Спектакълът на злото

— Вярно е — съгласи се Моли. — Никой не може да прехвърли душевните си качества към друг, ако другият не разполага с основа за такъв тип поведение.

— Виждате ли, това, което мислим, че е станало — започна Сен-Клер, — като ще ви помоля да извините аматьорската ми терминология, е, че съответният сериен убиец е бил тук на лечение и е реагирал враждебно към повторното изживяване. Та тази личност някак се е свързала със Стемплър, за да получи одобрението му, а Стемплър брилянтно се е възползвал от това и се е превърнал в негов наставник.

— Искате да кажете, че убиецът се е прехвърлил в Стемплър?

— Да. И Стемплър е използвал неговата нестабилност — обади се Вейл.

— Не сме сигурни единствено в начина, по който са се свързали, докторе. Очевидно убиецът е направил първата крачка, защото знаем, че Стемплър не е имал възможността сам да потърси контакт с когото и да било извън Дейзиленд. Това, което имам предвид, е, че някой отвън го е потърсил пръв, а не обратното.

— И защо мислите, че този човек е бил тук?

— Заради касетите. Касетите са единственият източник, от който убиецът може да научи за Рашмън и момчетата от олтара. И за Линда. — Той спря за миг, после продължи: — Да предположим, че не става въпрос за пациент, който е на постоянно лечение тук…

— Искате да кажете, че може би е приходящ?

— Или дори някой от персонала. Някой, който е работил тук и в същото време е бил подложен на терапия. Попаднал е на документацията, изучил е Стемплър… а после вероятно е напуснал и по някакъв начин е получил работа в Дейзиленд…

— И именно там е бил повлиян от Стемплър — обади се Вейл.

— Нещо такова. Всъщност никой друг вариант не звучи толкова логично.

— Това възможно ли е, Моли? — попита Вейл.

— Е, не е речено, че пациентът непременно трябва да се прехвърли към лекуващия го.

— Значи това, което търсим, е някой, който е лекувал тук душевните си проблеми и е напуснал…

— Или пък е бил в отпуска в дните, в които са били убити Балфур и Линкълн — допълни Вейл.

— Мислите, че този човек все още може да е тук?

— Не, едва ли. Мислим — още веднъж ще подчертая, че това са само предположения — че убиецът в момента е в Чикаго и чака Стемплър, тоест Вълпс, да излезе от Дейзиленд. А той излиза днес, Моли.

— Предполагаме още, че убиецът разполага със списък на бъдещи жертви. — Списък, който му е даден от Вълпс.

Вейл вдигна куфарчето си на дивана и го отвори. Извади отвътре голям плик, в който имаше три снимки. Подаде на Моли снимката, която полицията бе направила на трупа на Линда Балфур. Тя я разгледа с невярващи очи, после му я върна. На лицето й се четеше отвращение.

— Алекс Линкълн е работел за някаква куриерска агенция. Бил е подмамен в една къща край Сент Луис и убит. Тази снимка е била в кутията, която е доставил. По същото време истинските собственици на къщата били на почивка.

Той й подаде полароидната снимка на Балфур. Очите й се разшириха, докато осъзнаваше, че всъщност това е фотографирано от убиеца.

— Мили Боже.

— Ти си психиатър, Моли — каза Вейл. — Как си го обясняваш? Същите признаци, както при убийствата на Стемплър. Послания, изписани с кръв на тила на всяка от жертвите. Цитати от книгите на Рашмън, които в момента се намират в една библиотека в Чикаго. При това убитите са последните двама от групичката от олтара. Тази информация така и не беше огласена на делото. Как я е получил тогава убиецът?

— Вижте, доктор Ерингтън, нямаме намерение да ровим из документацията ви или да искаме от вас кой знае какви подробности. Всичко, което ни трябва, е информация за някой пациент или работещ тук, който е имал шанса да прегледа тези касети. И ако разберем кой е той, бихме искали да потърсим сегашното му местонахождение. Няма да се учудя, ако се окаже, че на описанието отговарят няколко души. Задачата ни ще бъде да ги разследваме внимателно и да установим кой от тях е човекът, който ни трябва, и кой от тях е могъл да бъде в Гидеон, Илинойс и Сент Луис, Мисури, в дните, когато са били убити Балфур и Линкълн. Повтарям, нямаме никакво намерение да прекараме всички тук през разпити и да се месим във вътрешните ви работи, ако това е, от което се боите.

— И мислите, че убиецът се е насочил към Дейзиленд оттук?

— Най-вероятно — каза Вейл. — Може би не направо, но в крайна сметка е успял да направи контакт със Стемплър там.

— По кое време трябва да е бил тук?

— Не сме сигурни. Първото убийство датира от миналия октомври и моето предположение е, че този човек се е появил в „Джъстин“ преди две-три години.

— Колко са хората тук — персоналът плюс болните? — попита Вейл.

— Наричай ги пациенти, ако обичаш.

— Извинявай.

— Списъкът с пациентите ни стига до 350. Медицинският персонал е от двайсет и двама души, а още двайсетина са кухненските работници, охраната и останалите служители. Общо всички са около четиристотин.

— Има ли текучество?

— В персонала? Не мисля. Мястото е добро, заплащането е отлично.

— Ами пациентите?