Споделена любов

Докато вървеше към коридора, побутвайки брата на Мариса пред себе си, Ви не можеше да мисли за нищо друго, освен за образите на онзи монитор. Не беше редно да ги гледа.

Не беше редно... да желае.

Мариса имаше чувството, че гори.Бъч... о, Господи, Бъч.

Беше тежък и едър, толкова едър, че тя трябваше да разтвори краката си колкото може по-широко, за да го приюти при себе си. А и начинът, по който се движеше... ритъмът на бедрата му направо я подлудяваше.

Когато най-сетне откъсна устни от нейните, Бъч дишаше тежко, а в лешниковите му очи гореше сексуален глад. Мариса навярно трябваше да е притеснена, защото нямаше никаква представа какво прави, но вместо това се чувстваше силна.

Тишината се проточи, докато най-сетне тя я наруши.

-Бъч? - каза, макар и сама да не знаеше за какво иска да го помоли.

-О, Господи... мила!

Ръката му се плъзна от шията към ключицата й. Когато докосна ръба на роклята й, той спря - очевидно искаше разрешение да я свали.

Което й подейства като студен душ. Тя намираше гърдите си за съвсем обикновени, но пък никога не беше виждала гърдите на друга жена, та да направи сравнение. Просто не можеше да понесе отново да види отвращението, с което мъжете от нейната раса я гледаха. Не и върху лицето на Бъч, още по-малко - ако беше гола. Достатъчно трудно й беше да го търпи, когато бе облечена, при това ставаше дума за мъже, които не я интересуваха.

-Всичко е наред - каза Бъч и свали ръка от роклята й. -Няма да бързаме.

И като я целуна нежно, той се надигна, придръпвайки един чаршаф нагоре, и легна до нея. След това закри лицето си с ръка, гърдите му се повдигаха и спускаха, сякаш бе тичал.

Мариса сведе поглед надолу и видя, че кокалчетата на пръстите й са побелели - толкова силно беше стиснала корсажа на роклята си.

-Бъч?

Той свали ръка от очите си и я погледна. Лицето му все още беше отекло на места, около едното му око имаше синина. Носът му беше чупен, макар и не наскоро. Въпреки това в очите на Мариса той беше красив.

-Какво има, скъпа?

-Много... много любовници ли си имал?

Бъч се намръщи. После си пое дълбоко дъх. Май не му се искаше да отговори.

-Да. Доста.

Гърдите на Мариса се вледениха, когато си го представи как целува други жени, как ги съблича и прави любов с тях. Готова беше да се обзаложи, че мнозинството от любовниците му не са били неопитни девственици.

Господи, имаше чувството, че ще повърне.

-Което е още една причина да спрем.

-Защо?

-Не казвам, че щяхме да стигнем толкова далеч, но ще ми трябва презерватив.

Е, поне това Мариса знаеше какво е.

-Но защо? В момента не мога да зачена.

Дългата пауза, която последва, изобщо не й вдъхна увереност. Нито пък тихата ругатня, която се откъсна от устните му.

-Не винаги съм внимавал достатъчно.

-С какво?

-Със секса. Правил съм... правил съм секс с немалко жени, които може и да са били заразени с нещо. И то без презерватив. - По врата и по лицето на Бъч плъзна червенина. Той сякаш се срамуваше от себе си. - Така че ще ми трябва презерватив. И представа нямам какви зарази може да нося.

-Защо си толкова небрежен към себе си?

-Защото не ми пукаше на оная... ъ-ъ-ъ... - Той се протегна и улови кичур от косата й. Докато го поднасяше към устните си и го целуваше, прошепна: - А сега ми се иска никога да не бях правил секс.

-Човешките вируси не могат да ме заразят.

-Бил съм не само с жени от моята раса, Мариса.

Този път цялото й тяло се вледени. По някаква причина това, че бе правил секс с жени от неговия вид, й се струваше различно. Но с жена вампир?

-Коя? - попита тя. Гърлото й се беше стегнало.

-Съмнявам се, че я познаваш - отвърна Бъч и като пусна кичура от косата й, отново закри очите си с ръка. - Господи, ще ми се да можех да върна времето назад. Да променя толкова много неща.

О, Господи.

-Било е наскоро, нали?

-Аха.

-Обичаш ли я?

Бъч се намръщи и я погледна.

-О, Боже, не! Дори не я познавах... По дяволите, това май прозвуча още по-гадно, нали?

-В леглото си ли я отведе? След това заспа ли до нея? -Защо, по дяволите, му задаваше всички тези въпроси? Все едно бъркаше в отворена рана с кухненски нож.

-Не, направихме го в един клуб.

Явно не бе могла да скрие потресеното си изражение, защото той отново изруга.

-Мариса, животът ми не е за пример. В твоите очи аз съм винаги изтупаният човек, който се движи с Братството, но не бях такъв преди. Всъщност и сега не съм такъв.

-Кой си тогава?

-Никой, с когото би имала нещо общо. Дори ако бях вампир, пътищата ни никога нямаше да се пресекат. Аз съм просто един плебей - отвърна той и при вида на объркването й поясни: -Представител на низшите класи.

Тонът му бе съвсем равнодушен, сякаш й казваше колко е висок или колко тежи.

-Аз не мисля за теб по този начин, Бъч.

-Както казах, ти всъщност не ме познаваш.

-Когато си така близо до мен, когато усещам мириса на тялото ти и чувам гласа ти, знам всичко, което ми трябва. - Погледът на Мариса се плъзна по тялото му. - Ти си мъжът, с когото искам да бъда. Ето кой си.