Споделена любов

Очите й обходиха лицето му и той изпита неприятното чувство, че е като отворена книга за нея и че тя прониква до най-съкровените кътчета на сърцето му. Там, където страстта му към нея беше най-силна.

-Мариса, мисля, че ще е най-добре да поспя. Нали се сещаш, покой и всичко останало.

-Вишъс каза, че си идвал да ме видиш. След като Рот беше прострелян.

Бъч отново затвори очи. Първата му мисъл бе да измъкне задника си от проклетото легло, да намери съквартиранта си и да му дръпне един хубав бой. По дяволите, Ви...

-Аз не знаех - продължи Мариса и когато той отвори очи и я погледна, тя поклати глава. - Не знаех, че си идвал, докато Вишъс не ми каза снощи. Кого видя, когато дойде? Какво стана?

Не е знаела?

-Аз... ъ-ъ-ъ... отвори ми една прислужница. Качи се да провери и когато се върна, ми каза, че не приемаш посетители и че ще ми се обадиш. Когато не го направи... е, не възнамерявах да те преследвам или нещо такова.

Добре де... известно време я беше следил, но тя не знаеше за това, слава на Бога. Освен, разбира се, ако онова копеле Ви, което не можеше да си държи езика зад зъбите, не й бе издрънкал и това. Кучи син!

-Бъч, бях болна и се нуждаех от време, за да се съвзема. Но наистина исках да те видя. Затова те помолих да ми се обадиш, когато през декември се срещнахме случайно. Ти ми отказа и аз реших, че... че си изгубил интерес.

Искала е да го види? Това ли бе казала наистина?

-Бъч, исках да те видя отново.

Да, точно това беше казала. Два пъти.

Е, и това ако не бе в състояние да ободри човек...

-По дяволите - прошепна той, срещайки погледа й. - Имаш ли представа колко пъти минавах покрай къщата ти с колата?

-Наистина ли?

-На практика всяка вечер. Бях направо жалък. По дяволите, все още беше.

-И въпреки това искаше да се махна от стаята. Ядоса се, когато ме видя тук.

-Кипна ми... ъ-ъ-ъ... ядосах се, задето не носеше защитно облекло. Освен това предположих, че са те изнудили да стоиш при мен - обясни той и с разтреперани пръсти докосна кичур от косата й. Господи, толкова бе мека! - Вишъс може да бъде страшно убедителен. А не ми беше приятна мисълта, че си принудена да правиш нещо, което не искаш, само от съжаление.

-Но аз исках да бъда тук. Искам да бъда тук. Тя сграбчи ръката му и я стисна.

В опияняващото мълчание, което последва, Бъч се опита да пренареди в мислите си събитията от последните шест месеца, да проумее тази нова действителност, която някак бе успяла да му се изплъзне. Той я желаеше. Тя също го желаеше. Възможно ли бе да е истина?

Така изглеждаше. Изглеждаше...

От устните му се откъснаха непредпазливи, забързани думи:

-Луд съм по теб, Мариса. Изгубил съм си шиба... изгубил съм си ума. По теб.

Светлосините й очи плувнаха в сълзи.

-Аз също. По теб.

Бъч дори не разбра, че го е направил, но в един момент въздухът ги разделяше, а в следващия устните му се впиваха в нейните. Тя ахна и той побърза да се отдръпне.

-Съжалявам...

-Не... аз... аз... изненада ме - каза тя, без да отделя устни от неговите. - Искам го...

-Добре тогава. - Той наклони глава на една страна и докосна устните й. - Ела по-близо.

И като я улови за ръката, той я дръпна върху леглото, привличайки я върху себе си. Ефирното й тяло не тежеше много повече от топлия въздух и усещането му харесваше, особено когато русата й коса се разпиля около него. Бъч улови лицето й между дланите си и я погледна.

Устните й се разтвориха в нежна усмивка, предназначена само за него, и той зърна връхчетата на вампирските й зъби. Господи, трябваше да проникне в нея по някакъв начин, затова той се надигна и започна с езика си. Тя простена, когато той плъзна език между устните й, миг по-късно двамата се целуваха страстно, докато той прокарваше пръсти през косата й, положил ръка на тила й. Бъч разтвори крака и тя се намести между тях, увеличавайки натиска там, където тялото му туптеше, набъбнало и горещо.

Сякаш дошъл от нищото, в главата му се появи въпрос, който той знаеше, че няма право да й зададе. Въпрос, който го смути и го накара да изгуби ритъма си.

-Бъч, какво има? - попита Мариса, когато той се отдръпна. Той прокара палец по устните й, чудейки се дали междувременно бе имала друг мъж. Дали не си беше намерила любовник през деветте месеца, изтекли, откакто той я беше целунал за последен път? Може би дори повече от един? -Бъч?

-Нищо - отвърна той, пренебрегвайки яростния собственически порив, който се надигна в гърдите му.

И отново я целуна, властно, сякаш тя му принадлежеше, макар да знаеше, че не е така. Ръката му се плъзна към кръста й, притискайки я към нарастващата му възбуда. Обзе го неустоимо желание да я бележи като своя, така че всички същества от мъжки пол да знаят кому принадлежи. Което беше направо откачено.

Изведнъж тя рязко се отдръпна и объркано подуши въздуха.

-Хората обвързват ли се?

-Ъ-ъ-ъ... да, привързваме се емоционално.

-Не, имам предвид обвързвате ли се?

Тя зарови лице в шията му и вдъхна дълбоко, после потърка кожата му с носа си.