Споделена любов

-Ето друг вид детонатор - каза той и отстъпи от дъската. -Той най-често се използва при бомби, поставени в автомобил. При него трябва да свържете устройството с електрическата система на колата. Когато бомбата бъде активирана, щом двигателят на колата заработи -тик-так-бум!

Изведнъж Джон усети, че му призлява, пръстите му стиснаха химикалката с всичка сила и той запримигва. Червенокосият ученик на име Блейлок попита:

-Значи бомбата избухва в мига, в който колата запали?

-Има забавяне от няколко секунди. Освен това, тъй като жиците са пренасочени, двигателят не стартира. След като шофьорът завърти ключа, в продължение на няколко секунди не се чува нищо, освен поредица от тихи изщраквания.

Мозъкът на Джон заработи трескаво.

Дъжд... черен дъжд върху стъклото на колата.

Ръка, която посяга към стартера.

Ключ, който се завърта, но двигателят не запалва. Ужасното усещане, че някой е обречен. После ярка светлина...

Джон се свлече от стола и падна на пода, макар да не си даваше сметка, че е получил пристъп. Физически не изпитваше нищо, беше погълнат от крясъците, които ехтяха в главата му.

Някой беше изгубен! Някой... бе изоставен. Беше изоставил някого...

-*10**-

ДОКАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВАШЕ И НАВСЯКЪДЕ ИЗ ИМЕНИЕТО стоманени щори закриваха прозорците, Вишъс захапа сандвича с говеждо, който си беше купил от веригата за сандвичи „Арбис“. Имаше чувството, че дъвче картон, но проблемът не беше в качеството на продуктите.

Мекото потракване на билярдни топки го накара да вдигне глава. Бет, тяхната кралица, тъкмо се изправяше с щека в ръка.

-Блестящ удар - подхвърли Рейдж, облягайки се на тапицираната с коприна стена.

-Добра подготовка.

Бет заобиколи масата и преценяващо огледа топките. Когато отново се наведе и улови щеката с лявата си ръка, рубиненият пръстен върху средния й пръст проблесна.

Ви избърса уста с хартиената салфетка.

-Пак ще те победи, Холивуд.

-Най-вероятно.

Само че така и не й се удаде възможност, тъй като Рот нахлу в стаята, очевидно сърдит. Дългата черна коса, която стигаше до кръста му, се развя зад него, после отново се разпиля по гърба му.

Бет остави щеката на масата.

-Как е Джон?

-Сякаш някой изобщо би могъл да каже!

Рот се приближи до нея и я целуна първо по устата, а после от двете страни на врата - там, където минаваха вените й.

-Отказва да отиде на преглед при Хавърс. Не иска дори да припари до клиниката. Сега спи в кабинета на Тор, беше изтощен.

-Какво предизвика припадъка този път?

-Зи преподавал урок за експлозивите. На хлапето му станало нещо и просто се свлякло на пода. Точно както преди, когато те видя.

Бет обви ръце около кръста на Рот и се долепи до тялото на своя хелрен. Черните им коси се смесиха, неговата - права, нейната - на вълни. Господи, косата на Рот беше станала толкова дълга! Говореше се, че Бет харесвала дългите коси, така че Рот бе оставил своята да израсте.

Ви отново си избърса устата.

„Странно на какво са готови мъжете.

Бет поклати глава.

-Ще ми се Джон да се премести при нас, в къщата. Не да спи на онзи фотьойл там, в кабинета... Твърде много време прекарва сам, а напоследък не се храни достатъчно. Освен това Мери казва, че изобщо не говори за случилото се с Тор и Уелси. Отказва да сподели какво изпитва с когото и да било.

-Не ме интересува за какво говори, стига само да отиде при проклетия доктор - изруга Рот и обърна поглед, скрит зад черните му очила, към Ви. - Как е другият ни пациент? По дяволите, започвам да си мисля, че няма да е лошо в къщата да заживее лекар.

Ви посегна към плика от „Арбис“ и извади втория сандвич.

-Ченгето се оправя. Според мен ще го изпишат до ден-два.

-Искам да знам какво са му направили. Скрайб Върджин не ми казва нищо по въпроса. И дума не обелва.

-Вчера се залових да проуча въпроса. Започнах с Летописите. - Които представляваха историята на вампирите в осемнайсет тома. Бяха написани на Древния език и можеха да приспят и слон. Проклетите книги бяха почти толкова интересни, колкото и инвентарният опис на някоя железария. - Ако не открия нищо в тях, ще опитам и на други места. Сборниците с устни предания, които някой се е постарал да запише. Такива работи. Малко вероятно е подобно нещо да се случва за първи път през двайсетте хиляди години, откакто сме на тази планета. Смятам да посветя днешния ден на това.

Както обикновено, за него нямаше да има сън. Вече цяла седмица не бе спал и едва ли днес нещата щяха да са по-различни.

Осем дни безсъние определено не се отразяваха добре на умствените му способности. Без редовни порции сън мозъкът може да даде на късо и да стане жертва на продължителна психоза. За учудване си беше, че все още не беше изперкал.

-Ви? - повика го Рот.

-Извинявай, какво?

-Добре ли си?

Вишъс заби зъби в сандвича с говеждо.

-Добре съм. Съвсем добре.

Когато нощта се спусна дванайсет часа по-късно, Ван Дийн паркира пикапа си под един явор на тихата спретната уличка.

Положението никак не му харесваше.