Спектакълът на злото

— Чу ме добре. Ще го арестувам за кражбата на колата на Моли Ерингтън. Когато го върнем в Чикаго, ще му предявя останалите обвинения.

— Нарушаване на гражданските права — засмя се Сен-Клер. — Звучиш като Пери Мейсън.

— На мен пък ми звучи като отвличане — измърмори Ястреба.

— Запази го за себе си — озъби се Вейл.

Радиостанцията отново запращя. Спокойният глас на Харис съобщи последните новини.

— Казахме на полицията в Кентъки и на местния шериф, но в този момент те имат пътни проблеми. Хванала ги е снежна буря, има много катастрофи.

— Снежна буря! Знаех си. Знаех си! — викна Ястреба.

— Млъквай и продължавай в същата посока — нареди Вейл.

— Те сякаш не искат да повярват, че той е убил някого и че може би е на път за Криксайд — допълни Харис. — Казаха, че ще пратят екип горе-долу към обяд.

— Мамка му — каза Вейл.

— Имам още лоши новини — продължи Харис. — Полицаите в Индиана са отворили багажника на онази кола. Вътре бил трупът на доктора. Счупен врат.

— Значи жертвите му тази вечер вече са три — отбеляза Вейл.

— Още нещо. Колата на Ерингтън е черен камаро модел 93 та, с две врати. Номерът е J32 576. Записахте ли го?

— Да.

— И внимавайте. Летите над Къмбърланд. Успех.

— Благодаря за помощта, Харис. Край.

— Сняг и планини — изпъшка Ястреба. — Тези най ги обичам. Остава само гората да се запали и ще съм напълно щастлив.

39.

Хеликоптерът изви над невисокия хребет и се спусна ниско над пътя. Дребни снежинки се блъскаха в предното стъкло. Долу под тях пътят вече бе покрит със сняг. За последните двайсет минути бяха видели само три коли. Ястреба местеше поглед от страничния прозорец към този отпред, и се опитваше да задържи машината на шейсетина метра над неравния терен. Зад него Вейл разглеждаше картата и му даваше указания. Носеха се над шосето, което водеше към Криксайд. Сен-Клер и Флеърти също оглеждаха местността, като вторият използваше за целта бинокъл. Ястреба погледна часовника си.

— Девет и двайсет и две.

— Как сме? — викна той.

— На около петнайсет километра от целта. Трябва да минем следващия хребет.

— Изобщо не виждам следващ хребет — викна Ястреба.

— На дванайсетина километра пред нас. Копелето не може да е далеч. Пътят долу е ужасен.

— Надявах се вече да сме го хванали — отвърна Ястреба. — Сигурно кара като луд… ако въобще е тръгнал насам.

— Сигурен съм — убедено викна Вейл. — Спрял е за малко в Уинтроп, за да задоволи жаждата си за кръв.

— Мисля, че сме го изпуснали — каза Ястреба.

— Не сме — възрази Сен-Клер. — Марти е прав, някъде пред нас е.

— Пак ли имаш предчувствие? — попита Флеърти, без да отклонява поглед от пътя.

— Не става въпрос за предчувствие, а за реалност — обади се Вейл, имитирайки дрезгавия глас на Сен-Клер. Смехът им разпръсна напрежението.

Флеърти се наведе напред и бинокълът опря в страничния прозорец.

— Виждам някакви следи — викна той.

— Къде? — почти едновременно попитаха останалите.

— Точно под нас. Не можем ли да се спуснем малко по-ниско?

Ястреба намали скоростта. Сега хеликоптерът се движеше към хребета с не повече от седемдесет километра в час.

Под тях Стемплър чу звука от перката и вдигна поглед през страничния прозорец. Беше на не повече от трийсетина метра под него. Вдясно се издигаше невисок хълм, покрит с борчета. Видя пред себе си отклонение, край което забеляза табела:

КВ&М

ФИЛИАЛ „ХИЛСАЙД“

Стемплър наби спирачки, после рязко изви по черния път. Задницата на колата се завъртя и наоколо се разлетя сняг, но той успя да задържи кормилото и отново увеличи скоростта. Пред него изникна дървена бариера и той премина през нея с трясък. Пътят беше неравен, покрит със сняг и отпадъци. Стемплър бе твърдо решен да изкачи хълма и да принуди хеликоптера да набере височина.

Машината обаче се движеше все така плътно над него. Чуваше над главата си познатия звук: чанг-чанг-чанг-чанг. Колата се хлъзгаше наляво и надясно, беше му трудно да задържа кормилото и да следва пътя. Внезапно пред очите му изникна дърво, той удари спирачки, инстинктивно наведе глава и я предпази с ръцете си. Върху предното стъкло се посипаха клони и сняг. Стемплър напипа дръжката, отвори вратата и изскочи навън. Хеликоптерът беше на двайсетина метра над главата му. Той се шмугна между дърветата и затича напред.

Ястреба огледа местността под себе си и викна:

— Не съм сигурен, че долу има достатъчно място, за да приземя. Но ще е далеч по-разумно, отколкото да го преследваме по този проклет хълм.

Бавно сниши хеликоптера над неравната повърхност. Перките скършиха няколко клонки от по-високите дървета. След малко плазовете докоснаха земята.

— Окей, кацнахме — викна Ястреба.

Вейл, Флеърти и Сен-Клер скочиха през страничния люк и се втурнаха в посоката, в която бе изчезнал Стемплър. Вейл беше пръв, Флеърти тичаше плътно след него. Сен-Клер обаче нямаше късмет. Той стъпи накриво, падна, изкълчи глезена си и изкрещя:

— Мамка му!

Вейл се обърна и изтича обратно към него.

— Продължавайте — каза Сен-Клер. Не е счупено. Ето, вземи това.

Той измъкна изпод колана си револвера и му го подаде. Вейл се поколеба, но Сен-Клер настоя: