Споделена любов

Той я сграбчи за бедрата, чудейки се колко далеч щяха да стигнат. Не бе сигурен, че е достатъчно силен, за да прави секс, въпреки че беше получил ерекция. А и не искашеда си позволява твърде много с нея. Но как само копнееше за това!

-Харесва ми миризмата ти, Бъч.

-Сигурно е сапунът, който използвах преди малко... Мариса прокара вампирските си зъби по шията му и той простена:

-О, Господи... не спирай...

ВИШЪС ПРИСТИГНА В КЛИНИКАТА И СЕ НАСОЧИ ПРАВО КЪМ изолационното. Никой не си и помисли да оспорва правото му да нахлуе безцеремонно в сестринската стая на път за там, тъкмо обратното - всички се запрепъваха в бързината да се отдръпнат от пътя му.

Което беше разумно. Защото Ви беше въоръжен до зъби и адски изнервен.

Денят се беше оказал пълна загуба на време. В Летописите нямаше нищо, което дори малко да наподобява онова, което се бе случило с Бъч. Нито пък в устните предания. А най-лошото беше, че усещаше бъдещето, чувстваше как различните съдби се променят, но не бе в състояние да види нищо от онова, което инстинктът му подсказваше, че се случва. Беше, като да се опитва да гледа театрално представление през спусната завеса - виждаше как кадифеният плат помръдва, когато от другата страна някой го докоснеше, чуваше приглушени гласове, но не можеше да различи думите, от време на време изпод ресните на завесата се процеждаше лъч светлина, ала това бе всичко. Не знаеше никакви подробности, сивите му клетки стреляха с халосни патрони.

Мина покрай лабораторията на Хавърс и влезе в помещението със защитното облекло. Прекрачи прага на скритата врата и видя, че стаята за наблюдение е празна - компютрите и мониторите бдяха сами.

После се закова на място.

На най-близкия монитор видя Мариса да лежи върху Бъч, който я беше обгърнал с ръце. Голите му колена бяха широко разтворени, така че тя да се намести между тях. Притиснати едно в друго, телата им се движеха ритмично. Макар Вишъс да не виждаше лицата им, беше очевидно, че устните им са като залепнали, а езиците им - преплетени.

Ви потри брадичката си, усещайки смътно, че под оръжията и кожените дрехи кожата му пламти. Господи... Ръката на Бъч бавно се плъзна нагоре, потъна под изобилието от руса коса и помилва Мариса по шията.

Възбудата му беше очевидна, но въпреки това беше толкова внимателен с нея. Толкова нежен.

Ви се замисли за секса, който беше правил в нощта, когато отвлякоха Бъч. В него нямаше нищо нежно. Точно както искаха и двамата участници.

Бъч се завъртя и положи Мариса на леглото, така че сега той беше отгоре. От движението връзките на болничната му нощница се скъсаха и тя се разтвори, разкривайки мускулестото му тяло. Татуировката в основата на кръста му заподскача, когато бедрата му си запроправяха път през полите на Мариса, опитвайки се да стигнат до целта си. Докато ерекцията му, без съмнение корава като камък, се стремеше към нея, дългите й, елегантни ръце се обвиха около него и пръстите й се впиха в голия му таз.

Тя заби нокти в кожата му и Бъч повдигна глава, несъмнено за да простене от удоволствие. Ви съвсем ясно си представи звука, макар да не го чу... Изпълни го странен копнеж, появил се сякаш от нищото. По дяволите. Какво точно от сцената, която се разиграваше пред него, искаше за себе си?

Бъч отново отпусна глава върху шията на Мариса, бедрата му започнаха да се надигат и да се спускат отново и отново. Мускулите по гърба му се вълнуваха, мощните му рамене ту се свиваха, ту се разтваряха, намирайки ритъм, който накара Ви да примигне няколко пъти. А после да замре с широко отворени очи.

Гърбът на Мариса се изви като дъга, тя вирна лице нагоре, устните й се разтвориха. Господи, каква гледка представляваше под своя мъж! Косата й се беше разпиляла по леглото, някои от кичурите се бяха увили около яките ръце на Бъч. В своята страст и в прекрасната си прасковена рокля тя беше като слънчев изгрев, като нежна зора, която вещае топлина, и Бъч се къпеше в лъчите на онова, до което имаше щастието да се докосва.

Вратата на помещението зад Ви се отвори и той се обърна рязко, закривайки монитора с тялото си.

Хавърс остави болничния картон на Бъч на една полица и посегна към един комплект защитно облекло.

-Добър вечер. Дошли сте, за да продължите с лечението, нали?

-Да - отвърна Ви пресипнало и побърза да се прокашля. -Но моментът не е подходящ.

Хавърс спря със защитния костюм в ръка.

-Почива ли си?

„Ни най-малко“, помисли си Ви, но отвърна:

-Да. Така че двамата с теб ще го оставим на мира.

Зад очилата с рогови рамки веждите на лекаря подскочиха високо.

-Моля?

Ви сграбчи болничния картон, бутна го в ръцете на Хавърс, след което взе защитното облекло и го върна на закачалката.

-По-късно, докторе.

-Аз... трябва да го прегледам. Смятам, че е възможно да го изпишем още днес.

-Страхотно. Сега обаче си тръгваме оттук.

Хавърс отвори уста, за да възрази, но на Ви вече му беше омръзнал разговорът, затова просто сложи ръка на рамото му, погледна го право в очите и със силата на волята си го накара да отстъпи.

-Да... - промърмори Хавърс. - По-късно. Уттре?

-Да, утре става.