Споделена любов

Плътно, наситено ухание обгърна тялото му - ако той беше вампир, Мариса би го сметнала за неговата миризма на обвързване. Тя вдъхна с пълни гърди и несъзнателната му реакция я окуражи.

С треперещи пръсти тя се залови с първото копче на роклята си, но Бъч взе ръцете й в своите.

-Не го прави насила, Мариса. Желая те, но не бързам.

-Но аз го искам. Искам да бъда с теб. - Тя бутна ръцете му и отново се залови с копчетата, но не стигна далече, тъй като пръстите й трепереха прекалено силно. - Мисля, че ти ще трябва да го направиш.

От устните на Бъч се откъсна чувствена въздишка.

-Сигурна ли си?

-Да - увери го Мариса и когато той се поколеба, тя кимна към корсажа на роклята си. - Моля те. Свали го от мен.

Бавно и методично, Бъч се зае да разкопчава перлените копчета. Под сигурните движения на изранените му пръсти, роклята започна да се отваря, разкривайки голата й, непокрита от корсет кожа.

Когато Бъч стигна до последното копче, тялото на Мариса затрепери.

-Мариса, ти се боиш.

-Не, просто... никой мъж не ме е виждал досега. Бъч се вцепени.

-Ти си...

-Недокосната - довърши тя, изричайки омразната дума. Сега беше негов ред да се разтрепери. Плътният аромат започна да струи още по-силно от порите му.

-Нямаше да има никакво значение, дори и да не беше. Искам да го знаеш.

Тя се усмихна.

-Вярвам ти. А сега ще...

Бъч вдигна ръце и тя прошепна:

-Ще бъдеш мил, нали?

-Всяка частица от тялото ти ще ми хареса, защото това си ти - увери я Бъч; когато Мариса избегна погледа му, той се наведе към нея: - Мариса, за мен ти си прекрасна.

Нетърпелива, тя сграбчи корсажа на роклята и откри гърдите си. Затвори очи и усети, че й е трудно да диша.

-Мариса. Ти си красива.

Окуражена, тя отвори очи. Само че той не гледаше към онова, което тя му разкриваше.

-Дори не си ме погледнал, нали?

-Не е нужно.

В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.

-Моля те... просто ме погледни.

Бъч сведе очи и рязко си пое дъх, въздишката му отекна в стаята. По дяволите, знаеше си, че нещо с нея не е наред.

-Господи, съвършена си - прошепна той и прокара език по долната си устна. - Може ли да те докосна?

Прекалено развълнувана, за да говори, Мариса кимна и ръката му се пъхна под мекия плат, плъзна се по корема й и помилва гръдта й, нежно като въздишка. Мариса подскочипод допира му, после отново се отпусна. Поне докато палецът му не докосна зърното й.

Тялото на Мариса се изви в дъга.

-Ти си... така съвършена - дрезгаво прошепна той. - Красотата ти ме заслепява.

И като се приведе над нея, той погали с устни местенцето между гърдите й, после плъзна език по едната й гръд. Зърното й се напрегна, сякаш се стремеше към... да, към устата му. О... Господи... да... устата му.

Без да откъсва очи от нейните, той пое зърното й с устни и нежно го подръпна. Задържа го в устата си в продължение на един дълъг миг, после го пусна и духна върху влажната кожа. Между краката на Мариса се разля замайваща топлина.

-Добре ли си? - попита той. - Харесва ли ти?

-Не знаех... че мога да почувствам нещо такова там.

-Не? - Бъч отново докосна зърното й с устни. - Нима никога не си докосвала сама това прекрасно място? Нито веднъж?

На Мариса й беше трудно да мисли трезво.

-Жените от моята класа... учат ни, че не бива... да правим такива неща. Освен ако не сме със своя партньор и дори тогава...

Господи, за какво говореха?

-Е, аз съм тук, нали? - Бъч отново близна връхчето на зърното й. - Да, тук съм. Дай ми ръката си, Мариса.

Тя го стори и той целуна дланта й.

-Нека ти покажа какво е да почувстваш допира на истинско съвършенство.

Той пъхна показалеца й в устата си и го засмука, после го освободи и го насочи към набъбналото й зърно. Докосвайки я със собствената й ръка, той започна да описва кръгове около него.

Без да откъсва очи от лицето му, Мариса отпусна глава на леглото.

-Толкова е...

-Меко и в същото време стегнато, нали?

Той се наведе над нея и покри зърното и пръста й с устата си, обгръщайки ги във влажна топлина.

-Харесва ли ти?

-Да... о, Скрайб Върджин, да!

Ръката му се плъзна към другата й гърда, подръпна зърното й и се зае с меката извивка отдолу. Колко беше едър, надвесен над нея по този начин! Болничната нощница се беше свлякла от напрегнатите му рамене, мускулите на ръцете му бяха издути от усилието да се задържи над нея. Когато наклони глава и се зае с другата й гръд, Мариса усети коприненомекия допир на тъмната му коса върху бялата си кожа.

Обгърната от топлина и обзета от някакво неясно безпокойство, Мариса дори не забеляза, че полите на роклята й се раздвижиха... поне докато не ги усети вдигнати около бедрата си.

-Ще ми позволиш ли да стигна малко по-далеч? - попита Бъч, усетил как тя настръхва. - Кълна се, че ще спра веднага щом поискаш.

-Аз... добре.

Ръката му погали голото й коляно и тя подскочи, но бързо забрави страха си, когато той отново се зае с гърдите й. Като описваше бавни, лениви кръгове, дланта му се плъзгаше все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая се пъхна между бедрата й...

Изведнъж Мариса почувства как нещо се излива от нея. Ужасена, тя затвори крака и го отблъсна.

-Какво има, скъпа?