Споделена любов

И тя решително изведе мъжа си от детската стая, отклонявайки мислите му от нещата, които изобщо не бяха негова работа.

Когато се събуди, Мариса не беше сигурна колко е часът, но знаеше, че е спала дълго. Когато отвори очи, видя, че Бъч спи дълбоко, плътно притиснат до гърба й; мускулестото му бедро бе между краката й, пръстите му лежаха на гръдта й, главата му почиваше върху шията й.

Тя предпазливо се отдръпна и се обърна с лице към него. Погледът й се спусна по тялото му. Чаршафът, който той бе придърпал по-рано, се бе смъкнал надолу и в основата на бедрата му, скрито под тънката болнична нощница, тя видя нещо плътно. Мили Боже... ерекция. Той беше възбуден.

-Какво гледаш, любима? - дрезгаво попита Бъч. Мариса подскочи и вдигна поглед нагоре.

-Не знаех, че си буден.

-Изобщо не съм заспивал. Съзерцавах те часове наред. Той придърпа чаршафа нагоре и й се усмихна.

-Е, как се чувстваш?

-Добре.

-Искаш ли да кажа да ни донесат зак...

-Бъч - прекъсна го тя, макар да не знаеше как точно да изрази онова, което си мислеше. - Мъжете също правят онова, което ти направи с мен, нали? Имам предвид снощи, когато ме докосваше.

Той почервеня и подръпна чаршафа.

-Да, правим го. Но ти няма защо да се тревожиш за това.

-Защо?

-Просто не е нужно.

-Ще ми позволиш ли да те погледам - попита тя и кимна към бедрата му. - Там долу?

Бъч се закашля.

-Наистина ли го искаш?

-Да. Господи, да... Искам да те докосна там. Бъч изруга тихо и прошепна:

-Онова, което ще се случи, може да те стресне.

-Стреснах се и когато ръката ти беше между бедрата ми. Нещо подобно ли ще изпитам? Също толкова прекрасно?

-Да...

Бедрата на Бъч потръпнаха конвулсивно.

-Господи... Мариса...

-Искам да те видя гол.

Тя се надигна на колене и посегна към нощницата му.

-И искам аз да те съблека. Бъч улови ръцете й в своите.

-Аз... ъ-ъ-ъ... Мариса, имаш ли представа какво се случва, когато един мъж свърши? Защото точно това ще стане, ако започнеш да ме докосваш. И няма да отнеме много дълго.

-Искам да го разбера. С теб.

Той затвори очи. И си пое дълбоко дъх.

-Мили Боже.

После се понадигна и се наведе напред, така че Мариса да плъзне двете половини на нощницата надолу по ръцете му. След това се отпусна върху леглото и тялото му се разкри пред очите й - силният врат и широките рамене... очертаните мускули на гърдите, покрити от тъмен мъх... плоският корем... и...

Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше...

-Станал е толкова... огромен.

Бъч се изсмя дрезгаво.

-Всеки мъж би искал да чуе точно това.

-Видях го, когато беше... не знаех, че става...

Тя просто не беше в състояние да откъсне очи от ерекцията, която почиваше върху корема му. Беше с цвета на устните му и бе поразително красива; главичката беше разделена от изящна резка, стволът беше със съвършено цилиндрична форма и много дебел в основата. А двете тежести отдолу бяха огромни, безсрамни, мъжествени.

Може би мъжете от неговата раса бяха по-големи от вампирите?

-Как ти харесва да те докосват?

-Ако си ти - всякак.

-Не, покажи ми.

Той затвори очи за миг и гръдният му кош се разшири. После повдигна клепачи и с полуотворена уста плъзна ръка надолу по тялото си. Отмествайки единия си крак настрани, той го взе в ръка, която бе достатъчно голяма, за да обгърне тъмнорозовата плът. С бавно, плавно движение, той погали възбудата си, от основата чак до върха.

-Или нещо такова - хрипливо каза той, задържайки го изправен. - Мили Боже, виж само... готов съм да свърша още сега.

-Не - Мариса бутна ръката му настрани и ерекцията му тупна тежко върху корема му. - Искам аз да те накарам да го направиш.

Когато тя го пое в дланите си, Бъч простена и по тялото му пробяга мощен спазъм.

Беше топъл. И твърд. И в същото време - мек. Беше толкова дебел, че ръката й не можеше да го обхване.

Малко колебливо в началото, тя последва примера му и прокара длан по протежение на члена му, учудвайки се на начина, по който копринената му кожа се плъзгаше по коравата сърцевина.

Когато го видя да стисва зъби, спря:

-Така добре ли е? -Да... Господи...

Брадичката му беше вдигната нагоре, вените по врата му -изпъкнали. -Още...

Мариса го улови с две ръце и започна да ги движи заедно. Устата му се отвори широко, очите му се извиха нагоре, капчици пот оросиха цялото му тяло.

-Харесва ли ти така, Бъч?

-Толкова съм близо...

Той рязко затвори уста и задиша през стиснати зъби. После изведнъж сграбчи ръцете й и ги спря.

-Почакай! Недей още...

Ерекцията му пулсираше, туптеше под пръстите им. На върха се появи кристална капчица. Бъч с мъка си пое дъх.

-Удължи го, Мариса. Накарай ме да се потрудя за това. Колкото по-дълго горя така, толкова по-невероятен ще е краят.

Като се водеше по неговите стонове и спазмите на тялото му, Мариса се научи да разпознава върховете и спадовете на еротичния му отклик, разбра кога беше близо и точно как да го задържи на ръба на екстаза.

Господи, в секса се криеше толкова много власт и в този момент тя я държеше. Бъч беше беззащитен, уязвим... точно както тя предишната нощ. И на нея това й харесваше.

-Моля те... скъпа...