нещо против да ни оставиш сами за минутка?

Сен-Клер кимна и излезе от стаята.

— Това, което ще ти кажа, донякъде нарушава основните принципи на професията ми — започна Вейл. — Става въпрос за разговорите между адвокат и неговия клиент, които обикновено се пазят в тайна. Но тъй като ти дълго се занимава с него, мисля, че е редно да го чуеш. Не забравяй, че това трябва да си остане между нас.

Той й преразказа случилото се веднага след процеса и последните думи на Аарон.

— Знам, че не се шегуваше — каза Вейл накрая. — Мисля, че самолюбието му го подтикна да си признае.

— Защо не ми разказа това по-рано?

— И какво щеше да се промени? По дяволите, всичко щеше да си остане същото. Той можеше да се изправи гордо и да обясни на целия свят, че е напълно здрав и че е убил онези трима души съвсем хладнокръвно, но никой нямаше да може да направи нищо. Стемплър беше признат за виновен за три убийства, за които получи съответната присъда. Нищо не можеше да се промени, Моли. Никой не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.

— Но ти сам си ми казвал, че работата ти е да търсиш пролуките в закона и да ги използваш, за да промениш света за добро.