Споделена любов

Пламнала като божур, тя промърмори:

-Усетих нещо... различно.

-Къде? Тук долу ли? - Бъч поглади вътрешната страна на бедрото й.

Тя кимна и по устните му се разля чувствена усмивка.

-Наистина ли?

Той я целуна и продължи да й говори, без да откъсва устни от нейните:

-Искаш ли да ми кажеш какво?

Мариса се изчерви още по-силно, а Бъч продължи да я гали.

-Различно как?

-Аз...

Просто не можеше да го изрече на глас.

-Влажна ли си? - прошепна Бъч в ухото й и когато тя кимна, от гърдите му се откъсна гърлен стон. - Това е добре... точно това искам да чувстваш.

-Така ли? Защо...

С едно бързо, плавно движение, той я докосна между краката. Допирът накара и двамата да подскочат.

-О, Господи! - простена той и положи глава на рамото й. -Ти го искаш точно толкова, колкото и аз.

Ерекцията на Бъч затуптя, докато пръстите му почиваха върху топлия, влажен сатен, който все още закриваше сърцевината на Мариса. Знаеше, че ако свали бикините й, го очаква море от меден нектар, но не искаше да я изтръгва от мига.

С пръсти, проследяващи формата на нейните извивки, той потърка с длан горния край на цепката й, там, където знаеше, че удоволствието ще е най-голямо. От устните й се откъсна стон, бедрата й се вдигнаха нагоре, после последваха бавния му ритъм. Което, естествено, едва не го накара да изригне. За да запази контрол, той изви бедра, такаче възбудата му да бъде уловена като в капан между корема му и матрака.

-Бъч, искам... нещо... аз...

-Скъпа, някога...

О, по дяволите, разбира се, че никога не се беше задоволявала сама. Та тя беше изумена дори от усещането при докосването на гърдите си.

-Какво?

-Нищо.

Бъч остави сърцевината й и прокара пръсти по сатененото бельо.

-Аз ще се погрижа за теб. Имай ми доверие, Мариса.

Той впи устни в нейните и я целува, докато тя се понесе на вълните на екстаза. После пъхна ръка под сатена, покриващ сърцевината й.

И изруга задъхано, молейки се Мариса да е прекалено замаяна, за да го чуе.

Тя опита да се отдръпне.

-Какво не е наред с мен?

-Спокойно, спокойно.

Той я задържа, като затисна краката й с бедро... и се уплаши, че е получил оргазъм - толкова мощно беше усещането, което го разтърси.

-Всичко е наред. Просто... ти си... о, Господи, ти си съвсем гладка тук долу.

Бъч раздвижи ръка и пръстите му потънаха в гънките й. Мили Боже, толкова беше гладка! Копринена. Гореща.

Почти се беше изгубил в кадифената й плът, когато усети объркването й.

-Нямаш нито едно косъмче там долу - обясни той.

-Това лошо ли е?

Бъч се разсмя.

-Красиво е. Ужасно вълнуващо за мен.

Вълнуващо? По-скоро секващо дъха. Единственото, което искаше, беше да се пъхне под полата й и да я вкуси, да я почувства, но този миг определено беше още много далеч.

Освен това, въпреки че се чувстваше като неандерталец, мисълта, че е първият мъж, сложил ръка там долу, беше невероятно възбуждаща.

-Харесва ли ти така? - попита той, засилвайки малко темпото.

-Господи... Бъч!

Мощна вълна разтърси тялото на Мариса и го повдигна от леглото. Шията й се изви в изящна дъга и прикова погледа на Бъч. Изведнъж той почувства странен порив - искаше да я ухапе. Устата му се отвори, сякаш се канеше да направи точно това.

Той изруга и пропъди необикновения импулс.

-Бъч... боли ме.

-Знам, скъпа. Ще се погрижа за това.

Той продължи да целува гърдите й и засили ритмичната милувка на пръстите си, като внимаваше да стои от външната страна, да не би някоя по-силна конвулсия да я запрати на пода.

Оказа се, че трябва да се тревожи повече за себе си. Триенето и усещането на меката й плът, както и уханието й, изпълващо ноздрите му, се оказа твърде много за него и той внезапно си даде сметка, че бедрата му се движат в синхрон с ръката му и ерекцията му се търка в матрака. Когато главата му падна между гърдите й, защото нямаше сили да я държи изправена, Бъч разбра, че трябва да спре масажа, който сам правеше на пениса си. Трябваше да отдаде цялото си внимание на Мариса.

Той вдигна поглед към лицето й. В широко отворените й очи проблясваше страх. Беше на ръба и това я плашеше.

-Всичко е наред, скъпа, всичко е наред - прошепна той, докато ръката му продължаваше работата си между бедрата й.

-Какво се случва с мен? Той допря устни до ухото й.

-Всеки момент ще свършиш. Отпусни се и се отдай на усещането. Аз съм до теб, няма да те оставя. Просто се дръж за мен.

Пръстите й се вкопчиха в ръцете му и когато ноктите й го одраха до кръв, той се усмихна. Всичко беше така съвършено. Тазът й рязко подскочи нагоре.

-Бъч...

-Точно така. Искам да свършиш. За мен.

-Не мога... не мога...

Тя поклати глава, уловена като в капан между онова, което тялото й жадуваше, и онова, с което мозъкът й не знаеше как да се справи. Ако той не стореше нещо много бързо, възбудата на Мариса щеше да пресъхне.