Спектакълът на злото

— Марти… — започна тя, но той я обърна към себе си, пое лицето й с двете си ръце и я целуна. Тя се предаде и жадно му отвърна, телата им се притиснаха едно към друго.

Ръцете им страстно се сплетоха. Той започна да я съблича, изучавайки с пръсти всяка нейна пора. Дъхът му спря — тя постави дланта си върху неговата и поведе ръката му по тялото си. Той пресегна другата си ръка и свали ципа на роклята й; гърдите й се притискаха към неговите, върховете на пръстите й се спускаха по твърдите мускули на корема му. Той усети докосването й под колана си и още по-надолу… тя се отпусна назад и остави роклята да се свлече на пода. Двамата продължаваха да се целуват, очите им бяха затворени. Тя хвана ръката му и я насочи надолу по корема си и сетне между краката си, притисна я силно и започна леко да се движи надолу-нагоре, галейки гърба му с другата си длан, докато двамата не постигнаха съвършения ритъм. Върховете на набъбналите й гърди докоснаха неговите, едната й ръка се спусна към втвърдения му член и нежно го докосна, засилвайки желанието му. Тя зарови глава в рамото му и потръпна, докато ръката му забързваше движението си между краката й. Гърбът й се заизвива, дишането й се учести.

— Господи — прошепна той, — успокой темпото.

— Не мога — изшептя тя в отговор, — просто не мога!

Ръката й отново покри неговата и я принуди да забърза движенията си. Цялото й тяло трепереше, краката й се изопнаха и той усети набъбващия й клитор между пръстите си. Тя извика и спазматично се притисна към ръката му.

Той я притисна към пода и легна върху нея. Мускулите му се изопнаха, докато ръката й насочваше члена му. Пое си дъх и проникна в нея. Тя изпъна рамене, после го обгърна с ръце, извъртя се и след миг бе върху него. Връхчетата на гърдите й се движеха нагоре-надолу по неговите, тялото й бавно се издигаше и спускаше, а устните й заглушаваха неговия вик. Когато всичко свърши, те спряха, но след миг страстта им отново надделя, ръката му се спусна към корема й и усети възвръщащото се желание. Тя се изпъна, пое си дъх, притисна се към него, потрепери и отново го пое. Вик се изтръгна от устата й. Сетивата му почувстваха страстта й и спазми обзеха цялото му тяло, после пак, и пак, докато най-сетне светът не експлодира.

Тя се разтресе, вълните отново я заляха отвътре.

— Господи! — Джейн стегна бедрата си, притискайки го с всички сили към себе си.

След миг двамата лежаха неподвижни. Тя повдигна глава, докато носовете им се докоснаха. Връхчето на езика й докосна горната му устна.

— За Бога — прошепна тя, — нужно ли беше да чакаме толкова дълго?

Претърколи се настрана; единият й крак още беше върху тялото му. Той я прегърна и няколко секунди полежаха така, наблюдавайки отблясъците от огъня.

— Какво стана с онази красива жена, която работеше за теб? — попита тя, нарушавайки тишината.

— Наоми Чанс?

— Така ли се казва? Хубаво име.

— Още работи за мен. Много си любопитна.

— Носеха се разни слухове.

Тя се обърна по гръб, повдигна крака си и бавно го премести. Голото й тяло разкри прелестта си пред очите му.

— Имаше ли нещо между вас? — попита тя.

Той вдигна показалеца си.

— Веднъж? Правили сте го само веднъж?

Той кимна.

— Беше преди доста време. Тя каза, че не искала да продължаваме, защото щяло да навреди на професионалните ни отношения.

— Глупачка — отбеляза Джейн и нежно го целуна по гърдите.

— Огладня ли вече? — попита той.

— Бих хапнала нещо.

— Какво ще кажеш за шампанско и малко сирене?

— Не е зле за начало. Имаш ли свещи?

— Трябва да проверя дали не са се превърнали на прах.

— Свещи, шампанско и сирене. Романтично.

— Значи си гладна, а?

— О, да — тихо отвърна тя.

Той стана и тръгна към кухнята, а Джейн огледа голото му тяло. Без излишни тлъстини и без излишни мускули. Харесваше й. Беше добър любовник и знаеше как да доставя удоволствие. Това не я изненадваше. Вейл влагаше страст във всичко, което вършеше.

След две-три минути той се върна с чисти чаши, парче бри и две свещи. Запали едната, наведе я и когато разтопеният восък образува малко езерце в средата на пепелника, закрепи свещите там. Отвори пакетчето бри и загреба с кутрето си. После го подаде на Джейн, тя го захапа и изсмука сиренето.

Телефонът звънна.

— За Бога — измърмори той.

Опита се да не му обръща внимание, но след пет иззвънявания разбра, че не може да е друг освен Стенър.

— Мамка му — изръмжа Вейл, вдигна слушалката и каза: — Не съм си вкъщи. Ако оставите съобще…

— Джон Феръл Делъни.

— Пауза.

— Какво по-точно?

— Лежи в един публичен дом на Лейк Вю Драйв, абсолютно гол, с два трийсет и осемкалиброви в тялото. Съвсем мъртъв.

— Майка му стара!

— Десет минути. Или трябва да си вземеш душ?

Вейл не обърна внимание на сарказма.

— Ходи ли дотам?

— Шок ми се обади. Казах ти всичко, което знам.

— Десет минути — предаде се Вейл.

— Чакам те отпред.

— Сигурен съм.

Постави слушалката върху вилката. Джейн продължаваше да изучава тялото му, докато той навличаше дрехите си.

— Няма нужда да си тръгваш — лъстиво прошепна тя. — Защо не останеш за цялата нощ?

— Много смешно — изръмжа той. — Става въпрос за убийство.

— Не си много учтив.

— Какво?