Спектакълът на злото

В другия край на стаята имаше още няколко заключени шкафчета. Моли Ерингтън проследи погледа на Вейл към тях.

— Пазя и аудиокасети от повечето си разговори — каза тя с лек сарказъм. — Те също са заключени.

— Понякога оставяш ли ги отворени? Например през деня, докато ги ползваш?

— Касетите никога не са излизали от този офис.

— Говорила ли си за тях с някого?

— Споменавала съм случая, но със строго научни термини.

— И никакви подробности за, да речем, момчетата от олтара?

— Никакви. Никога. Става въпрос за конфиденциална информация. А и като изследователски материал те нямат кой знае каква стойност. — Тя го погледна и се намръщи. — Разпитваш ме така, сякаш съм на свидетелската скамейка!

— Опитвам се да си изясня как убиецът е разбрал за Линда и Алекс. Касетите са доста логична възможност. Споменавала ли си някога нещичко за мотива при убийството на Рашмън пред…

— Знаеш, че не мога да ти помогна, дори да исках. Нося доста голяма отговорност пред пациентите си. Искаш от мен да наруша едно от основните правила в професията си и да разкрия пред външен човек това, което пациентите споделят с мен.

— Не ме баламосвай, Моли — възкликна Вейл. В тона му се усещаше нарастващ гняв. — Тук въобще не става въпрос за основни правила и други подобни дрънканици. Говорим за касапница. Не просто убийство, а касапница. Стемплър е масов убиец. Искаш ли списък? Шекълс. Брат му. Мери Лафърти, старата му приятелка. Някакво момче в Ричмънд, дори не знаем името му, за Бога! Рашмън, Томи Халоуей, Били Джордан, Алекс Линкълн и бедната малка Линда Гелерман, която просто се е опитвала да намери смисъл в живота си в някакво забутано градче накрай света. Преброй ги, драга мис Ерингтън, точно деветима са. Поне за толкова знаем. Така че не ми говори за конфиденциалност и правила, когато всъщност става дума за двама психопати, които са някъде навън и могат да правят каквото си искат.

— Как се осмеляваш да ми говориш така?! Как…

— Моли, някой, когото си лекувала или с когото си работила, може да е сериен убиец и сега да получава заповеди от Стемплър. Помисли си — и двамата можеше да са твои клиенти. Нима искаш да ги защитиш с доводите за конфиденциалността на отношенията доктор — пациент?

— На мое място и ти би го направил — отряза го тя.

Вейл се поколеба. Но само след миг гласът му вече бе по-спокоен и по-тих.

— Виж, Моли, Стемплър беше мой клиент. Направих грешка. Сега се опитвам да я поправя. Не искаме подробности, а имена. Ще ги проверим съвсем дискретно. Нямаме намерение да нараняваме нечии чувства или да притесняваме когото и да било, но трябва да спрем убийствата, нали ме разбираш?

Тя не отговори. Отиде до прозореца и застана в сянката край него съвсем неподвижна. Сен-Клер нервно се люлееше в стола си. Беше изненадан от словесната атака на Вейл. Изпитваше страхотно желание да измъкне от джоба си тютюна за дъвчене. В стаята бе съвсем тихо. Вейл се беше успокоил и мълчеше. Раменете му бяха леко отпуснати и той поклащаше замислено глава. Моли проговори първа.

— Така или иначе, става въпрос просто за предположение — каза тя.

— Налага се да не се съглася, мадам — тихо каза Сен-Клер. — Дълбоко в себе си вярвам, че серийният убиец е дошъл оттук, също както вярвам, че Стемплър е успял да ви измами толкова успешно, колкото и нас. Не разбирам защо и предполагам, че вие сте единствената в тази стая, която може да даде някакъв отговор, но нито за миг не се съмнявам, че той е изключително умен и абсолютно побъркан. Не заслужава нито капка състрадание, съчувствие или милост. А който и да върши работата му, е също толкова лош.

— Как бихте могли да разберете? — попита тя, все още скрита в сянката в ъгъла. — Дори да ви дам списъка с имената, как ще разберете кой от тях е… — Изречението увисна.

— Просто трябва да ни имате доверие. Някой сигурно е имал достъп до вашите касети. Може дори да е идвал дотук и да ги е гледал. За него Стемплър е бил герой.

— И същият този някой няма алиби за дните, в които са били убити Линда Балфур и Алекс Линкълн — допълни Вейл.

— Твърдиш, че Аарон Стемплър е превърнал този човек в сериен убиец?

— Ни най-малко. Мисля, че той вече е бил готов и всичко, което е трябвало да направи Стемплър, е било да използва потенциала му. Вероятно прехвърлянето има ключова роля във всичко това.

Моли излезе от сенките и седна срещу Вейл и Сен-Клер.

— Защо продължаваш да говориш за това прехвърляне?

— Става въпрос за нещо, което ми каза Удуърд. — Вейл си бе отбелязал основни моменти от записа на разговора с Удуърд в джобното бележниче и сега го извади. — Ето го. Той говореше за другата страна на прехвърлянето и за това, че то създава някакъв подсъзнателен страх, че старите болки и травми могат да бъдат изживени повторно. Каза, че ставало въпрос за нож с две остриета и че страхът от повторното изживяване на всички минали страдания можел да противопостави пациента на лекуващия го. А после каза още и това, цитирам: „трансформацията може да се осъществи само ако реципиентът е съгласен“.