Спектакълът на злото

— Обади се на Мат Пермар и му кажи, че имаме нужда от хеликоптера. Ще сме трима и ще пътуваме на трийсетина километра южно от Индианаполис, към градче на име Уинтроп. Ако започне да се опъва, кажи му, че има двеста долара премия лично от мен.

— Трима ли? — учуди се Сен-Клер.

— Ти, аз и Флеърти. Отиваме, хващаме това копеле и го връщаме тук.

Хеликоптерът се отправи на юг. Пилотът, Мат Пермар, който бе заслужил прякора си Ястреба във Виетнам, мърмореше нещо за недоспиване, докато се насочваха към Индианаполис.

— Какво си мърмориш? — попита го Сен-Клер.

— Той е луд, никога не върши работата си в нормални часове. Винаги е през нощта или преди зазоряване…

— Дрън-дрън — обади се Вейл. — Винаги можеш да ми откажеш.

— Плащаш твърде добре — отвърна Пермар.

— Тогава спри да се оплакваш — каза Вейл.

— Няма нищо лошо в оплакването. Това е нормално. Ако не се оплаквах, досега щях да съм се превърнал в пълен идиот.

— Никой ли не ти е казвал, че наистина си такъв, Ястреб? — обади се Сен-Клер и пъхна в устата си поредната порция тютюн.

Разговорът бе прекъснат от пращенето на радиостанцията. Обаждаше се Харис.

— Имам лоши новини от Уинтроп, Марти — каза той. Гласът му дрезгавееше от недоспиване.

— Готов съм. Слушам те.

— Моли Ерингтън е мъртва. Тялото й е нарязано, вероятно е била изнасилена. Най-странното е, че я е натъпкал с толкова морфин, че е щял да я убие дори ако не я е рязал с ножа. Написал е на гърдите й с кръв: „Чакам те“. Какъв, според теб, е смисълът на всичко това?

Вейл си спомни Моли. Моли, която никога в живота си не беше наранявала никого.

— Нищо, което това копеле върши, няма смисъл — отвърна той разярен.

— Откраднал е колата й и вероятно е на път от два-три часа. Няма какво да направиш тук, Марти. Този негодник сигурно вече е далеч.

Вейл замълча. Замисли се за съобщението. „Чакам те.“ После внезапно разбра смисъла му. Имаше само едно място, където можеше да отиде Стемплър. Не можеше да се върне в Чикаго, а сега целият щат знаеше какво се бе случило. Можеше да се отправи единствено към мястото, където бе започнало всичко. Вейл грабна картата и прокара пръста сина юг от Шелбивил. Най-сетне спря върху точката, която търсеше.

— Знам къде е — каза той. — Няма да спираме в Уинтроп. Продължаваме към Криксайд, Кентъки.

— А? — учуди се Ястреба.

— Къде? — попита и Харис.

— Криксайд, пише се както го чувате. Обади се на полицията в Кентъки и я запознай със случая. Изчакай за момент.

Той постави показалеца си на картата и измери разстоянието според мащаба.

— На около двеста километра от Индианаполис. Дотам пък ни остават стотина. Колко ще излезе, Мат?

— Какво? Триста километра? Час и половина, може би два. Какво е времето долу?

— Кой го е грижа? — каза Вейл.

— Мен ме е грижа!

Пилотът погледна таблото.

— Наистина ли мислиш, че това копеле е тръгнало към Криксайд? — попита Сен-Клер.

— Няма къде другаде да отиде — отвърна Вейл. — Планирал е нещата перфектно. Измъкнал се е от приюта. Планът му е бил да убие Джейн и мен, докато Ребека се оправя с Шоут. После тя трябвало да се върне в апартамента си, а той незабелязано да се промъкне обратно в приюта. Така би имал страхотно алиби.

— Защо Ребека е отрязала главата на Шоут?

— Тя колекционира трофеи, не помниш ли? — обади се Флеърти. — Това е типично за серийните убийци. И главата е била трофеят й. Вероятно е мислела да я прати на Абъл, така, както стана със снимката на Линда Балфур при убийството на Алекс Линкълн.

— Стемплър направи само една грешка — каза Вейл.

— Обаждането до болницата — предположи Флеърти.

— Точно така — съгласи се Вейл. — А и надцени Джейн Венъбъл. Не успя да я убие и сега знае, че не му остават никакви шансове. Предполагам, че е дошло времето на мозъчните игри.

— Уби и Моли Ерингтън… — започна Флеърти.

— Само за да ме ядоса. С него е свършено и той го знае — каза Вейл. — Но ще направи всичко възможно, за да ни затрудни да го заловим. Да предположим, че е взел колата на доктора към единайсет, единайсет и половина. Това означава, че е бил в Шелбивил към два, горе-долу по времето, когато келнерката е забелязала изоставената кола. Уинтроп е на една крачка от Шелбивил. Оттам е могъл да стигне пеша до къщата на Ерингтън за не повече от половин час. Следователно е бил при нея между два и половина и три. Давам му час, за да свърши мръсната си работа и да изчезне с колата й. Оттам до Луисвил са над сто километра, което означава още два часа.

— Значи е бил в Луисвил преди не повече от половин час — обади се Ястреба.

— От Луисвил до Криксайд са още сто и петдесет километра. Ако успее да се справи с лошото време, може да е там след два и половина или максимум три часа.

— С повечко късмет ще го хванем преди това.

— Трябва да спрем и да заредим — каза Ястреба.

— Ще го направим в Луисвил — отвърна Вейл.

— Може ли да попитам нещо? — обади се Флеърти.

— Да? — обърна се към него Вейл.

— Нямаме дори заповед за арест. Това законно ли е?

— Ще го арестувам за нарушаване на гражданските права — каза Вейл.

— Какво?