Споделена любов

— Мариса — тросна се той. — Постави се на моето място. Представи си, че ме обичаш, но че аз имам нужда да бъда с друга, която да поддържа живота ми, докато ти не си в състояние да направиш абсолютно нищо, месец след месец, година след година. Представи си какво е усещането да знаеш, че ще умреш първа и ще ме оставиш сам. Че в моя свят ти винаги ще си останеш второ качество.

— Значи предпочиташ да умреш, пред това да бъдеш с мен?

— Казах ти, това няма да ме…

— Ами след това? Да не мислиш, че не мога да се досетя? Нима искаш да ми кажеш, че ако откриеш, че си потомък на вампир, няма да опиташ нещо наистина глупаво?

— Толкова много те обичам…

— По дяволите! Ако ме обичаше, нямаше да си причиняваш това. Ако ме обичаше… — Гласът на Мариса се прекърши. — Ако ме обичаше…

Очите й се наляха със сълзи и с едно рязко движение тя закри лицето си с ръце и потрепери от глава до пети.

— Скъпа, всичко ще бъде наред.

Слава богу, този път му позволи да я прегърне!

— Скъпа…

— Толкова съм ти ядосана! — каза тя, заровила лице в гърдите му. — Ти си арогантен, горделив глупак, който разбива сърцето ми.

— Аз съм мъж, който иска да се грижи за своята жена.

— Както казах — проклет глупак. А и нали обеща, че вече няма да се грижиш за мен, изключвайки ме от живота си.

— Наистина съжалявам, просто исках да ти кажа, когато всичко свърши. Освен това имам пълна вяра във Ви. Бих му поверил живота си.

Той повдигна лицето й и нежно избърса сълзите й.

— Просто не мога да престана да мисля за бъдещето. Аз съм на тридесет и седем и досега в живота ми е имало предимно цигари и алкохол. Кой знае, след десет години може и да не съм жив.

— Значи, ако умреш сега, ще изгубя цели десет години. Искам през тези години да бъда с теб.

— А аз искам векове. Столетия. И искам да престанеш да се храниш от Ривендж.

Мариса затвори очи и поклати глава.

— Казах ти, че между нас няма нищо романтично.

— Не и от твоя страна. Но можеш ли да ми кажеш с ръка на сърцето, че той не те желае? — Мариса не отговори и Бъч кимна. — Така си и мислех. Не го обвинявам, но и не ми е приятно. Въпреки че… по дяволите, ти навярно трябва да бъдеш с някой като него, някой от твоята класа.

— Бъч, вече не ме е грижа за глимерата. Те ме изхвърлиха от своя свят и знаеш ли какво? Радвам се, че стана така. Всъщност, трябва да съм благодарна на Хавърс, че ме принуди да стана независима. Направи ми услуга.

— Може и така да е, обаче още изгарям от желание да му сритам задника.

Той я притисна малко по-силно до гърдите си и тя въздъхна дълбоко.

— Какво ще направят, ако открият следа от расата ни у теб?

— Нека го обсъдим после.

— Не — отсече Мариса и се оттласна от него. — Не ме изолирай. Казваш, че го правиш заради нас, нали? Значи имам право на глас, по дяволите! Ще го обсъдим сега.

Бъч прокара пръсти през косата си и събра сили.

— Ако се окаже, че имам вампирска кръв, те ще се опитат да предизвикат преобразяване.

Мариса бавно отвори уста.

— Как?

— Ви каза, че може да го направи.

— Как?

— Не знам. Още не сме стигнали дотам.

Мариса дълго се взира в него и Бъч беше сигурен, че мислено съставя списък с всички глупости, които той бе извършил досега.

— Наруши обещанието си, като не ми каза за това — проговори тя най-сетне.

— Аз… да, издъних се — призна той и сложи ръка на сърцето си. — Но ти се кълна, че щях да ти кажа веднага щом разберях дали имаме някакъв шанс или не. И за миг не съм си помислял да започна преобразяването, без първо да поговоря с теб. Кълна се.

— Не искам да те изгубя.

— И аз не искам да бъда изгубен.

Мариса погледна към вратата, а тишината изпълни стаята, осезаема и плътна, докато на Бъч не му се стори, че усеща студения й допир върху кожата си.

Най-сетне Мариса каза:

— Ако ще опитвате регресията, искам да бъда в стаята.

Бъч издиша шумно.

— Ела тук. Искам да те прегърна.

И като я привлече към себе си, той я притисна до тялото си. Раменете й бяха сковани, но ръцете й се обвиха около кръста му. Здраво.

— Бъч?

— Да?

— Не съжалявам, че те ударих.

Той отпусна глава на шията й.

— Заслужих си го.

Той я докосна с устни и си пое дълбоко дъх, мъчейки се да задържи аромата й не само в дробовете, но и в кръвта си. Когато се отдръпна, погледът му попадна върху вената на врата й и той си помисли: „О, господи… моля те, нека бъда нещо повече от това, което съм“.

— Да приключваме с това — каза Мариса.

Бъч я целуна и пусна Рот, Ви и Рейдж обратно в стаята.

— Е, ще го правим ли? — попита Вишъс.

— Да.

Бъч затвори вратата, после двамата с Ви се върнаха до камината.

Когато Рейдж пристъпи зад него с колана в ръка, Бъч се обърна към Мариса.

— Всичко е наред, скъпа. Обичам те — каза той, после погледна към Рот.

Сякаш прочел мислите му, кралят застана до нея. Готов да я улови. Или да я удържи.

Ви дойде съвсем близо, толкова близо, че телата им почти се докосваха. Много внимателно, той премести разпятието на Бъч, така че да виси на гърба му.

— Е, готов ли си да започваме, ченге?

Бъч кимна и захапа колана по най-удобния начин, който успя да открие. Ви вдигна ръка и той се напрегна.